Трябва да се прекрати изнасянето на пари към офшорните зони. Това заяви в интервю за Агенция БЛИЦ финансовият консултант Кольо Парамов, бивш ревизор на БНБ и депутат от БСП.
Г-н Парамов, доколко е вярна тезата на проф. Красимир Иванджийски, че светът в момента е пред системна финансова криза и е време да старият ред да се смени с нов. Той говори за крах на капитализма, тази теза вярна ли е?
Парамов: Аз съм напълно съгласен с тази теза. Действително световната финансова криза е обхванала целия свят и то преди две години още, когато САЩ разбраха основните изводи от Доклада на Комисията за 11 септември.
От какво е повлияна тази системна криза?
Тя е повлияна от няколко фактора. Те са фундаментални и са свързани главно с преразпределенията на свръхпечалбите. Това преразпределение на практика дублира възможността да съществуват офшорни зони, в които не се плащат никакви данъци и в същото време да работят в нормалните държави фирми, които плащат данъци. Огромна част от капиталите, които се препират в буквален смисъл или се трансформират като сериозни дивиденти, в крайна сметка става в зоната на офшорите. Част от тези капитали се връщат обратно на полето на инвестираните в определените борси капитали и по този начин се съчетава реалното с невъзможното, а именно реалното е да участваш в борсата, а невъзможното да избягаш от получените капитали, прехвърляйки ги в офшорните зони и не плащайки данъци. Това е сложността на тази системна криза, за която става въпрос.
Това краят ли е?
От тази гледна точка може да се разсъждава и по второто следствие. Изведнъж имате реално регистрирани капитали в т.нар. нормални държави и нормални икономики и изведнъж тези нормални икономики могат пак в реално време да притежават свръхкапитали някъде другаде, например в офшорните зони, които пък автоматично се намесват на пазара и по този начин го потискат като цени на петрол и други. Цялата тази комбинация ражда от само себе си нереална пазарна конюнктура, която път от своя страна ражда непрогнозируема нормална пазарна среда. Тези неща са навързани едно с друго водят до т.нар. системна финансова криза.
Това означава ли, че финансовата стабилност на Европейския съюз е уязвима и на практика може да се срине?
ЕС както всички други райони също е податлив на каквато и да е криза. Няма никакво значение. Ако проследите финансовите кризи от 1934 г. до 2008 г., ще видите една цикличност и много голямо сходство по отношение на баланс - предизвикване на криза, сериозен спад, активизиране, стигане до горна мъртва точка и пак предизвикване на криза, което се повтаря до безкрай. Натрупването на капитала върви в тази последователност. Но последната криза от 2008 г. е характерна с друго обстоятелство. Въвеждам едно ново понятие – вторично преразпределение на свръхпечалбите. Това преразпределение, които бяха отнесени и скрити в офшорните зони и които изведнъж се показаха като възможност за платежоспособност на отделните компании и започнаха да тормозят пазара. Постигнаха се реални свръхвисоки цени на определени акции. Част от инвеститорите започнаха да дават именно тази свръхцена, а тя не е реална и в един момент, когато определените акции консумираха печалбите на определени фондове, се стигна до момент, когато тези фондове са вече неплатежоспособни да продължат да плащат по тази цена на акциите. Получава се изкуствено изземване на 90 на сто от печалбата и невъзможност за кешова наличност на обслужване на нормалното функциониране на плащанията.
Какво се получава в крайна сметка?
Инвеститорите и големите компании потърсиха помощ от Федералния резерв на САЩ, както и от други източници, за да получат именно тези средства не за друго, а за да могат те да послужат за автоматично разплащане. Тези средства, които компаниите вложиха като кешова наличност в миналото в купуване на предприятия, не им носи автоматичната възвръщаемост на 100%. Листването на пазара за определените компании стремглаво пада надолу като акции и това създава невъзможност те да функционират, защото нямат ресурс. Цялата тази ситуация е един омагьосан кръг, който превръща тази системна криза в много по-лошо понятие. Това вторично преразпределение на свръхпечалбата, която е родена в отделните страни и изнесена в офшорните зони после оказва потискащо влияние, поради парите които се връщат към нормалните пазари. Това изнасяне на пари към офшорките и после тяхното връщане трябва по някакъв начин да се окопити.
Какво очаквате да се случи?
Трябва да се вземат много сериозни решения, засягащи движенията на парични средства към офшорите и това неконтролируемо движение ще придобие друг модел. Защото, както се видя, точно такова движение може да изправи света пред такава финансова криза, каквато наблюдаваме сега. Тя ще струва на света много пари като преливащи капитали. Светът в момента няма как да извади над два трилиона, за да запуши всички видове дупки, които биха се получили, вследствие на неразумност. А в същото време има скрити пари в офшорките, които стоят под похлупака и наблюдават каква е ситуацията до момента, когато е най-изгодно да бъдат завъртени. /БЛИЦ
Интервю на Десислава Вангелова
