Можеше ли да бъде избегната поредната трагедия на българските пътища – този път край Телиш, Плевенско? Защо институциите стават все по-безцеремонни? Защо на 31 март 2025 г. едно 12-годишно дете плати с живота си за години бездействие, безразсъдност и бездушие?
Как изобщо се отговаря на такива въпроси ли? По съвест! Ако я има. И тогава отговорът винаги е: ДА!
Да, можеше да предотвратим много от фаталните инциденти на пътя. Да спасим много български деца, много родители, много животи – ако се грижехме системно за пътната инфраструктура, ако инвестирахме ресурси в изграждането на правилна култура на пътя, ако ценяхме повече най-скъпото, което имаме – живота!
Да, всички ние – граждани, институции, медии. Защото това е поредният тежък урок, който ни напомня, че пред смъртта всички сме равни. И никакво его, власт или пари не могат да променят този факт! И в тази война не можем да се спасяваме поединично.
Не и когато губим най-ценното, което имаме!
Защото този път е тежък, а когато някой го заобикаля, неглижирайки проблемите, значи заобикаля целия му смисъл. Престъпната лекота, с която това се случва, ни задължава да задаваме въпроси – дотогава, докато се случи промяната!
И да – въпросите сега са оглушителни, но най-режеща е тишината, която идва след тях. Най-тежък е смисълът, скрит в поредното „ако…“, защото в него безброй души изживяват най-страшните си кошмари.
А от най-важното „ако“ сега става ясно поредното драстично разминаване между думи и дела. Поредните обещания, хвърлени на вятъра! И поредният изгубен живот.
Обещанията са изтъркани, почти колкото е изхабен и асфалта в участъка на жестоката катастрофа, при която тираджия премаза малката Сияна.
На път, неремонтиран от десетилетия!
На път, който взе три жертви от началото на годината. Сияна е четвъртата.
На път, по който маркировка се появява от време на време, знаци няма, осовата линия е изчезнала.
Участък, за който са подавани десетки сигнали – и до АПИ, и до МВР. Сигнали, които остават като глас в пустиня.
Правила имаме – да, но само на хартия.
А те не значат нищо, ако не се прилагат. Имаме и закони, но неработещи. А инерцията на институциите е смъртоносна.
Това, което се случи на поредната необезопасена отсечка по българските пътища, всъщност не е изолиран инцидент в черната статистика, а е част от злокобна поредица.
Само ден преди трагедията край Телиш, пиян шофьор без книжка уби на магистрала „Тракия“ семейство занаятчии от Костенец. „Шофьорът“ убиец е невредим и, въпреки че е седнал пиян зад волана, ще бъде съден за… убийство по непредпазливост?!
Такива са законите в България!
И тяхната промяна е наложителна!
72 часа по-късно, пак на същата магистрала, бе заловен шофьор на камион с 2,2 промила алкохол в кръвта. За щастие – преди да убие още някого „по непредпазливост“.
А помните ли жестоката катастрофа край Своге през 2018-та, когато 20 души намериха смъртта си на път, ремонтиран за 23 милиона евро… Бая луксозен ремонт, който се превърна в капан за шофьорите!
Тогава бе установено, че качеството на ремонта не отговаря на стандартите и именно това е една от причините за тежкия инцидент. Разследването срещу тогавашните шефове в АПИ – Светослав Глосов и Дончо Атанасов – беше прекратено, а дори три години след катастрофата все още липсваше цялостен анализ на пътната безопасност.
Трагедията тогава доведе до оставки и обвинения в корупция. Валентин Радев, Николай Нанков и Ивайло Московски – съответно министри на вътрешните работи, на регионалното развитие и благоустройството и на транспорта – напуснаха постовете си.
Оставки на шефовете на АПИ трябва бързо да завалят и сега заради безобразната, безочлива и безскрупулна инертност, с която от Агенцията подминават поредния изгубен живот заради очевидни нередности на пътя!
В социалните мрежи вече се разпространява и петиция за оставката на Управителния съвет на АПИ! Защото на хората вече им писна и „не искат да свикват с бездействието и трагедиите“!
На този фон настоящият председател на АПИ Йордан Вълчев, който на практика се явява най-висшия началник на пътната мрежа у нас, се е покрил в миша дупка, не си вдига телефона и отказва да си подаде оставката.
Нещо повече: навсякъде в публичното пространство се тиражира негова реплика, която според информацията е направена в деня на трагедията. Тя гласи: „Да подаваме оставки заради някакво прегазено дете, е абсолютно несериозно! Ние сме административни ръководители, не можем да огреем навсякъде!“
Вие сериозно ли…?!
Несериозно и цинично е да продължавате да седите удобно на председателския стол, г-н Вълчев! Ако не знаете – всеки човешки живот е скъп и всяко дете, прегазено заради бездействие, е клеймо върху съвестта на тези, които могат, но не правят нищо!
Хората не искат повече извинения. Искат отговорност! Искат действия! И този път няма да спрат, докато не ги получат!
Да си спомним и за ужаса на автомагистрала „Струма“ на 23 ноември 2021 г.?! Тогава загинаха 45 души, сред които и деца, от Северна Македония.
Вината не беше само на шофьора, както се опитваха да убедят експертизите, а и на поредица от фатални пропуски в инфраструктурата. Автобусът самокатастрофира, след което избухва в пламъци, но на мястото е липсвала шумна маркировка, която да предупреди водача, че излиза от лентата.
Впоследствие съдът установи, че участъкът не е имал необходимите сертификати за годност.
Нарушенията не спират дотук. Геометричните характеристики на трасето също не отговарят на изискванията – напречният наклон на кривата е изчислен за скорост от 90 км./ч., но не е бил поставен знак Б26/90, който да ограничи скоростта. Освен това мантинелата не е била с достатъчна носимост, за да спре тежък автобус.
А шофьорът? Той е карал със 106 км./ч. при разрешени в участъка – 120 км./ч. Но когато инфраструктурата е компрометирана, дори позволената скорост може да се окаже смъртоносна.
Примери за трагични инциденти могат да бъдат изброявани до безкрай. Те отново и отново доказват една и съща болезнена истина: в България умеем да лепим кръпки след всяка криза, но нямаме смелостта и волята да предотвратим самия ад!
Страната ни е на първо място от 27-те държави в Европейския съюз по брой смъртни случаи при катастрофи на милион жители. Това сочат данните на Европейската комисия (ЕК) за 2023-та година.
По информация на Института за пътна безопасност (2021 г.), в България има над 1500 (и повече към днешна дата) опасни участъка в транспортната система, които спешно трябва да бъдат инспектирани и обезопасени.
Управляващите неведнъж са заявявали, че пътната безопасност е „сред основните приоритети“ на властта. Фактите обаче, стават все по-тревожни!
През лятото на 2023-та бяха приети поправки в Наказателния кодекс, които позволяват конфискация на автомобили от пияни и дрогирани шофьори. Беше направен опит и да се повиши събираемостта на паричните санкции.
През 2018 г. ЕС си постави амбициозната цел: наполовина по малко жертви на пътя до 2030 година.
До 2050 г. трябва да бъде постигната нулева смъртност по пътищата, а амбициозното желание е формулирано в Стратегическия план за действие на ЕК относно пътната безопасност и в Рамката за политика на ЕС в областта на пътната безопасност за периода 2021 – 2030 г.
Можем да си помечтаем за последното и да си пожелаем да се случи…
А дотогава смъртта на малкия ангел Сияна ще ни напомня какво сме могли да не допускаме, а сме допуснали.
Едно 12-годишно момиченце плати с живота си, за да ни събуди от 30-годишна летаргия! Ще промени законите, ще промени правилата, ще промени самосъзнанията! И ще предизвика тази промяна, за която, особено в последните години, предимно само си говорим.
Нямаме право на нито една грешка повече, защото безопасността не е лукс, а човешко право! Търпението изтече. И вече отдавна е ясно, че бездействието убива по-тихо, но далеч по-сигурно от всеки удар на пътя.
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
