Метеорологът Анастасия Стойчева обясни колко мощна е била стихията, вилняла над София
При такива облаци и голяма динамика се реализират интензивни валежи, обясни тя
Около 500 мълнии са паднали според колегите от отдела, наблюдаващ гръмотевичната активност над страната.
Град София се намира във високо котловинно поле, което е част от планинските масиви в Западна България. Знаете, че западната половина от страната е с голяма разлика в надморската височина - от почти 0 метра покрай река Дунав, до най-високата точка на Балканите – връх Мусала. При такава богата орография, каквато имаме ние, не е необичайно да се развиват такива мощни гръмотевични бури, коментира в интервю за "Факти" гл. ас. д-р Анастасия Стойчева от Националния институт по метрология и хидрология (НИМХ).
"Над хижа Боерица, на Витоша, имаше добре развит във височина над 12 километра облак. Количеството на валежа, регистриран от автоматичната измервателна система на НИМХ, в хижата е 42 л/кв. м., на Владая имаме отчетени 35 л/кв. м.
Това са локални явления, които имат като резултат неравномерно разпределение на валежите, неравномерно разпределение на гръмотевичната дейност, която е свързана с развитието на съответния облак.
Над София е имало три основни вълни. Над Банкя и Иваняне влезе първият облак. Изваля се в района, но след това започна развитие над Витоша. Друг облак имаше над Нови Искър и Кремиковци. И там облакът надхвърли 12 километра. При такива облаци и голяма динамика се реализират интензивни валежи", добави Стойчева.
Ето какво каза още Анастасия Стойчева пред "Факти".
- Г-жо Стойчева, как се образува тази силна и мощна буря, придружена с гръмотевици и мълнии, която обхвана София вчера. Стигна се е и до трагичен инцидент, след като трима души бяха поразени, а четвърти е в болница?
- Бърз студен атмосферен фронт премина над страната ни. Голямата разлика в температурите и това, че се намираме в югозападен поток, който пренася влажна и топла въздушна маса от Средиземноморието, а в същото време от северозапад прониква хладен въздух и създава неустойчива въздушната маса, доведе до тази буря. И по тази причина, въпреки че лятото приключи, все още сме в летен циркулационен режим. Развиват се купесто-дъждовни облаци, от които падат интензивни валежи, има гръмотевични бури и това е съпроводено с усилване на вятъра.
- Колко мълнии са паднали в София вчера?
- Около 500 мълнии са паднали според колегите от отдела, наблюдаващ гръмотевичната активност над страната.
- Подобно явление колко е типично за района на столицата?
- Гръмотевичните бури са познато явление в нашата страна. Не бих отделила район, който е защитен или не от такива процеси. Град София се намира във високо котловинно поле, което е част от планинските масиви в Западна България. Знаете, че западната половина от страната е с голяма разлика в надморската височина - от почти 0 метра покрай река Дунав, до най-високата точка на Балканите – връх Мусала. При такава богата орография, каквато имаме ние, не е необичайно да се развиват такива мощни гръмотевични бури. Планинските райони предполагат допълнително усилване на гръмотевична активност при атмосферни смущения, които преминават през страната ни.
- Реално колко дъжд падна…
- Над хижа Боерица, на Витоша, имаше добре развит във височина над 12 километра облак. Количеството на валежа, регистриран от автоматичната измервателна система на НИМХ, в хижата е 42 л/кв. м., на Владая имаме отчетени 35 л/кв. м.
Тези валежи са за кратко време, за 30-40 минути и по тази причина създават и проблеми.
Над Кремиковци също премина голям облак, а падналите валежи там са 32 л/кв. м. В Южния парк измереното количество е 27 л/кв. м., в Нови Искър - 26 л/кв. м. На Рилските езера, защото такива облаци се развиха и на други места в страната, количеството е 52 л/кв. м. Това са локални явления, които имат като резултат неравномерно разпределение на валежите, неравномерно разпределение на гръмотевичната дейност, която е свързана с развитието на съответния облак.
- Такива аномалии и такова количество, въпреки че е паднало краткотрайно, има ли статистика дали е типично, в повече или по-малко през годините…
- Като цяло септември месец е много спокоен. Отваряйки назад архива, може да намерим много данни за септември, когато е имало такъв тип време. През 1901 година на 17 септември в Сухиндол е паднал пороен дъжд с гръмотевици, а по същото време в Свищов порой е влачил камъни с обем между 1 и 1,5 кубика.
През същата година, но малко по-рано – 4 и 5 септември, в Русенско пада пороен дъжд и завлича къщи и добитък. Топло и с много валежи е бил септември през 1909 година. На Петрохан тогава пада дъжд с количество от 152 л/кв. м., Тетевен - 148 л/кв. м., Силистра - 129 л/кв. м. Дъждовно е било през 1911 година във Враца – 233 л/кв. м. за месеца. През 1916-а в Копривщица падат 258 л/кв. м. за месец и т.н.
- На база тези цифри сега септември е спокоен?
- Още един пример. На 14 септември 1925 година по планините е валял сняг. Образувала се е снежна покривка. През 1927 година пък имаме максимални температури между 33 и 38 градуса. Тоест, септември месец носи характеристики, при които се усеща промяната и прехода от летни към есенни циркулационни процеси.
- Този 12-километров облак, който е бил над Витоша, какво влияние е оказал за дъжда в София…
- Той се е образувал за около 15-20 минути. Извалява се на едно място, а част от валежите от него се пренасят и над южните квартали в столицата.
- Той ли е бил най-големият…
- Над София е имало три основни вълни. Над Банкя и Иваняне влезе първият облак. Изваля се в района, но след това започна развитие над Витоша. Друг облак имаше над Нови Искър и Кремиковци. И там облакът надхвърли 12 километра. При такива облаци и голяма динамика се реализират интензивни валежи.
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук
Последвайте ни
0 Коментара: