Казусът с умъртвяването на варненския културист Николай Димов – съпруг на Анита Мейзер, за чиято смърт беше обвинена именно тя и призната за виновна на два пъти от Окръжния съд във Варна, взе нов, пореден завой. Фамозната силиконка бе освободена срещу парична гаранция от Апелативния съд във Варна, а това нажежи страстите до огнено червено – какъвто е и самият мистериозен случай със смъртта на Николай. „Иcкам да ме освободите от ареста. Не се чувствам добре. Имам болки в дясната гърда. Срокът не експлоатация на силиконовите импланти изтече преди четири години. Докторът, който ме прегледа, не е сигурен още колко ще мога да продължа да нося силикона. Според него години може да няма проблем, но може и още утре да възникне“, заяви тя пред съдебния състав на Апелативния съд във Варна Мейзер.
Варненската сексбомба и адвокатите й изтъкнаха, че освен изтеклата годност на колосалните по размер гръдни импланти, с които Мейзер нашумя като „българката с най-големия силиконов бюст“, тя има здравословни проблеми с щитовидната жлеза и бактериална инфекция. След кратък размисъл тричленният съдебен състав реши да освободи Мейзер срещу 5000 лева гаранция, която тя очевидно подготвена е внесла незабавно, научи „ШОУ“.

Скандалната миска вече се е прибрала в злощастния си мезонет, където в късните часове на 13 август 2016-а се е разиграл същински хорър. 
И докато тя мисли за здравословното си състояние, съдът умува над материалите по делото и какво решение да вземе, истината за смъртта на Николай Димов си остава все там, където беше – в миманса. Той беше открит мъртъв в дома на Мейзер – в баровска кооперация срещу резиденция „Евксиноград” във Варна в малките часове на 14 август 2016 година.

Самата Анита изреди редица различни, разнопосочни и взаимоизключващи се версии за смъртта на мъжа си, а самото досъдебно производство и обвинението срещу нея на практика бяха изградени именно върху един от нейните разкази, който на практика се явяваше и защитна теза. Сам по себе си този факт създаде абсурд в досъдебното производство, което според редица експерти не стигна до разкриване на обективната истина, която удобно остана някъде в миманса.



Така или иначе Анита Желева, по мъж Мейзер - от брака си с американец, отиде на съд с обвинение в причиняване на смърт по непредпазливост. Няколко месеца по-късно – в края на декември същата година, Окръжният съд във Варна я призна за виновна и я осъди на 3 години затвор, което дефакто беше изключително благоприятна присъда предвид крайно неизяснените обстоятелства около смъртта на Николай и редицата въпроси, които останаха без отговори. Въпреки това, както и компетентния съвет на адвоката си Олег Атанасов, сексбомбата, която се прочу и като скандална носителка на титлата „Мисис България Свят“ 2014, реши да обжалва присъдата. Нае софийски адвокати, които внесоха жалба в съда, а на въззивната инстанция – Апелативен съд – Варна делото беше върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане заради процесуални нарушения. Наново Окръжният съд в морската столица призна Мейзер за виновна и я осъди на 4 години и два месеца лишаване от свобода.

Последва ново обжалване на присъдата, а също така и протест на процесуалните представители на майката на Николай Петранка Димова, която е конституирана като частен обвинител. Така се стигна и до настоящото дело, на което Анита Мейзер изскочи с поредна „революционна“ версия – че изобщо не е била в апартамента. Разплаквайки се пред съдебния състав, сексбомбата заяви, че не била присъствала изобщо и не е поставяла никакви „свински опашки“ – строителните стяжки, с които е бил душен културистът. По думите й тя била отишла до магазина и след като се прибрала, го видяла да лежи на земята до масажната маса. С този нова линия на защитна теза случаят със смъртта на Николай Димов става не просто все по-заплетен, а тотално и категорично абсурден. „ШОУ“ няма да се старае да припомня безумията, които се случиха часове след като се разбра за трагедията – честaта смяна на версии от страна на Анита, това, че на три пъти предложила на полицаи да им бутне пари, за да не се раздухва случаят, за което беше осъдена и за подкуп, както и прочее циркове, които всъщност не дават отговор на изначалния въпрос – защо и как приключи земният път на Николай. Вестникът ни отдавна има поглед над личните отношения между двамата, тъй като самите те заедно и поотделно са споделяли пред медията ни.

Голямата част от нещата, твърде лични, са били спестявани и не им е давана публичност. Така или иначе не беше тайна, че имаха проблеми в брака и ревност, което съвсем обяснимо, преди да са налице каквито и да било данни за случилото се, проектира версията „убийство от ревност“. Тази хипотеза бързо отпадна. Не за друго, а защото фактите сочеха друго...

Факти, които и до настоящия момент, очевидно, на инат, защото на някого не е удобно или по някаква друга причина, остават в миманса, както и самата обективна истина за смъртта на Николай. Основните и сериозни притеснителни въпросителни около този случай си остават в абсолютните противоречия между аутопсия и изготвена впоследствие съдебномедицинска експертиза, както и отказите на съда да назначи нова, комплексна, за да се види каква е истината. Макар преди време близките на Николай да бяха ангажирали по частен път експерти, чиито заключения се припокриха изцяло с тези на медиците, извършили аутопсията, а именно – че Николай на практика е бил убит, съдът възприе съвсем друго становище.

То беше изготвено от експерти към катедрата по съдебна медицина в Плевен, чиято експертиза някак странно е пропуснала съществени емпирични данни. Или по-конкретно, че Николай е бил подложен на сериозен външен натиск, при който е получил зверски наранявания като например счупване на носа на границата с хрущялната кост, точковидни вътрешнокожни кръвоизливи по лицето, шията, раменния пояс и горната половина на гръдния кош, множество дълбоки кръвонасядания, разположени от двете страни на гръбначния стълб, кръвонасядания по двете лакътни стави по задната повърхност (от упражнен натиск в тези части на тялото на Димов, докато са му стягали „свинските опашки“)… 



Всъщност описаните от медиците наранявания са множество. Според експертите, извършили аутопсията, всички травматични увреждания в областта на лицето, главата, гръдния кош и гърба са причинени от действието на твърди тъпи предмети. А видът на травмите говори, че са причинени „по механизма на притискане в две противоположни области на тялото“. Много важен момент в експертизата, който хвърля съвсем различна светлина от твърдяната до момента „смърт по непредпазливост“, е: „наличието на кръвонасядания по гърба и задните повърхности на крайниците, говори за натиск в тази област, което обуславя фиксирането на тялото по лице към терена“.

В секретна справка, изготвена от софийски съдебни медици пък се казва: „...единодушно считаме, че съдебномедицинското значение на тази травма е важно в конкретния случай и това се изразява в: описано е кръвонасядане в големи размери, получено е приживе. За да има кръвонасядане освен травмиращ удар, следва да има и помпена функция на сърцето, създаваща налягане в кръвоносните съдове, наличие на кръв в тях и време на изявата на кръвонасядането; травмата е разположена  в област, където човек трудно може да се самонарани.

Ако пострадалият е легнал по корем с лице към масажната маса със завързани крайници (както твърди Мейзер, че е било – б. а.), единственият начин да бъде получена такава травма е удар по главата от друго лице; не е възможно, ако смъртта на Димов е настъпила на масажната маса (както твърди единствената очевидка – Желева), травма с такава изява да бъде обяснена като постмортем, получена при падане по гръб от масажната маса“.

При всичко това обаче, експертите от Плевен твърдят, че смъртта на Николай е настъпила от асфиксия, но много удобно пропускат, че е била причинена от натиск. На практика от заключението им може да се съди, че едва ли не Николай сам е поставил опашките и се е задушил – както очевидно твърди и самата Мейзер в последната си версия. Истината е, че е абсолютно вероятно не тя да е убила мъжа си, защото фактите сочат именно натам. Няма как жена с нейното телосложение да  причини подобни травми на Николай, който беше мъж канара. Точковите кръвонасядания по гръдния му кош сочат за сериозен натиск – най-вероятно с колене върху гърба му от поне един човек, и то минимум 100-килограмов.

От самото начало на делото, адвокатите на близките на Николай и частни обвинители, твърдят, че разследването по случая със смъртта на Димов не е проведено всестранно и обективно, а също така – не е обърнато внимание на именно тези ключови факти и доказателства. На няколко пъти те искаха нова експертиза, която беше отказана. На практика това дело започва да се оформя като един грандиозен абсурд, който ще бъде натаманен с удобно заключение, които пък от своя страна ще „докажат“, че Николай Димов си е стегнал със „свински опашки“ краката, после и китките, а след това се е задушил, пристягайки си не една, а две „свински опашки“ и на врата. От целия този грозен цирк страдат най-вече близките и роднините на Николай, които споделят пред „ШОУ“, че съдебната ни система е крайно опорочена.

„Това, че пуснаха Анита Мейзер на свобода, е обида към паметта на сина ми! Тази съдебна система просто не работи! Свидетели сме единствено на една тенденциозна съдебномедицинска експертизa, която обслужва защитната теза на тази жена“, проплака пред наш репортер Петранка Димова.

Подготви Орлин ФИЛИПОВСКИ