Атентатът срещу главния прокурор Иван Гешев разтресе държавата. Веднага се сетихме за мутренските години на прехода, които като че ли бяхме позабравили.

Появиха се хора, които твърдят, че Гешев е инсценирал покушение срещу самия себе си. Разследвания на случая сигурно ще се водят още дълго време, ще се появят всякакви версии.

И все пак – какви са първите изводи от случилото се на 1 май на пътя София-Самоков? По темата говори Росен Йорданов, бивш зам.-директор на Института по психология в МВР и един от известните специалисти по криминална психология с повече от 20 години практически опит.

Ето какво каза той в интервю за "Труд":

- След атентата срещу главния прокурор доста хора, които помнят 90-те години на 20 век са категорични, че мутренските години се върнаха, господин Йорданов? Вие по това време сте бил вътре в системата?
- Не искам да използвам думата „усещане“, защото това е най-примитивната дума за досег с реалността и то може би показва хората на какво ниво разсъждават и мислят. Но при всички положения сигнали и предвестници на подобно впечатление има достатъчно.

И то не само атентатът срещу главния прокурор, което е абсолютен прецедент в историята ни, дори и в най-бандитските години. Атентатът е изключително опасно събитие – наричам го събитие, защото това е нещо, което ще остане в историята и то в етап, в който нашите поколения – хората на 40, 50 години и нагоре – като че ли бяхме позабравили, имахме чувството, че сме се отърсили от този бандитизъм, от този мафиотизиран начин на налагане на престъпни схеми и отношения.

Ако приемем, че 90-те години не само по критерий престъпност, но и по икономически, инфлационни и много други фактори, сега ситуацията много започва да заприличва.

Веднага ще дам пример с убийството на Пепи Терзийски през 2001 година, когато обществено-политическия живот беше изключително изострен след първите разочарования от приватизационните сделки. Срещу управлението на ОДС имаше много тежки настроения и този случай беше тогава като гноен цирей, който изби и превърна обществото наистина в общество  на кланове и хунвейбини. Помните какви бяха реакциите тогава към управлението.

- Помня, разбира се, как премиерът Костов излезе пред парламента с главния секретар на МВР Славчо Босилков пред 2000 гневни таксиметрови шофьори...
- Тогава аз му споделих, че сме изчерпали всички вероятности да има и минимален мотив за похищение на детето и вече се насочваме към тежките противоречия в показанията на майката. И Костов каза: като разберете какво се е случило, ще ви е срам.

- Как ще коментирате реакцията на някои политици, че Гешев е инсценирал атентата срещу себе си?
- Това е безобразие. Не може кака да говорят отговорни хора включително и генерал Атанасов и други, като бившия съдия Методи Лалов и Лена Бориславова, на които по някакъв начин да им останал поне малко обществен авторитет.

Лена, Иванчева и ген. Атанасов смятат атентата срещу Гешев за инсценировка, защото...

Това са безобразни изказвания, човек просто трябва да се радва, че такива хора са напуснали съдебната система. Защото ако човек с подобно мислене взима такива съдбоносни решения, е наистина трагично.

Някои наричаха тези хора „психодесни“, но аз бих ги нарекъл „хора, които разсъждават с пяна на устата“. Това е страшно безотговорно поведение и мисля, че ситуацията сега е много по-зле, отколкото по времето на ОДС.

Чак такова тежко подронване на авторитета на държавността  – това съсипва политическото чувство на хората. А то трябва да съществува, защото то е в основата на демокрацията. 

- Какво целят тези, които твърдят, че Гешев е инсценирал атентата, според вас?
- Много неща целят. Едното е да се справят със собственото си чувство за срам и неудобство, което е нормално човек да изпита, когато години наред преди това е развивал конспиративни теории и публично е публикувал собствените си мисловни извращения - фейсбук и други медии дават такава възможност – които са били предъвквани от други подобни перверзници.

Така че първото чувство е чувството за срам. Забелязал съм го, че като нация не сме от хората, които си посипваме главата с пепел. Малцина са представителите на нашия народ, които могат доблестно да застанат и да кажат – сгреших, не бях прав.

Категорично отказвам да коментирам подробности, защото моята етика на човек, който се е занимавал с такива неща е, че онова, което излиза в публичното пространство, много често е далеч от истината и то не в полза на конспираторите, а в полза на здравия разум.

Видях, че господин Сарафов се опита  да поднесе информацията максимално стегнато, но очевидно въпросните разбирачи, трапезни диагностици, булевардни мислители и философи и всякакви други представители на будната гражданска мисъл все едно всеки един от тях е бил свидетел на един такъв взрив, правят смели съпоставки с Фалконе, където имало 500 килограма тротил и т.н. Това са наистина свободни съчинения. 

- Три килограма тротилов еквивалент е изключително мощен взрив...
- Така е, тепърва ще излизат много подробности как е направен. Фактът, че е имало осколки, сложен е предварително някакъв метал, който да нанесе допълнително някакви щети, категорично може да смятаме, че е явен знак за липсата на идея за правене на пиротехническо шоу. Това е перверзно да се мисли.

Второ, посегателството срещу държавна институция показва, че ние абсолютно олекотихме, обезсмислихме всичко. Казвам го от позицията на човек, който е написал десетки профили на хора, които са отправяли заплахи към висши държавници – министър-председатели, лидери на политически партии, министри, папата, ако щете – хванахме доста хора, които се бяха упражнявали в заплахи срещу папата.

Но да извършиш атентат е съвсем различно нещо. Дава се пример с водевилно поднесените заплахи към депутата Пеевски преди време, но каквото и да се говори, там нямаше акт.

А сега имаме вече извършено действие. Дочух, че е имало и второ взривно устройство и ако това е вярно, нещата отиват вече в съвсем друга посока. 

- А кой би имал интерес от този атентат?
- Факт е, че има хроника на събитията. Факт е, че бе създадена политическата истерия и може много да говорим по темата кой има интерес.

Естествено, хората, които бяха дълго време в ареста имат интерес. Хората, които са извън държавата – и Василев, и Божков, също имат интерес. Както и много други хора, които още не са се появили пред екрана.

Но да оставим настрана въпроса с интереса – това е политическо разсъждение. Покрай това се губи професионалното. 

- И то е?
- Фактът, че някой може да използва като „манекен“ главният прокурор, за да демонстрира нещо, е изключително опасен. Това е посегателство срещу нещо, което ние сме. И ако това не разбират плиткоумните разбирачи, които много обичат да приказват, всичко друго е въпрос на оперативно-издирвателни действия.

Повечето от тези хора нямат опит, те са били я по бюра, я по НПО-та, не са били в съдена зала, не са се занимавали с разследване на престъпления – та искам да им напомня, че в България имаше много взривове – и Косьо Самоковеца бе взривяван, и Илия Павлов.

Като атентата срещу Илия Павлов - същото застигна и Гешев ВИДЕО

Ще им припомня и един друг взрив, нека проверят колко беше тротиловият еквивалент, когато се опитаха да взривят шефа на Първа частна милиция и за съжаление загинаха детенцето и жена му през 2007 година, ако не ме лъже паметта. Понеже коментират, че такъв взрив не може да убие – да, може. Повечето от тези хора не са били в казармата, те не са чули как звучи един „Калашник“. 

- Но за това как се правят бомби има указания в Интернет...
- Нека да не бъркаме нещата. Първо трябва да се види как е изработено взривното устройство. Говоря това и като човек, който е стажувал 4 месеца при бомбаджиите, както им викахме навремето.

Много е важно да се види химическият състав, какви материали са ползвани. Това ще покаже не само нивото на професионализъм - имаше намек от господин Сарафов, че е професионално изработена.

По начина на изработка може да се видят уменията – военни ли са, полицейски ли са, на сапьори ли са. Много е важно това да се прецени. Защото оттам може да тръгне нишката какви са материалите, какво ниво на риск е имало за самия създател на устройството...

- Много станаха въпросите, господин Йорданов?
- Ами много са, това са истинските въпроси. По тях трябва да разсъждават, а не по глупостите, които се опитват да ни подадат за пореден път да не би случайно т.нар. „съдебна реформа“ да загуби инерция. А тя загуби отдавна инерция.

Имаше ясни сигнали в записите, които се изнесоха, които сегашният несъстоятелен вътрешен министър наричаше „филми“, „сериали“ и т.н. А сега дава пресконференция как проверявали всички сигнали!

Хората трябва да разберат нещо много важно – прокуратурата без МВР не може да работи. Прокурорът може единствено да извика някой на разпит, той управлява действията от гледна точка на закона, но оперативно-издирвателните действия за чисто полицейска работа. Ако служителите в МВР не работят или нямат капацитет да работят, нищо не може да се случи с каквото и да е.

Защото преди, когато аз работех в системата, отношенията бяха по съвсем различен начин. Имаше голям респект към служителите на МВР, особено към тези, които могат да предлагат по-специфична експертиза в областта на взривните устройства, например.  

Имаше голямо уважение от прокуратурата към нас, и обратно. Хората трябва да разберат и друго – българското правосъдие е построено на едни социалистически глинени крака.

- Какво имате предвид?
- Поради многото наслагвания и неизчистване на концепцията от разследващите органи се изисква така да съберат доказателства, та една ли не да няма нужда от съдебен процес, което е абсурдно. Нещата са иначе съвсем прости.

Служителите на МВР няма възможността на прокуратурата да разследват нещо, законът им дава право при съмнение да направят проверки. Ако се е появил сигнал да кажем за Къро или за който  и да е, служителите на МВР могат да правят разработки, след като намерят годна информация, я предлагат на наблюдаващия прокурор, който преценява става ли тя или не.  

Но това се извършва от служителите на МВР. А ние виждаме един главен секретар, който очевидно напълно не е в час, виждаме един министър, който няма контакт с главния си секретар, очевидна некомпетентност и на двамата. Виждаме една игра на тронове в МВР, размяна на началници като пионки.

Навремето един полицейски служител – да кажем моя колега Ботьо Ботев, имаше авторитет, той беше оперативен служител, който като отидеше някъде да разследва, имаше огромен авторитет. Това е безвъзвратно загубено, то липсва в системата на МВР.  

Никакво уважение към професионализма, груба намеса от всякакви хора – политици, неграмотници, журналисти, НПО-та, които са много далеч от тези неща. Когато се разследва случай като този атентат, трябва да има истински работници на терена, които да имат контакти и връзки, не само технически възможности.

Един мой колега, който още е на служба, ми казваше – чудя се навремето как сме разкривали престъпления без камери! А оперативната работа  изисква и въображение.

- Можете ли да направите психопортрет  на извършителите на атентата срещу главния прокурор?
- На този етап не мога да се ангажирам с психологичен профил. В случая имаме изключително малко информация и би било спекулация да правя профили.

Но от информацията, която имам, ако е вярно, че устройството е самоделно и има ниво на професионализъм, това значи, че изпълнителите са хора, които определено имат опит в тази работа.

Друго, което трябва да се изследва като хипотеза, е приликата с позабравени вече подобни случаи. През 90-те години и в началото на новия век хората от престъпния свят се бяха професионализирали, ползваха се много хора от бивша Югославия, които имаха реален боен опит от войните там. Ползваха се много руснаци и украинци, които пребиваваха тук.

Според мен този атентат показва, че нивото на професионализъм не е чак толкова високо, по-скоро има залиняване в този бизнес  и е трудно да се намери човек, който да реализира цялата тази операция. Надявам се, че органите ще си свършат работа и в скоро време ще разберем какво точно се е случило и кой го е извършил. Защото въпросът не е дали е инсценировка или не, въпросът е кой.

- Има ли пробойна в НСО, някой, който да е издал маршрута на кортежа на главния прокурор?
- Това е една версия, която трябва да бъде детайлно проверена. Ако бях на мястото на шефа на НСО, веднага бих направил една много детайлна вътрешна проверка, включително и с детектор на лъжата, за да се изчистят всички съмнения.

Както знаем, такъв инцидент означава голяма криза за всяка служба по света. Още повече, НСО е под ръководството на президента. И тук трябва да се отвори още една тема – за т.нар. преторианска гвардия НСО.  Колкото повече чиновници се наслагват върху едно звено, които да имат информация и контрол върху това звено, толкова повече сигурността на информацията намалява.

Гледали сме американски филми, в които дори началниците не знаеха кой е агента под прикритие. Как се постига такъв контрол, ако имаш началник сектор, началник отдел, директор на дирекция и цяла администрация? В такава деликатна сфера като сигурността колкото повече хора са по веригата, толкова по-голям е шансът да има и предател.

Кой е той?

Росен Йорданов е магистър по социална психология от Софийския университет. Бивш зам.-директор на Института по психология в МВР и един от известните специалисти по криминална психология с повече от 20 години практически опит, работа с детектор на лъжата, профилиране и различни криминални разследвания и кризисни преговори. Управляващ съдружник в консултантска компания за управление на човешки ресурси.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук