Даваме „зелена" светлина на дълго чакани пътища за 3 милиарда лева. Това заяви Николай Нанков, министър на регионалното развитие и благоустройството в интервю за в. "Стандарт".

- Министър Нанков, премиерът Бойко Борисов постави като основен приоритет ремонта на пътища. Къде положението е най-тежко и какви действия ще бъдат предприети?

- Най-тежко е състоянието на пътищата, които не са били основно ремонтирани през последните 30-40 години. По тях има най-много дупки, защото години наред политиката е била те да се запълват в края на зимния сезон. После всички знаем какво се случва – дупките се отварят отново и всички са недоволни, защото това е все едно да наливаш пари в каца без дъно. Затова нашето желание е да променим генерално модела. Целта е не да се правят кърпежи, а пътищата да се рехабилитират. Сега годишно се обновяват основно около 400-450 км. С въвеждането на тол системата и очакваните от нея приходи от около 1 милиард лева годишно, ще има финансиране, с което може да увеличим обема на работа 3-4 пъти. Така за 6-7 години ще сме готови с пълната рехабилитация на републиканската пътна мрежа.
Но докато толът започне да носи приходи, се налага да се работи както досега. Вече на някои места по магистралите „Тракия" и „Хемус" са запълнени опасните дупки. Приоритетно ще се изкърпват неравностите по автомагистралите, първокласните и второкласните пътища. Но трябва да държим сметка и за атмосферните условия. Няма как да се работи при сняг и дъжд и после да искаме качество.

- Вече обявихте, че през 2018 г. ще бъдат ремонтирани превантивно 570 км от републиканската пътна мрежа. На кои места ще се прави това?
- През април, защото както виждате зимата се завърна, ще бъде извършен подробен оглед на състоянието на републиканските пътища и прилежащите мостови съоръжения. Приоритетно ще се ремонтират автомагистралите, първокласните пътища, както и най-натоварените участъци от второкласната и третокласната пътна мрежа. Целта е ремонтните дейности по основните направления да приключат преди началото на активния летен сезон. През т. г. ще продължат строително-ремонтните работи по първокласния път София – Перник при Владая. Ще бъде завършен ремонтът на АМ „Черно море" при Варна, който започна през 2017 г., на пътя Златни пясъци – Варна и др. Планирано е да завърши и ремонтът на отсечката от Софийския околовръстен път между Казичене и АМ „Тракия", където през м. г. бе ремонтирано платното в посока София. Ще бъдат ремонтирани и близо 17 километра от пътя София – Бургас, в участъка Сливен – Петолъчката.
Много важни са и ремонтите на второкласни и третокласни пътища, които се извършват със средства от Оперативна програма „Региони в растеж" 2014-2020 г. В момента основно се ремонтират над 215 км. Това са 28 отсечки със средна дължина 17-18 км всяка, които са важни за живота на хората по места, за развитие на бизнеса и туризма.
Но това е само част от големите строителни дейности през 2018 г. Тази година МРРБ ще даде „зелена" светлина на строителството на изключително важни и дългоочаквани пътища за близо 3 млрд. лв. В това число влизат обекти, които са в изпълнение, други, на които предстои стартиране на строително-монтажните работи и трети, които са пред обявяване на тръжната процедура. Тук, ако искате конкретика, са новите участъци от „Хемус", пътят Русе - обхода на Бяла, старият път между София и Пловдив, отсечките Мездра-Ботевград и Видин –Ружинци, за модернизацията на които правителството пое ангажимент. И още - разширението на Софийския околовръстен път в участъка от „Цариградско шосе" до ж.к. „Младост". И още много други.
Очертава се много добра година. Единствената опасност е в самите нас като общество и политическа класа - да не разрушим постигнатото точно когато сме близо до големите успехи. Затова съм напълно искрен като казвам, че съм щастлив, когато режем лента, но още по-щастлив - когато правим първа копка. Защото това означава, че опасността от безкрайно обжалване на процедурата е отминала. И скоро след старта на строителството българските граждани и туристите ще могат да се радват на нова инфраструктура.

- Шофьорите сега роптаят заради дупките по пътищата, но всяко лято се оплакват от „тапи" по пътищата заради ремонтите. Има ли начин това да се избегне? Възможно ли е част от ремонтите да се извършват през нощта?
- Извършването на ремонтни дейности през нощта е възможно и там, където позволяват условията, се прави. Например, през 2017 г. ремонтът на пътя през Владая беше изпълняван основно през нощта, за да не се затруднява пътуването между София и Перник. През нощта се работеше и на АМ „Хемус", и на АМ „Тракия". Но това изисква да се осигури много по-голяма безопасност не само на движението, но и на работещите. През новия строителен сезон отново ще се работи през нощта там, където е възможно, но и максимално ще се използва светлата част от денонощието - работа от рано сутрин, за да може предвидените ремонтни дейности да приключват колкото се може по-бързо, като се спазват, разбира се, и технологичните срокове за изпълнение на всяка строителна дейност.
По магистрала „Хемус", например, през това лято ще продължат ремонтите на виадукти и тунели. За да не затрудняваме шофьорите, ще работи по графици, така че от началото на активния туристически сезон - 15 юни, да няма „тапи" и задръствания по аутобана. Ако има ремонти, ще бъдат по долното стоене на мостовите съоръжения, за да не пречат на трафика.

- Съобщихте, че по разчети на АПИ за обезопасяване на пътната инфраструктура са нужни около 3 млрд. лв. Как са направени тези изчисления и защо трябва да бъдат подадени към ЕК?
- В момента Европейската комисия е в процес на подготовка на Стратегическата рамка за пътна безопасност за периода 2020-2030 г., чийто проект се очаква да бъде публикуван в началото на май 2018 г. Брюксел си поставя амбициозната задача с реализацията на не много скъпи, но ефективни мерки и добра координация между институциите, да се постигне намаляване на смъртните случаи и сериозните наранявания в ПТП с 50% за периода 2020 - 2030 г. В тази връзка държавите-членки, включително и България, трябва да предоставят на Комисията прогнози за необходимите инвестиции, които да се вземат предвид при дебатите за многогодишната финансова рамка на ЕС за периода след 2020 г. Разчетите в областта на пътната инфраструктурата бяха направени от АПИ на база на съществуващите практики. Мерките за подобряване на безопасността са съществен елемент от всеки инфраструктурен проект, независимо дали той се осъществява със средства от Оперативна програма „Региони в растеж", ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура", по програмите за трансгранично сътрудничество или по проектите на АПИ за поддръжка и рехабилитация на пътната мрежа. Стойността на тези мерки във всеки проект варира от 5-6% до 13%, което прави средно 8%. Така на база на тези проценти е изчислено колко средства са необходими за подобряване на безопасността на съществуващите пътища, както и на тези, които ще се изграждат. Според анализите на АПИ, за да бъдат републиканските пътища безопасни, са нужни около 3 млрд. лв. Тези данни са подадени на МВР, което ще ги обобщи и предостави на ЕК.

- Чули ли сте вица, че според Стивън Хокинг до 100 години хората ще напуснат Земята, което ще е малко тъжно, защото тогава тъкмо ще сме завършили магистрала „Хемус"?
- Да, чувал съм го. И мога да ви уверя, че това твърдение ще си остане виц. Защото като министър имам амбицията през този мандат да се построят максимален брой отсечки от магистралата, която ще съживи Северна България. За останалите участъци ще създам организация по тежките процедури, предшестващи разрешителното за строеж. „Хемус" ще е изцяло готова до 2025 г. и от София до Варна ще се пътува така бързо и комфортно, както в момента от столицата до Бургас по „Тракия". На всички ни се иска нещата да стават по-бързо и ако може с магическа пръчица, но има процедури, от които няма как да избягаме. Смятам, че темповете са добри. На 27 март планираме първа копка на нови 9,3 км от магистралата – от Ябланица до пътен възел „Боаза". До два месеца ще стартират и реалните строителни работи на още 16,5 км от п. в. "Белокопитово" до п. в. „Буховци". Срокът за изграждане и на тези отсечки е две години, но ще бъдат изпълнени предсрочно за година и половина. Паралелно с това се извършва проектиране на 52 км от „Боаза" до разклона за Плевен-Ловеч. И за мен е изключително важно, че новият проект на този участък спестява около 350 млн. лв. на държавния бюджет, защото няма да бъдат изградени 3 тунела и 17 други съоръжения - мостове, виадукти, които са скъпи за изпълнение и поддръжка. Тази година ще бъде стартиран търгът за строителство и ако няма обжалвания на процедурата и ако времето позволява, още през есента реалните строителни дейности ще могат да започнат. Отделно се извършва проектиране на още 85 км до пътя Русе-Велико Търново. Отсечката отново ще е разделена на три лота и ще се изпълнява на инженеринг. С други думи, в строителство тази година могат да бъдат 77 км, а другите ще се проектират. Паралелно ще се ремонтират мостови съоръжения и тунели по „Хемус". Така че ще се работи на широк фронт. Но по-важното е, че изграждането на магистралата ще даде положителен импулс за развитие на целия регион.

- Докъде ще стигне „Струма" и как вървят процедурите там?
- Строителството по автомагистрала „Струма" напредва с бързи темпове и тази година предстои да бъдат пуснати предсрочно още 30 км – между Благоевград и Крупник и Кресна - Сандански, което ще облекчи значително трафика и ще повиши безопасността на движение. Очакваме скоро да бъдат класирани фирмите, които кандидатстват за изграждане на тунел „Железница", който ще бъде най-дългият у нас. Работи се на високи обороти, защото магистрала „Струма" е част от коридор номер 4 - единственият, който минава само през държави-членки на ЕС и осъществява вертикалната връзка между Севера и Юга, между Дрезден - Братислава, Будапеща, София и Солун. За съжаление, проблемен остава най-скъпият и труден участък - през Кресненското дефиле, защото избраният Източен вариант на трасето е в процес на обжалване. Чувам, че зелените са започнали подписка за Кресненското дефиле. Тяхно право е, въпреки че съвсем прозрачно беше одобрен вариант на трасе – колегите от АПИ и от другите отговорни институции застанаха зад него с тежестта на експертизата си. Дори в знак на добра воля имахме готовност по молба на зелените да обсъдим извънредно още един проект, на който те дадоха гласност. Но проектът така и не е постъпил в АПИ. Не разбирам поведението им на фона на нашата добра воля. На 2 април предстои дело по обжалване на ОВОС – нека оставим съдът да реши чии аргументи са по-силни. Ние сме отворени за диалог с всички, водени от най-важното – запазване на живота и здравето на хората.

- Друга гореща тема е скоростният път София-Видин. Ще стартира ли строителството на някоя от отсечките още тази година?
- Предстои да стартират обществените поръчки за двата най-тежки участъка от пътя между Видин и Ботевград. Това са отсечките Видин – Ружинци и между Мездра и Ботевград. Участъкът от Мездра до Ботевград, освен че ще се рехабилитира, ще се разшири до габаритите на скоростен път с по две ленти за движение в посока. От Ботевград до Видин пътят ще бъде с магистрални габарити - ще има и аварийна лента.

- Жители на Северозападна България протестираха, защото не виждаха да се приема идеята им за тунел под Петрохан. Премиерът Борисов обяви, че ако се прави такова съоръжение, то ще е на концесия. Мисли ли кабинетът в тази посока?
- Кабинетът не само мисли, но и предприе конкретни действия в тази посока. Министерският съвет прие решение да подкрепи реализацията на проекта за тунел под прохода „Петрохан", който ще бъде подготвен за концесия. Предвижда се още през месец май тази година Агенция „Пътна инфраструктура" да проведе процедура за избор на изпълнител на прединвестиционно проучване за тунелно преминаване през прохода. Ще бъдат проведени всички необходими подготвителни процедури и проектът ще бъде предложен на инвеститори, за да се реализира чрез публично-частно партньорство.

- Ще се повиши ли контролът върху строителството и ремонтите на пътища, така че да не виждаме проблеми на нови или току-що ремонтирани отсечки?
- Решили сме да предприемем твърди мерки по отношение на качеството на строителните работи. Една от стъпките в тази посока ще бъде удължаването на гаранционните срокове на 6-7 години за новото пътно строителство. Не може да има гаранционни срокове от 6 месеца или година. Трябва да бъдат по 6-7 г., за да работят фирмите по-прецизно и качествено. Защото в противен случай всички деформации, появили се по време на по-дългия гаранционен срок, ще са за тяхна сметка.

- С пролетните дъждове се активизират и свлачищата. Кои са най-опасните места и какви мерки ще се предприемат?
- От над 2100 регистрирани свлачища в страната, най-невралгични са в западната част на Дунавското крайбрежие, Северното Черноморие и Източните Родопи. Извършва се регистрация и постоянен мониторинг на процесите. Динамиката на движение на свлачищата се следи чрез контролно-измервателни системи и при индикации за по-силно движение се предприемат мерки. С цел превенция са изградени и продължават да се изграждат дренажни съоръжения за отводняване на проблемните райони и изсушаване на почвения слой. В бюджета на МРРБ за тази година са предвидени над 19 млн. лв. за геозащитни дейности. За укрепване на всички свлачища в страната обаче са нужни над 1 млрд. лева. На фона на тази сума бюджетът на министерството е крайно недостатъчен. Не са достатъчни и предвидените в Оперативна програма „Околна среда 2014 -2020" над 65 млн. лв., с които 29 свлачища ще бъдат проучени и укрепени, а в други 26 ще бъдат монтирани контролно-измервателни системи за постоянен мониторинг на геодинамичните процеси и изготвяне на прогнози за развитието им. Затова трябва да се търсят дългосрочни решения. Обмисля се създаването на Фонд за преодоляване на щетите след природни бедствия. Това е едно от решенията за справяне с недостига на средства на държавата за такива цели.

- Подготвя се нов закон за ВиК. Как ще намерите баланса между нужните инвестиции в сектора и социално-приемливата цена на водата?
- Намирането на баланс е изключително важна задача, защото, както всички вече знаем, ВиК секторът е важен, но хронично недофинансиран. Дължината на ВиК мрежата е 90 000 километра! И тя трябва да се поддържа в изправност 24 часа в денонощието! Категорично осигуряването на средства за издръжка на сектора не може да става през увеличаване цената на водата. Експерти на Световната банка разработиха проект на стратегия за финансиране на отрасъла с отделни предложения – банкови кредити, лизинг, публично-частно партньорство и други. Но искам ясно да подчертая, че какъвто и подход за осигуряване на средства да бъде избран от МРРБ, прагът на социална поносимост ще бъде запазен. Въпреки че е направено предложение той да отпадне.
Както неведнъж и премиерът, и аз съм казвал, социално уязвимите групи ще получават до 1,5 кубика безплатна вода на месец. Ще бъде създаден специален фонд, средствата за който ще се генерират от таксите на операторите и ще се изразходват за ВиК проекти от държавата. От друга страна ще затегнем контрола. В новия Закон за ВиК ще бъдат заложени строги мерки срещу кражбите на вода. Планираме да се завишат глобите от 3 до 5 пъти за незаконно присъединяване към мрежата и нерегламентирано потребление. Желанието ми е да поставя основите на нов подход в управлението на водния сектор, който да гарантира генерирането на достатъчно приходи. За да се ползват хората от все по-добра и все по-качествена услуга. Както чрез тол системата намерихме генерално решение за финансиране на пътния сектор и той ще бъде на пълна самоиздръжка, така искам да намерим ако не същото, то поне сходно решение и за водния сектор.