В края на годината своята изповед дава любимката на поколения българи- Силвия Кацарова. С таланта, специфичния тембър и маниер на изпълнение, повлиян от ритъм енд блус и соул, певицата има определяща роля за успеха на култовата група „LZ”. Песни като „Бяла въздишка”, „Големият кораб минава”, „Топъл дъжд”, се превръщат в шлагери през 80-те, както и хитът и... с Васил Найденов „Огън от любов”. Прекарала детството си в Добрич, тя се премества с родителите си в Хасково през 1969-та, където завършва и икономическия техникум. Установява се в група „LZ”, която сформира заедно с бъдещия си съпруг Милчо Кацаров. Повече от три десетилетия хиляди български меломани си припяват хитовете й. Сега, в навечерието на поредния си голям концерт, Силвия Кацарова решава да поговори за живота си, точно като на кино.
- Здравейте, Силвия. Каква е равносметката ви в края на годината?
- Тежка година, защото претърпях и операция. Реално погледнато, справихме се много добре. Искам да благодаря на болница „Св. Пантелеймон” и д-р Елиза Георгиева, на съпруга й  Йордан Георгиев и д-р Ненов, които положиха страхотни грижи. Лекуваха ме един месец. Вече съм добре. 
За да покажа, че всичко е в миналото, кръстих последния си концерт „Живот като на кино”. Това е и най-новата ми песен. Текстът е на поета Ангел Симеонов, музиката на Теди Кацарова, аранжиментът на Росалин Наков. Записаха ме  в нашето студио, като се обединихме с Живко Даскалов и усилено започнахме работа.
 
Както споменах, концертът се казва така, защото текстът на песента отговаря на моята същност. Как

през целия си живот срещаме приятели, предатели

 Сблъскваме се с любови и раздели. Накрая, както и спомените избледняват, след като сме изпили по една чаша вино, така и животът ни е минал като на кино.

- Сама започнахте темата за операцията, четох някъде, че 6 години сте живели в болки?
- Така е. 2010 година съм оперирана, но имах разлика в двата крака с 3-4 сантиметра, които за съжаление рефлектираха върху гръбнака ми и получих дискова херния. Засега сме укрепили нещата, не съм за операция на гръбнака. Мина много успешно.

- Страхувахте ли се по време на операцията?
- Не, не изпитвах грам страх. Психически съм се подготвяла няколко месеца, като си повтарях, че операцията е минала много успешно и много леко. Това е и моят съвет към всички. Всички да разсъждават в минало време и да повтарят, че всичко е минало успешно. Всяко нещо, което искам да ми се случи хубаво, аз го кодирам, че е миналото успешно. 

- Толкова години на сцената, каква е цената?
- Наистина печелиш любовта на хората, но стресът, който постоянно е до теб, рефлектира в здравето. Може би тези неприятности, които имам, са от студените зали с група „LZ”, с които обикалях толкова много години. 12 години концерти по читалища, когато още имаше и режим на тока. Спираха го на 2 часа. Залите студени, гримьорните студени. Не че се оплаквам, но сега си правя равносметка, че заради това се губи здравето.

Постоянно боледувах: гърло, бронхити

- Кога ви беше най-трудно в  цялата кариера?
- Когато Теди беше малка. Най тежеше раздялата с нея. Това, че трябваше да живее сама с баба и дядо. Те се грижеха страхотно за нея, но все пак семейството не е семейство, когато детето не е около теб. Не можеш да усетиш празниците. Работехме много, когато бяхме млади, за да спестим. За да направим студиото, да имаме хубава апаратура. Цената е: загубено здраве, младост, хубави, семейни мигове. 

- Оставяли ли сте я на Коледа, на други семейни празници?
- Много често е била с баба си и дядо си. Затова и реших, когато тя кандидатстваше в училище по рисуване да не пътувам повече с групата. Трябваше да я водя на курсове, на изпити. Тя беше малка. След това реших да имам и самостоятелна кариера, за да ми е по-леко. А и да имаш група, е много голяма отговорност. Да подсигуряваш доход на 10 души е много трудно. Нощна работа, тежка. Не е лесно да си музикант в България.

- А началото с „LZ”. Как започна всичко?
- Аз бях студентка в Консерваторията, когато нашият китарист Николай Неев ми каза, че правят прослушване за една група. Отидох. Помня, че пях някои от песните на Арета Франклин и на Тина. Одобриха ме. След това дълги години работехме заедно. Съчетавахме работата и в България, и в чужбина. 



С бащата на дъщеря си Милчо Кацаров

В Европа беше много тежко. Спомням си нощните клубове в Германия. Почвахме в 9 вечерта и свършвахме в 5 сутринта. Много, много тежко. Била съм в Австрия, Дания, Швеция, Швейцария… Бяхме принудени, защото нямаше апаратура за музикантите. Тук нямаше нищо, всичко си купувахме от чужбина.

- Изкарваха ли се тогава пари от музика?
- Тогава да, много пари се изкарваха. Имахме всеки месец по 20 концерта. Сега някой да се похвали, че е имал толкова концерти? Малко трудно.

- Защо публиката поставя вашите песни на първи позиции. Каква е тайната да си толкова време на върха?
- Защо ли… в световен мащаб „Бийтълс”, „Куйн”, са евъргрийни. Ние пак трябва да сме доволни, че в нашия мащаб имаме толкова много хитове. 

- Усещахте ли завистта на колегите тогава?
- Не! Тогава бяхме много по-сплотени.

Сега завистта е много по-голяма, борбата е по-жестока

Тогава беше много, много лесно.
 
- Кои бяха приятелите ви в музиката тогава?
- Всички! Най-хубавото беше, че се правеха телевизионни програми, в които ни събираха всички заедно. Пеехме, забавлявахме се. Хубави времена бяха. 

- Ще ми разкажете ли някоя история от този период?
- Мога да разкажа случая с „LZ”. Правим концерт в Кърджали. Много голяма зала. Песните се записваха по това време на рулони, на едни големи ленти. По едно време, както си пея, записът се забавя, забавя и гласът ми става един… мъжки. Беше се изсипала лентата. Спряхме, но публиката продължи да пее. Понеже в същото време го и снимахме за телевизията се наложи да започнем всичко отначало. Пак ни обявиха, пак започнахме да пеем и така. Много забавни случки имам от този период. 

- Кое е най-грозното нещо, което сте чули за себе си през тези години?
- Не мога да се сетя. Спряла съм да чета много от писанията по мой адрес. Спомням си, че Теди се беше разстроила преди време заради един материал. Когато реших да се омъжа за втори път и бяха писали, че двете с нея сме много бедни, нямаме работа и затова съм намерила милионер, за да свържем двата края… ето такива глупости. 

- Като заговорихме за Теди, каква майка е Силвия Кацарова?
- Ами старая се да бъда добра майка. Все пак задайте този въпрос на Теди, да видим тя какво ще отговори (смее се). Полагам големи усилия. Помагам й, защото все пак раздялата ми с нея оказа много голям негативен ефект. Затова сега се опитвам да наваксам това време. Даже понякога тя се шегува, като казва: С Кацарова, ако не се чуем поне по два пъти на ден, значи сме болни или има нещо (смее се).

- Тя обвинявала ли ви е, че е растяла без вас?
- Не, въобще. Никога не ме е обвинявала. Самият факт, че пое по нашия път и разбра, че музиката изисква жертви, го показва. Много е трудно да имаш семейство и да си на сцена. 

- Да ви върна на темата за клюките, четох някъде, че майката и бащата на първия ви съпруг не са ви харесвали?
- Да, не ме искаха естествено. Тогава не се гледаше с добро око на музиканти, певици. Милчо беше завършил МЕИ, инженер. Започна работа в националното радио като тонрежисьор. Записвал е с всички групи. Тогава да се разведеш или да имаш дете, без да си омъжена, беше немислимо. Обществото не приемаше тези хора. Сега се случват какви ли не неща и на хората не им прави впечатление. 

- След това приеха ли ви?
- Да, приеха ме. Отгледаха ми детето. Бяха много добри баба и дядо. 

- Изписаха се много неща за развода тогава. 
- Пак хората си измисляха. Няма да забравя една забавна случка. Минавам през НДК под моста. Нали продават вестници. Бяхме направили вече сватбата и човекът, който продава вестниците ме вижда и казва: Како, како много вестници продадох покрай твоята сватба.

Да знаеш, како. Много съм ти благодарен. Явно излиза, че връхната точка в кариерата ми е моят развод и моята сватба. Защото напоследък хората сякаш се интересуват повече от личния ми живот, отколкото от концертите, които правя. Може би свикнаха да ни гледат без пари. 

- Какво харесахте във втория си съпруг, което го нямаше в първия?
- Това, че не е в моя бранш и не се меси в работата ми. Правя това, което искам и както го искам. Той е в съвсем друга среда, много е спокоен. 

- Четох някъде, че е фалирал, продавал къщите и вилите. Дори, че вие го издържате?
- Така, ето пак лъжи. Няма нищо подобно. Стоят си къщите, вилите. (смее се)

- Трябва ли да е силен мъжът до Силвия Кацарова?
- Той е силен и стилен. Харесва ми как се облича, запален ловец е. Има голяма дружинка, много често са на лов. На Коледа например сме канени в Германия при приятелско семейство. Германец и българка. Там ще ходят на лов. 

- Пази ли трофей от ловните си приключения?
- Да, пази. Имаме доста трофеи в дома си.
 
- Правят ли се повече песни сега или по-малко?
- Аз продължавам да си правя. Това, че медиите пускат основно старите ни е, друга тема. Правя песни, албуми. Всяка година правя голям концерт. Ето тази година направихме страхотен дует с Орлин Горанов. Ще бъде излъчен в новогодишната нощ. Казва се „Любов като на сън”, много красива балада. Пак от Ангел Симеонов и по аранжимент на Росалин Наков. За съжаление в България не е като на запад. Ако там един изпълнител имаше 10 златни хита, както е тука, въобще нямаше да му се налага да работи. 

- А Орлин Горанов какъв приятел е?
- Прекрасен. С чувство за хумор, има такава колекция от вицове, че с него никога не се скучае. Има и уникален талант. 

- Обмисляли ли сте някога да спрете да пеете?
- То ще си покаже, когато вече не можеш. Не мисля, че съм от тези, които много дотягат на хората. 

- Кой е най-големият жест на публиката?
- Винаги е била много щедра. Ето, сега половината ми приятелки питат какво искам да ми купят за концерта: дали саксия, дали букет, дали нещо за спомен. Но аз им казах нищо да не купуват, защото нямам толкова вази да съберем цветята. 

- Какво си пожелавате оттук-насетне?
- Здраве, мир да има на Земята. Правдата да възтържествува. Да няма воини, гладуващи деца, бежанци. Те не бягат от хубаво. Хората да бъдат по-добри и да помагат на ближния си. 

Вярва в хороскопите

След операция Силвия Кацарова едва не осакатява. Но днес признава, че не се налага да прощава на докторите. Отдава го повече на лош късмет.
„Едва ли са искали да ме осакатят. Когато бях в болницата, виждах на какъв стрес са подложени. Какви тежки операции имаше. Никой няма да пожелае да направи на някой нещо лошо. Започнах обаче да вярвам в хороскопите, защото моя приятелка ми направи такъв със задна дата. Оказва се, че това е било най-неудачният момент за операция. Нито годината ми е била за интервенция, нито месецът, дори и часът. Вярвам в тези неща, защото както знаем от древността, големите вождове са правели воините, като са съдели по техните хороскопи. Аз вярвам в тези неща.”

Интервю на Костадин КОСТОВ