Иво Танев не е от хората, които се крият зад маската на умереността. Не защото не познава добрия тон. А защото, когато чашата на търпението прелее, добрите думи не вършат работа - и са нужни действия.
Навръх Деня на детето популярният водещ бе част от мирното бдение, организирано от сдружение "Ангели на пътя" в Триъгълника на властта, обединяващо почернените родители на деца, загинали в катастрофи срещу войната по пътищата.
Той е от хората, които няма как да понесат инертност, когато става дума за детски животи. Не я разбира особено, когато системата си затваря очите - а родителите са оставени да се борят сами!
В този разговор Иво Танев удря звънеца на съвестта. И е повече от безкомпромисен! Някои може би ще го опреледят като краен, но този разговор определено не е от удобните - и трябва да бъде чут!
- Иво, видях те на мирното бдение, което бащата на Сияна – Николай Попов, организира съвместно със сдружение "Ангели на пътя" навръх Деня на детето. Това е кауза, която отстояваш от много години…
- Ти знаеш, че отдавна се занимавам с пътната безопасност – далеч преди да се появяват днешните сдружения. Бях сам. Всички ме мислеха за луд. Но още тогава – преди 10 години –
можехме да спасим много деца и хора,
ако ми се бяха доверили. Подех серия от инициативи.
Хората в мъката си са много объркани. Всяко дете за тях е безценно. А в този случай чашата просто преля! Тази енергия, която се събира в момента, трябва да се използва. И това, което искам да кажа на всички, е, че не трябва да чакат да загубят някого, за да влязат в тази битка.
Знаеш, казват: „Не дърпай дявола за опашката“, но има и „Наведена глава сабя не я сече“. И хората си траят. А това е толкова грозно! Жестоки простотии! Някои от най-грозните черти на родната народопсихология! Имаме и прекрасни, но имаме и ужасно пагубни… И в този случай се вижда колко страшни могат да бъдат.
Затова искам гражданско обединение!
Да се обединим с онези, които се борят срещу "локалите", с онези, които се занимават с пътна безопасност. Да се обединим с хората, които правят кампании против наркотиците. Трябва всички заедно да действаме!
Защото днешните локали са утрешните джигити. А тези, които носят и употребяват наркотици в училищата, са бъдещите убийци на Сияна! Те са бъдещата престъпност!
- Говориш за познатата логика, че количественото натрупване води до качествено изменение. Но тук и буквата на закона трябва да "проговори"…
- Абсолютно! Точно за това говоря! А що се отнася до законите – лошото е, че те са писани от адвокати, които винаги си оставят вратички, за да могат да ги търгуват.
Един закон, щом може да се тълкува, значи може и да се търгува!
Години наред ни втълпяваха именно това – че еди-кой си "тълкувал" закона така, а не иначе. За едно и също нарушение – в един град съдът решава по един начин, в друг – по друг. Това го направиха адвокатите, за да продават вратичките.
- Но при отнемане на човешки живот заради очевидно нарушение, не би трябвало изобщо да има "тълкуване"?!
- Така е. Но съдиите тълкуват, за да могат да взимат пари. Същото правят и адвокатите, в комбина с тях. Има си тарифи. Адвокатите знаят на кой съдия колко да дадат. Това е проблемът. Това е нашата народопсихология! Такъв е манталитетът ни – корупция на всички нива. Жестоко е! И затова трябва борба!
Знаеш ли, има бащи, които буквално искат да прегазят убиеца на детето си, адвоката и съдията – и да приключат! Казвали са ми:
"Ще го направя! Нямам друго дете, няма какво да губя!"
Искат да го направят, за да отпушат ситуацията, за да излезе духът от бутилката, и да започнат най-сетне да се решават нещата.
- Присъствах на мирното бдение и чух почернени родители да си говорят точно за това. Една жена дори каза: "Готова съм да вляза с пушка в парламента и да стрелям наред!"
- О, да. Тези хора говорят за това отдавна. Общувам с тях редовно. Когато направихме шествието до Министерство на правосъдието, до парламента, до АПИ – преди около 20 дни – видях как тези родители буквално скърцаха със зъби.
Не знам колко още ще издържат.
Наистина не знам.
- Ако се стигне до такова нещо, ще стане страшно. Но по-страшно ли е от това, което вече се случва?!
- О, не! Аз искам да се стигне дотам! Трябва! Не става иначе. Само тогава ще има промяна. Подкрепям изцяло хората, които мислят така – да посегнат физически, да ликвидират магистрат, виновник, адвокат. Напълно ги подкрепям!
Ще ти кажа го кажа смело и отговорно –
очакваме да се стигне до такава крайност. Чашата преля!
Само когато магистрат бъде ликвидиран, ще се обърне внимание. Тогава ще си кажат: "Чакайте, бе, те ще ни почнат…" и ще се отпуши всичко.
Навремето, когато се нахлу в парламента –
ако тогава имаше няколко трупа на депутати, България щеше да е различна!
Ето това ни е проблемът – че все ни карат да правим "нежна революция". Не става! Нежната революция виж до какво води… Погледни какво се случва в България!
- От години водиш битка с войната по пътищата, но какво те накара да започнеш?
- Имам огромен опит зад волана – близо 2 милиона километра. Никой не знае моята съдба, какъв съм, какво съм работил преди. Всички ме знаят от медиите и мислят, че съм паднал с парашут. Не!
Видял съм 2 и 200. И ти казвам: време е всички заедно да подемем тази промяна. Не да свеждаме глави и да се събуждаме, само когато нещо трагично се случи.
Защо хора, от които зависи прокарването на закони и промени в законите, не ги приемат? Защото ги е страх. Страх ги е, че утре те или техни близки ще попаднат под ударите на същия този закон. И това са ми го казвали лично. Повечето – популярни личности.
Когато някой ми каже: "Не бъди краен", аз реагирам веднага: Не! Трябва да има драстични мерки! Жестоки глоби! Ако някой шофира дрогиран или пиян – дори и да не е стигнал до инцидент –
животът му трябва да бъде съсипан по законов ред.
Да му се отнеме книжката завинаги, както предлага и министър Митов. Да не може да учи. Да не може да има фирма, да заема длъжност. Ако е студент – моментално да бъде изключен, изхвърлен от университета!
Да не може да стане нищо друго, освен метач и чистач.
Обществото трябва да го изхвърли по законен път! Да знае, че ако не спазва правилата – това е краят! Същото трябва да важи и за "локалите" – веднага да стане ясно, че нямат място в университет, в бизнес, в нищо. Само чистач, метач или клошар. Да си избира.
Интервю на Анелия ПОПОВА
