Той е програмист, а тя асистент в японска търговска компания. Той е от София, тя от Перник. На пръв поглед двамата са толкова различни. Но когато се съберат на дансинга, те се превръщат в едно цяло.

Единият е идеалното продължение на другия във вихъра на танца. Всяко тяхно движение предизвиква възхищение, а усмивките, които греят на лицата им, действат като вирус на околните.

Запознайте се с Кристиян Начев и Евелина Петрова. Двама танцьори, които вдигат пред БЛИЦ завесата над латино танците.

Как танците зареждат, кой е най-подходящият стил, за да влезе човек във форма, има ли хора "пълно дърво", какви тайни партита е имало и какво общо има Илон Мъск, на всички тези въпроси и още много отговарят Крис и Ева:

- Защо танци и защо латино?

Ева: - От малка имам интерес към латино културата, латино музиката. Много обичах да слушам латино песни, не само салса, но регетон, бачата, латино поп. Обичам испанския език и се записах в езикова гимназия, за да мога да разбирам какво се пее в песента, която слушам.

Освен това винаги съм искала да се запиша на танци по двойки, защото много ме привличат латино ритмите, музиката ме зарежда и изпълва. 

Пробвала съм като по-малка със спортни състезателни танци, но опитът беше неуспешен. След това имах доста дълга пауза. Записах се на салса преди по-малко от 5 години в Паланте, когато преминавах през доста труден етап от живота и танците ми помогнаха много да се справя с него, да намеря себе си и да бъда щастлива.

В залата усетих, че това е моето място като атмосфера и енергия, че това е моят стил и искам да го правя с години и с удоволствие.

Крис: - При мен беше доста по-различно. Като малък съм танцувал народни танци, но не беше нещо, което ме грабна. За салсата бе просто пълна случайност: На рождения ден на един приятел неговата братовчедка каза: „Хайде момчета да ви водя на танци“. Аз не исках, но в крайна сметка ме навиха.

От начало не беше толкова зле, колкото си мислех. Тогава бях на 16. Влюбих се в едно момиче. Тя беше по-напреднала и исках да я впечатля. Почнах да гледам видеа, да ходя във всички групи и в последствие забравих, че това го правех, заради нея. Танците почнаха да ми харесват заради самите тях.

А защо латино... Аз съм фен и на други видове танци – шъфъл, степинг. Това е така, тъй като слушам и доста електронна музика. Латиното обаче, особено салсата, ти дава възможност да си изкараш енергията по един много специален начин.

Снимка: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ

- А вие от кога танцувате като дойка?

Ева: - Аз танцувам от по-малко от 5 години. Но това голямо желание, тази голяма страст към танците ме накараха да положа повече усилия, да напредна по-бързо. Като всяко нещо, което ти доставя удоволствие, не го приемаш като ангажимент или нещо неприятно, а точно обратното.

Бях танцувала година и половина салса, когато Крис ми предложи да съм му партньорка в сценична хореография. Тогава не мислех, че имам много опит, въпреки че сме се виждали с него на партита и сме танцували и бързо се стиковахме. Да му партнирам беше голямо предизвикателство, но ми хареса да работя с него.

Крис: - Много съм доволен от избора си (изборът на Ева - бел. ред). Аз съм започнал да танцувам в школата на Памбос. После влязох в отбора на Паланте с предходната ми партньорка Ния. Тя обаче отиде да учи в Германия и останах без дама.

С Ева винаги сме били на една вълна, така че обсъдих с Евгени да поканим Ева като моя партньорка. Двамата го сметнахме за много добра идея и така стана.

- Става въпрос за двойка като професионални танцьори или като двойка преподаватели?

Двамата: - За професионално танцуване.

- А как решихте да станете преподаватели?

Крис: - На мен преподаването ми е страст. Давам и частни уроци по програмиране. Просто ми харесва да споделям знанията си с хора и да знам, че те са научили и са взели нещо от мен, което ще ги подобри като хора. Това ми доставя голямо удоволствие. 

Ева: - След като влязох в отбора, започнах да полагам повече усилия да се развивам в танците и след това получих предложение да започна да водя начинаеща група по салса.

Не съм имала някаква амбиция да съм на сцена или да съм учител. Моята главна идея, когато започнах с танците, бе да имам място, където да разпускам след работа. 1-2 часа в седмицата да не мисля за никакви проблеми и танците точно това ми дадоха.

Малко по-малко започнах да натрупвам опит, знания и умения. Исках да осъзнавам сама движенията и съответно после да мога да покажа на хората, да им предам това, което изпитвам аз от танците.

- Кои хора се учат най-лесно? По-млади, по-възрастни, напреднали, начинаещи...

Крис: - Интересен въпрос. По принцип при някои хора може да се нарече талант. Много зависи как са израсли. Ако са израсли с музика, с обикновено танцуване – в дискотека, бар, на тях им е по-лесно. Има хора, които рядко слушат музика, съсредоточени върху работа, или друга част от живота си, и като чуят ритъма не са свикнали и им е много по-трудно.

Но нещо, което се забелязва. На мен лично начинаещите са ми любимата група да водя, защото са много дисциплинирани. Като първокласниците. Каквото кажеш, това и правят.

Опитват се, грешат, това е нормално, но се стараят. Напредналите... На тях е много трудно да им задържиш вниманието. Казват: „О това го знам, това е прекалено лесно“. Но като инструктори трябва да съблюдават, както и по-бързо схващащите, така и тези, на които им е по-трудно. Не трябва да се пренебрегват едните или другите. Това е най-трудното – да се угоди на всички, да се намери балансът.

Ева: - Хората, които са танцували или спортували преди, имат „двигателна култура“ и учат по-бързо. Може би по-лесно схващат движенията. Иначе има хора на всякаква възраст – деца, хора на пенсионна възраст. Това е хубавото на социалните танци, че ни сплотяват, независимо от пол, раса, възраст.

Снимка: Личен архив
 

- Съществува ли хора „пълно дърво“, т.е. някой, който никога няма да може да се научи?

Ева: - Няма как да не може да се научи. Има ли желание – това е основата и да си постоянен. Не, ако ти е трудно, да се откажеш в първия момент. Напротив, да намериш мотивацията да продължиш

Крис: - Ако получавах по левче всеки път, когато предложа на някой да се запише на танци и той ми отговори, а не, аз съм "пълно дърво", щях в момента да съм по-богат от Илон Мъск.

„Пълно дърво“ е човек, който просто не е свикнал с танци. В момента, в който свикне и иска да се развива, е като всяко едно изкуство. Може изобщо да не умееш да пееш, но с практика и с упражнения, ще стане.

Просто някой хора са по-предразположени, по им е лесно, но няма човек, който да не може да се научи, стига да прояви достатъчно желание, воля. Ако не се старае и няма мотивация да напредва, то ние с Ева и да дадем всичко от себе си, няма как да стане.

 

- И двамата работите в сфери, които са много по-различни от танците. Това помага или пречи?

Ева: - Нито едното, нито другото. Трябва да се намери балансът. На мен, а и на Крис, работата ни е свързана със стоене на бюро. Аз нямам търпение след работа да отида в залата и да бъда физически активна.

След 8 часов работен ден се чувствам схваната в кръста, в раменете и искам да се раздвижа. Така че в този случай помагат. Освен това и хората, които се срещаш, те зареждат. Не е само физическата активност. И по-голяма част от хората, които идват на танци, са по-същия начин – работят и след това идват да се позабавляват и да отпуснат.

Крис: - Аз съм програмист и тази логика, която прилагам на работа за разрешаването на различни проблеми, доста често намира приложение в танците. Стъпките, когато слушаш музика, ти идват от вътре, но ако трябва да измислиш някаква комбинация, която да изглежда добре и да има подреденост, съм забелязал, че доста често ми помага професията ми.

Специално за анализирането на някои движения, да мога да си ги обясня на себе си. Така че хората, които използват логика за решаването на ежедневните или професионалните си проблеми, на тях им е по-лесно.

Защото като осмислят информацията, все едно умеят да учат. След работа танците са уникално място да разпуснеш. Случвало се е да съм толкова уморен, че да се чудя как ще водя следващия си урок. Но след него, аз съм толкова зареден, че имам чувството, че мога и на парти да отида и съм го правил.

Ева: - След залата съм хиперактивна, мога да правя повече неща, не ми се спи, докато ако съм била на компютър или в седнало положение, съм по-изморена.

Снимка: Личен архив
 

- Имало ли е момент, в които отивате в залата, в кофти настроение сте, имали сте тежък ден и трябва да скриете емоциите си. Как се справяте с това?

Ева: - Имало е. На мен ми действа освежаващо самата атмосфера, самата обстановка. А когато преподаваш на хората не можеш да се покажеш слаб и просто се стягаш. Намираш сили и забравяш за момент проблемите. Забравяш за тях и се фокусираш в хората.

Крис: - Аз мога да го опиша с 1 дума: професионализъм. Идеята е, че оставяш твоите проблеми на заден план. След като свършат уроците се чувстваш много по-добре. Ако тези проблеми сега са ти тежали и си нямал сили да ги държиш на раменете си, след това все едно ти се подновява тази сила.

И макар пак да са проблеми, ти е доста по-лесно. Но за първия урок си е чист професионализъм и воля. Поставяш ги на заден план, фокусираш се върху работата си.

Снимка: Личен архив

- Досега говорихме само за салса, а танцувате ли други танци? Крис вече каза за електронната музика...

Ева: - Ние сме се фокусирали върху социалните латино танци (салса, бачата, ча-ча-ча, меренге, кизомба). В момента на партита се танцува главно салса и бачата, понякога кизомба, все по-рядко ча-ча, меренге – изобщо (само отделни анимации понякога).

Идеята на социалните латино танци е че кавалерът води, а дамата следва и е необходимо да знаят определен набор от движения и вече могат да танцуват заедно, да комуникират чрез танца. Танцуват се на парти, където няма нищо заучено и хореографирано. Всичко е спонтанно, резултат от музиката и интерпретацията на всеки един човек.

Ние двамата танцуваме от всички социални танци, но най-любима ни е салсата. Тя самата е много комплексна и съществува, благодарение на стиловете, които я съставляват (сон, румба, мамбо, пачанга и др.). За нас е важно да запознаваме учениците си с различните подстилове и корените на салсата (афрото), защото е от изключително голямо значение за разитието на всеки танцьор. 

- Кой танц е най-труден?

Крис: - Това е един много абстрактен въпрос. Всеки стил има трудности. Например движението на тялото в афрото отнема месеци, да не кажа години, за да го направиш с пълна осъзнатост. Пачангата е доста предизвикателен стил.

За един салсеро или салсера малко или много трябва да е добър във всеки един от тези стилове, а те са много. То е като соса, буквално сос, съставен от мамбо, румба, сон и в крайна сметка цялото нещо, което ти се сервира е салса.

За другите – най-вече след салсата идва бачатата. Има тенденция сега бачатата лека-полека да избутва салсата. Предполагам, че хората предпочитат за начало по-лесния стил, защото е по-бавната.

В салсата определено си изисква по-експедитивност, има малко бавни песни, докато в бачатата са по-лежерни. В последните няколко години навлезе един стил бачата сенсуал. При него се танцува в по-близък контакт. В салсата също има близък хват, но не се танцува постоянно в него. На хората повече им харесва тази близост. И в бачата сенсуал има повече извивки, да се подчертае женската фигура.

Танците трябва да се приемат като комуникация, те са не вербална комуникация с другия човек. Сигналите са: ти ѝ казваш нещо и тя ти отговаря. И както в един нормален разговор между мъж и жена той може да бъде приятелски, но може да бъде и флирт. Вече зависи какви са ти намеренията.

Снимка: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ

- Ако човек иска да влезе във форма, фитнесът му е скучен и се е спрял на танци, с кой танц трябва да започне?

Ева: - Салсата е подходяща, защото темпото е предимно бързо. Можеш да изгориш много калории. Особено като отидеш на парти и се раздадеш наистина. Почувстваш музиката и се оставиш тя да те води, това е хубав начин да влезеш във форма, защото си е добро кардио.

В същото време трябва да си осъзнат, да можеш да си контролираш тялото, да синхронизираш ръцете, краката и всяка частица да знаеш как се движи във всеки един момент.

Крис: - Ако човек иска само да разпуска, без да задълбочава, салсата е перфектна. Ако започне да се занимава по-професионално, танците не трябва да са единственото нещо. Трябва да се съчетават задължително с друго. Най-вече с упражнения, които изграждат някаква мускулатура, било то във фитнеса, или в къщи.

Танцьорите изпитваме една хипереластичност, особено на кръста, на коленете. Това са двете места, където удря много.

Дори при правилно стъпване, самото движение, колкото и да е естествено, то напряга. Особено в салсата, където трябва да можем да изолираме гърди, рамене, особено при някои типове движения, тялото не е в най-естественото си положение. Тогава, ако не се практикува някакъв спорт в ежедневието, който да заздрави тези връзки, то при някое много рязко движение, може да се достигне до контузия.

- Има ли някаква конкретна възраст, в която човек трябва да започне да танцува и такава, в която да сложи край?

Ева: - За социалните танци не мисля, че има такава възраст. Виждала съм много деца, а имаме и доста хора, които са в пенсионна възраст. Стига човек да се чувства добре и да може да се движи, може и на 70 години да започне.

Крис: - Ние се занимаваме с латино-социални танци, при тях не е задължително да се излиза на сцени, не е нужно да се занимаваш професионално, по-скоро любителски.

Ако човек е решил да се занимава професионално и е започнал на 40, ще му е доста трудно. Загубил е всички тези години, които е можел да прекара в подготовка, а и издръжливостта му вече не е същата.

Ева: - Като цяло колкото по-рано започнеш, толкова по-добре. Аз съжалявам, че не съм започнала по-рано.

Крис: - Няма конкретна възраст, в която човек да се социализира. Партитата не случайно се наричат сошъли, именно защото се социализираш по време на тях. Аз имам много приятели, които съм изградил по време на партита. Много трудно е да отидеш някъде и да не срещнеш някой познат. Често се случва да отидеш сам, но да срещнеш познат. В тези среди се познаваме.

Снимка: Личен архив

- А как пандемията от коронавирус се отрази на салсата. Имаше ли промяна дори в самите движения?

Крис: - Както за целия свят, пандемията не се отрази добре. Много зали затвориха, включително и ние, а когато отворихме, трябваше да танцуваме с маски.

Ева: - Аз не мисля, че движенията са се променили. Даже може би тази изолация подтикна хората сега да искат да са още по-близки. Напоследък заради това сигурно навлиза бачатата, кизомбата (танци с по-голяма близост между двойката - бел. ред), защото им е липсвал на хората този контакт.

На мен лично пандемията ми се отрази добре от гледна точка на това, че успях да наблегна на индивидуалното си танцуване и да развия собствения си стил. Точно по това време напреднах най-много.

Крис: - Тогава се създадоха много онлайн платформи, курсове, а и не само в салсата. Буквално във всяка една сфера. Това стана като тенденция, малко като хоум офиса. И това ще си остане.

Това не знам колко трябва да го казвам. По време на пандемията местата, където се провеждаха партита за танци затвориха. Тогава разбираш и колко ти липсват. Имаше тайни партия. Нещо като въстаници на салсата, които се бореха срещу режима. Те бяха много рядко и много тайни, но ги имаше.

- В един момент бяха много популярни танцувалните предавания от вида на "Танцувай с мен", Dancing stars. Вие бихте ли участвали в подобно шоу?

Крис: - Аз не си падам много по риалититата.

- А сега, ако влезе Анджелина Джоли и ти каже: "Научи ме да танцувам", ще ѝ откажеш ли?

Крис: - Не знам човек, който би отказал. (смее се)

Ева: - Аз не се виждам като такава личност, която я дават по телевизията. Не съм имала амбиции да танцувам на сцена и всеки път съм паника. Не е моето място. Обичам да танцувам в залата, на парти, да преподавам и едва след това е сцената. 

И колкото има адреналин за едно приятно и незабравимо изживяване, аз го свързвам и с много стрес. Има много хора, които копнеят за това. Дори има и много непрофесионалисти, които имат амбиции да се изявяват. При мен се е случвало без да го търся.

Но ако имаме такава възможност, бихме приели. Всяко едно нещо, което те изважда от комфортната зона те учи и накрая удовлетворението е много голямо и предполагам с подобен формат ще е същото.

Снимка: Личен архив

- Говорим си какво дават танците, но какво взимат?

Крис: - Колената и кръста (смее се). Човек трябва да си танцува, но трябва да бъде внимателен, да мисли за влиянието на тялото. Колкото и да ти влияе психически добре, танците могат да се приемат и като някакъв вид наркотик. Искаш още и още. И затова трябва да се внимава от здравословна гледна точка.

Освен това... Ще го кажа с един виц: "Един човек беше казал, вземи портфейла на един човек и ще го направиш беден за един ден, научи го на салса и ще бъде беден цял живот".

Доста често се случва понеже човек иска да се развива, да се социализира, започва да ходи на фестивали. Те са доста скъпи и са много. И ако човек иска да отиде на всичко, определено си излиза доста скъпо.

Друго нещо, което отнемат е времето. Човек трябва да отдели от времето си, за да се развива. Така че вземат пари и време. Но точно като наркотиците, ако ти харесва, няма да ти прави впечатление.

Снимка: Личен архив

Ева: - Трябва да правим компромиси с неща от личния ни живот. С това да се лишим от време с близките си. Това е най-голямото нещо, което ми взимат на мен. Но не съжалявам, защото танците ми дават много, едно прекрасно изживяване, една свобода, едно щастие, красиви емоции. И наистина съжалявам, че не съм започнала по-рано, защото това е нещо, което бих го правила цял живот. 

- Като заговорихме за пари, вие двамата работите и нещо друго. Ако човек иска да преподава танци професионално и т.н., може ли да се издържа само с това в България?

Крис: - Определено не. Аз как си разпределям финансите? Всички пари, които изкарвам от салсата, аз ги инвестирам в нея. За фестивали, за костюми за някоя хореография, нови танцови обувки. Всички неща, които бих си ги извадил от джоба, за да финансирам танците.

Всъщност танците сами си се поддържат. Трудно е да изкарваш уроци от танци и да ги харчиш за друго. Губи се и целият смисъл. Как като човек ще напредваш, ще продължиш да водиш интересни и нови уроци, ще учиш учениците на нови неща, но без да инвестираш в същата сфера.

Като хоби – да. За нас танците са преди всичко хоби и не трябва да се забравя, че когато хобито почнеш да го възприемаш като един вид задължение, като работа, почва да не ти харесва.

- Но казват: Намери си работа, която харесваш и няма да имаш нито един работен ден...

Ева: - Да и при нас е така. Ако можехме да се издържаме само с танци, това щеше да е най-прекрасното нещо.

Крис: - Нямаше да работим нищо друго.

- Споменахте костюми, обувки. Разкажете малко повече за тях. Специфични са защо?

Ева: - Сценичните костюми са по-интересни, шият се по поръчка, имат камъни.

- А обувките?

Ева: - Танцувалните обувки са много по-подходящи за движение, за завъртане, най-вече за дамите. Подметките са направени от специално обработен велур от естествена кожа. И токчетата за дамите придават една елегантност. Дамата все пак е нежната половинка в танца.

Но за обувките зависи и от стила. Има стилове, като афрото, които са по-заземени. И е по-подходящо да си на равни обувки. 

Но може да се танцува на всякакви обувки, дори и маратонки.

Снимка: Личен архив

Крис: - Даже на уроци на афро се танцува без обувки – бос, защото най-много усещаш контакта с пода. Когато танцуваме ние взимаме енергията от пода и си я придаваме на тялото. Особено, ако не сме стъпили стабилно и ако сме на някакви обувки на висок ток, за дамите, това нещо се губи.

Но и кавалерските обувки имат ток. Те са 2 вида – 2,5 см и 4 см. Изцяло до човека зависи кои ще избере. Най-често срещаните са 2,5 см. Те помагат не само с подметката, която е абсолютно същата като на дамските.

Самият ток помага за правилното стъпване, тъй като когато ходим, ние стъпваме от пета към пръсти, но когато танцуваме, ние стъпваме от пръсти към пета. Тежестта ни е напред, свити са коленете.

Дори с кавалерски обувки с 2,5 см, което е нищо, в момента, когато чуваш, че токчето се удря в пода и след това се стъпва, вече осъзнаваш, че нещо не е както трябва.

В началото салса може да се танцува с каквито обувки ти е удобно. Но ако човек иска да продължи, то добра инвестиция са обувките. Те са като мини инструктори. Учат те на правилно стъпване.

Освен това подметката трябва да се разчетква от време на време, тъй като като се насъбере прах, започва да се пързаля и ако я погледнеш, почва да отразява, става като огледало. И както ти е помагала досега за въртене, почва да ти пречи.

- И за финал, имате ли любима песен?

Крис: - Havana D'Primera - "Mi Música"

Ева: - Не мога да отговоря с една, има толкова много песни, които толкова ми харесват. Тази, която каза Крис, и на мен ми е една от любимите.

Аз обичам да слушам класически салси, не съм чак такъв фен на комерсиалната салса или салса ремиксите, защото е взета друга песен и е направена на салса, за да се хареса на по-широка публика.

Интервю на Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ

Снимки: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ; личен архив

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук