Людмила Филипова пред в. "Шоу": Тъмната енергия е цели 68% от Вселената

- Людмила, новият ти роман „Смисълът” е доста смело предизвикателство за будния ум, защото е насочено към бъдещето, с прогнозите за него и света, в който живеем, преплетени с наука и философия. Какво те подтикна към това и какво ти даде?
- Този роман наистина беше голямо предизвикателство заради огромния архив от знание, идеи и наука, които събрах, за да ги споделя с читателите чрез книгата. Преплитат се минало, настояще и бъдеще. Жанрът е много различен и новаторски. Наистина дадох всичко от себе си, но се изненадах, че огромният ни тираж се изчерпа само за 4 дни и би тиражите на Дан Браун дори. Сюжетът дърпа читателя да мине през море от най-новите научни достижения и да си отговори на въпроси като: Как се е родила Вселената, каква е нейната еволюция и завършек? Остава ли нещо от нас след смъртта? Какво е тъмна материя и енергия, които съставляват 95% от Космоса? Кои са най-интересните светове в Слънчевата система и има ли живот на тях? Какво е Природата и накъде ни води? Има ли Господ и какво може би е? Има ли извънземни и ако да, къде са те? Как се е зародил животът и каква е посоката на еволюцията? Защо хората имат най-развитото съзнание? Какъв е смисълът да ни има и накъде отиваме? Какво е бъдещето на Земята? Какви ще са човешките технологии в следващите векове и хилядолетия? Какво е ДНК и какво е влиянието на тази молекула над живота? Мисли ли Вселената и в какво се превръща? Какво се крие зад изумителните квантови частици и образувания? Кога мисълта е по-бърза от светлината и защо? Как ще изглежда светът в следващите столетия? Какъв е Смисълът зад всичко това?

- Успя ли да си отговориш на въпроса как се е родила Вселената и каква е еволюцията й? И всъщност какво произтича, когато се смесят литература и астрофизика?
- От научна гледна точка аз съм си обяснила напълно и се опитах да дам отговори на читателите с най-последни научни доказателства и хипотези. В книгата темата е подробно обяснена.

- Ние ли сме във времето или може би времето е извън нас?
- Астрофизиците все още спорят има ли време въобще. То е особено понятие, което аз надълго обяснявам в книгата „Смисълът”. Времето, както напред, така и назад от нас, а също и какво е вечността.

- Самата ти вярваш ли в Господ – тема, която също е заложена в книгата? И в какво се изразява според теб проявлението му?
- Това е една от големите изненади в книгата – нека читателят сам открие отговора.



- Знам, че работиш по проект за компютърни симулации на поведението на тъмната материя. Ще разясниш ли малко повече за това на тези, които чуват за първи път… Какво е тъмната материя? 
- Тъмната материя във Вселената е цели 23,5% от Вселената, но аз ще работя по темата тъмна енергия, която е цели 68% от Вселената и най-малко позната. Все още търсим източника, който я генерира. На нея се дължи все по-ускореното разширение на Вселената. Тя определя също еволюцията, настоящето и края на нашата Вселена. Засега имаме предимно хипотези за тъмната страна на Космоса, но тя е напълно реална. Изучената барионна материя, от която и ние сме създадени, и звездите, е едва 4,5%.

- Хората имат най-развитото съзнание и въпреки това са способни да сътворят невероятни абсурди. Предполагам, че в книгата, а и извън нея, би могла да си обясниш дори това?!
- Засягам и това в „Смисълът”. Да, способни сме на много абсурдни неща, но и на много гениални дела и открития – стотици примери в науката и културата. Едни от най-абсурдните неща, които правим сега, е, че всички учени знаят колко опасно е създаването на изкуствен интелект и методика за генно модифициране на хора. Въпреки това се изливат милиарди за разработката им, по тях работят стотици екипи. И двете са вече факт. В книгата обяснявам подробно и тези теми.

- Живеем във време, в което внушенията, заблудите и преекспонирането на мисли и факти са водещи при определянето на нагласи и поведения. Какво трябва да се проектира в съзнанието срещу подобни вреди?
- Всеки сам, на база опита си и познанието, допуска да му влияят вредни обществени тенденции и мнения. Мисля, че аз съм човек, който не допуска подобни влияния – имам изграден светоглед и чрез книгите си се опитвам да предавам на хората послания и знанието, до което съм достигнала. Единственият начин да се предпазим е да трупаме реално адекватно и научно познание. Хората трябва да се пазят от псевдонауки, теории на конспирациите и мистични заблуди.

- Казваш, че лимитът е там, където си го поставиш и в този смисъл слагаш ли си граници за нещо? Поставяш ли рамка и на интересите си, колкото и различни да са те?
- Лимитите и интересите са нещо много различно, да. В най-екстремните ни преживявания, ако не позволим да ни сринат, се случва обратното –
надскачаме лимитите си и на психическо, и на физическо ниво
Аз съм изживяла подобни моменти на експедициите до Антарктида, в които съм участвала, при изкачването на петхилядника Казбек – много труден за изкачване връх в Кавказ, при предстоя ми в Африка, в най-трудните моменти от живота ми. А интересите са онова, което ни вълнува и искаме да се задълбочим в тях. За мен това сега е магистратурата ми по астрофизика и астрономия към Физическия факултет на СУ – не леки науки, но за мен безкрайно интересни. 

- Изумявали ли са те някои теории на конспирацията, които така или иначе битуват?
- Да! И най-вече, че хората така лесно им се доверяват, отричайки категоричната наука срещу тях. Например такива, че човек не е стъпил на Луната, а на нея са се разходили вече 12 астронавти. Че снимките от първата кацаща мисия „Аполо 11” е монтаж, а от нея най-малкото са донесени 23 килограма геоложки материал, има десетки снимки и автентично видео, мисията е наблюдавана от десетки телескопи от цял свят и т.н. Също че са ни посещавали извънземни и даже ни управляват, при положение че няма ни едно доказателство за това, а тъкмо обратното – стотици научни против – мога много да ти разказвам по темата. Следващото са конспирациите срещу ваксините – както за детските, така за грип. Те спасяват милиони животи всяка година.
От усложнения от грип загиват повече хора, отколкото от автомобилни катастрофи
които водят класацията по смъртност. Вече и антибиотиците не помагат заради резистентността, която развиват бактериите. Масово чувам, че ваксините били средство за геноцид – напротив, те са създадени с огромни усилия и жертви, за да дават живот!

- Отново ще пътуваш до Антарктида, след като преди две години бе там заради поставянето на капсулата на времето… Тогава ми сподели, че на Ледения континент не можеш да отидеш без идея за оцеляване…
- Отивам пак, да, този път като учен физик в екип с 2-ма португалски астрофизици, с които ще работим там по научния ни проект, одобрен от Български антарктически институт. Този път ще съм цял месец на Ледения континент, и то февруари, когато времето става наистина студено, а слънцето се появява все по-рядко. Престоят и пътят до Антарктида са наистина много тежки, но си струва. Това е една друга земя, особен студ, от който не можеш да избягаш. Едно друго бяло, което до болка ослепява. Едно непознато небе, чието синьо се появява толкова рядко, че като го зърнеш, се излива като заря в душата


В творческа акция              Снимка Иван Григоров

Едно друго слънце, което почти никога не изплува от облаците, но и което не залязва с месеци, а после дълго не изгрява. Тук живеят едни други животни, които все още не подозират какво чудовище е човекът и го гледат кротко с любопитство или безразличие, но не и със страх. Един друг свят, в който за разлика от всяко друго земно място тук хората се обединяват в усилията си да опазят природата от човека, вместо по-често срещаното – да я мачкат и унищожават, задоволявайки нестихващата си алчност. Едни други бури, които са толкова свирепи, че само за часове могат да променят целия пейзаж. Толкова са мощни, че дори добре оборудваните бази понякога не могат да им устоят. Снегът ги затрупва, а понякога дори отнася. Тук е най-дълбокият сняг в света и най-старият лед, стиснал в прегръдката си толкова древна атмосфера, която човекът никога не е дишал. И с право Антарктида си е извоювала първенство в класацията за най-студеното място в света, достигайки температури от –100 С. В един миг не само че оставаш без всякакви комуникации със света, но дори и забравяш, че някога са съществували. Светът се отдалечава. Близките ти също. И тъкмо тогава се появяват истинските човешки взаимоотношения и общуване. Сякаш откриваме нови сетива, усещаме света и хората около нас. Колкото и да е странно, Антарктида, освен друго, е и пустиня, макар и там да се съхраняват в лед около 80% до 90% от питейната вода на планетата. Това е и единственият континент в света, където животните са строго защитени от абсурдните приумици на човеците да ги ловят, убиват, затварят, гушкат, тормозят и т.н. Тук е и най-изтънелият озонов слой, и най-голямата озонова дупка, причинена именно от жестокото замърсяване вследствие на неудържимо нарастващата индустриална дейност. Тук е и мястото, където хора и животни се обединяват в неразривни връзки.

Антарктида е сякаш извънземна не само заради особените си атмосферни условия, но и заради особените хора, които я обитават. Те не ламтят да имат, а се посвещават на проучването и опазването на природата. За да стигнеш дотам, се налага да пътуваш с дни и най-сетне с кораб през Дрейк – най-буйните води в света. Или с военните самолети Херкулес, не един повалени от антарктическите бури. Преживях и двете няколко пъти. Антарктида е мястото, където не на думи, а на дела се реализира ефективно и единственият международен договор - Антарктическият, изтичащ точно през 2060 г., когато трябва да бъде отворена и Времевата капсула, която поставихме миналата година до българския православен храм. Тя съхранява стотиците послания на хора от цял свят, всички възрасти и професии, призоваващи човеците да опазват планетата и борещи се за едно по-добро бъдеще и отговорност към него. В продължение на година посланията им бяха събирани на уебсайта www.poslanie-antarctica.com. Годината не е избрана случайно, защото се надяваме, че и нашите гласове ще натежат при гласуването на новия антарктически ред, заложен в следващия международен договор. И той ще продължи да опазва това неземно място. Както и нашата планета. Самата технология на капсулата е уникален научен проект на български специалисти по информационни технологии, защото все още няма формула, способна да съхрани и чете информация след 50 години.

- Предстои ти един безкрайно интересен международен проект – мисия до Луната, където също ще се поставя времева капсула. Разкажи ми малко за това.
- Този проект е изненада за мен. Преподавателят ми по астрофизика д-р Владимир Божилов ме излъчи за един от тримата лидери по проекта за Б-я. Това е най-амбициозният проект за мисия до Луната след „Аполо” на NASA. Нарича се Lunar Mission One и към момента има към 15 държави участнички в него. Една от най-големите му амбиции е
да създаде най-големият архив за хората и Земята
и да го остави във времева капсула на Луната. Идеята е, че ако има извънземни цивилизации, и те като нас търсят така наречените екзопланети – възможно обитаеми. По-малко вероятно е да засекат „Вояджер 1”, който носи златна плоча с подобен архив, отколкото да открият Земята. Заради плътната атмосфера трудно ще ни наблюдават отдалеч, но лесно могат да засекат видимия знак, който ще поставим на Луната към капсулата, която трябва да оцелее милиони години. 

- Защо азбуката ни е една от най-уникалните на планетата? Каква тайна крие? Пишеш за нея в друга своя книга – „Войната на буквите”. И защо война?
- Благодаря ти и за този така добър въпрос. Твърде много има за казване. Важно. Защо война ли? Защото в онези години – 8, 9, 10-и век, войните са се водили не с оръжия, не с религия, а именно с буквите. Нещо, което до този момент не е развивано като тема, но е реален факт. И в тези времена, в които са се наложили само три велики сили, на път да превземат останалите с буквите си „уж богу избрани”, се надига само един народ – и това е българският. Не само за да докаже, че богоизбраните на въпросните 3 езика е пълна глупост – главна заслуга на Константин Кирил Философ, а и за да наложи със силата на духа и оръжието си още една, днес трета в Европа азбука – кирилицата.

- Ще напомня за нещо много важно – когато си била на три годинки, майка ти отива при Ванга, за да пита за твоето бъдеще. И тя й казва само две неща – че имаш мисия да промениш страната си и че си родена на Великден – и да празнуваш тогава рождения си ден. Мисля, че отлично спазваш заръките й…
- Празнувам и на Великден, да! За другото не знам – хората ще кажат.

- Винаги ми е правело впечатление отношението, което имаш към животните. Имаш една статия, в която обясняваш как се опитомява „най-страшното животно”. Кое е то? Също така там пишеш и за мъже, които са „смазани от малоценност и които – за да се чувстват малко мъже, дават по 60 000 долара да убият бяла мечка…”.
- Благодаря ти и за този въпрос. Този мъж е българин, какъв срам, собственик е на фирма „Белла”. Но той е и един от хилядите други, които мислят, че като пронижат с куршум рядко, беззащитно и безценно живо същество, ще станат повече мъже...
Горките смазани от комплекси хора. Горките животни на мушката на тези нисши твари. Истинският мъж, истинският човек спасява и посява, а не убива, мачка и насилва. 
Колкото по-ком­плек­сиран е човекът и нацията, толкова повече се прибягва към насилие и хейтърство, за да си вдигнат егото въпросните индивиди. Едни от най-жестоките човешки деяния в историята се дължат именно на човешките комплекси, най-изразени у мъжете. Жените някак успяват да ги притъпят с по-малко убийствени емоции – те мразят, завиждат, но по-рядко „физически” избиват животни и хора.

Гордее се с дядо си Гриша Филипов