Петър Христозов: Николай Банев е нагло момче, а парите ги движи жена му

София, България 04 Ноем. 2010, 13:47 9374 прочита 0 коментара

Димитър Иванов се е скрил във Варна заради иманярските истории, казва писателят-разузнавач в интервю за в. "ШОУ".

Петър Христозов е роден на 17 февруари 1935 г. в Борисовград. Истинското му име е Христо Вълчев. Той е един от малкото българи, възпитаници на Ордена на йезуитите - Конгрегация за разпространение на вярата. Доктор е по биофизика на Лионската политехника. Генерал-полковник от руското разузнаване. Затворник на бившата ДС в България. От 17 години насам е издал около 65 книги в България, Франция и САЩ. В тях нищи тъмното минало и далаверите на бивши и настоящи величия в политиката, бизнеса и тайните служби. В една от книгите си твърди, че е виждал живия Никола Гешев в Мюнхен през 1972 г., а в друга, посветена на несменяемия втори човек в МВР и ДС по времето на Тато - ген. Григор Шопов, разкрива шпионско-сексуални афери с участието на видни български интелектуалци и хора на изкуството. В множеството си интервюта през годините Христозов изнесе потресаващи факти и за корупцията в българските митници, за контрабандните канали и за ролята на кръга “Монтерей” в българския политически и икономически живот. През юли т.г. писателят-разузнавач е бил повален от исхемичен инсулт. Дълго време поддържал високо кръвно, но не пиел лекарства. Когато го приели в болницата, кръвното му налягане било над 200. В момента “българският Жерар дьо Вилие” е в стабилна форма и се е посветил на новия си политико-криминален трилър. Въпреки че все още трудно движи дясната си ръка, авторът на скандални романи упорито трака на пишещата си машина – като всеки традиционалист не ползва компютър. Отскоро негов издател, муза и спътница в живота е бивша телевизионерка, родееща се с класика Георги Караславов. - Г-н Христозов, Димитър Иванов, последният шеф на Шести отдел на Шесто управление на бившата ДС, написа преди година, че не сте никакъв офицер от съветското ГРУ, а бивш закупчик, лежал в затвора за измами. В Интернет форумите пък ви наричат “човек на ДС”. Ще разберем ли някой ден истината за вас? - Да, аз наистина бях човек на съветското военно разузнаване. Като българин обаче многократно съм се завръщал у нас със задачи на ГРУ и по настояване на българските служби за работа в интерес на родината ми. През 1960 - 1961 г. участвах в състава на “Гипромез” - Москва по проектирането на МК “Кремиковци”. На малцина е известно личното ми сътрудничество с офицерите от Първо главно управление на ДС Димитър Жулев, Костадин Атанасов и Стоян Савов в Швейцария. Както и че Димитър Жулев работи на дълбоко прикритие в САЩ след това. ЦРУ обаче го разкри и го простреляха в Иран заради това куцаше. Върна се в България и за кратко бе председател на ТКЗС в Калугерово Лесичово, после стана първи секретар на ОК на БКП в Пазарджик. Той ме изиска да му помагам при откриването на Завода за малограмажна хартия в Белово през декември 1972 г. и проектирането на завода за спиралнозаварени тръби в Септември. Имаше проблем в Белово с италианците, които монтираха машините за плетене на дамски превръзки. Само те можеха да ги демонстрират пред Тодор Живков, а УБО им нямаше доверие. През 1973 г. в ЗММ “Металик” Пазарджик, започна усвояването на френските многооперационни машини РВ, които са в основата на ГАПС гъвкавите автоматизирани производствени системи. Бях временно назначен за директор на завода по решение на ГК на БКП, пак по предложение лично на Димитър Жулев. Заминах за Франция и Испания да уредя износ на произвежданите от ЗММ “Металик” бормашини и малки стругове. А през всичкото това време от 1972-ра до 1975 г., ДС ме е разследвало за шпионаж като френски гражданин. Арестуваха ме на летище София и ме отведоха направо в Главно следствено управление на “Развигор” 1. Бях с три паспорта съветски, френски и български. Кой да ми помогне? Нямах право да разкрия легендата си. Осъдиха ме на 20 години затвор като френски шпионин. Слава Богу, руснаците ме изведоха от Старозагорския затвор след 8 години. - Очаквах, че в един момент ще заровите томахавките с Димитър Иванов, но последната ви книга, в която е обрисуван като “Митко”, е доста скандална и отново ще повиши градуса на напрежението между вас. Впрочем напоследък вашият опонент не се появява в публичното пространство, а обикновено му даваха думата по почти всяка злободневна тема... - Николай Лаков, бивш шеф на Първо РПУ в София, ми каза, че Димитър Иванов е във Варна. Жена му живее на вилата си в Банкя, а синът му - в дипломатическия блок в жк ”Младост 2”. А Димитър Иванов се крие във Варна заради своята преподавателска дейност, той е професор, доктор по история, и главно заради т.нар. иманярски истории. Защото те взеха да излизат. В моята книга “Оня от Шесто” не говоря за човека, лицето “Димитър Иванов”, а за “изпълнителя”. Нито Григор Шопов искаше да се вижда с него, нито Тодор Живков е искал да чуе за него. Впрочем Тодор Живков се познаваше с баща му. Това е една много интересна история. Бащата на Димитър Иванов – Христо, като военен прокурор е играл роля в осъждането на ликвидирания Иван Тодоров – Горуня, когото застреляха вкъщи, макар че синът му каза, че е самоубийство. Единият от помощниците му се хвърля от покрива на Телефонната палата, а ген. Анев и другите ги разследваха. Останаха живи, но бяха съдени. Та благодарение на участието си в този процес бащата на Димитър Иванов получава една доста солидна сума. Тя е внесена в швейцарска банка, после Димитър Иванов я получава, както и имот в Калифорния, с който се хвали. Има апартамент и в Солун, и във Варна. А в книгата ми “Оня от Шесто” е описан и бардакът на “Мултигруп”, който се намираше в жк “Младост-2”. - Хвърлихте доста негативи върху миналото и далаверите на настоящи български политици и олигарси. Не се ли страхувате от отмъщение? - Известно време бях взел строги мерки за сигурност, тъй като получих информация, че новата власт се кани да ми &bdquo;свети маслото“. Например аз огласих миналото на председателката на Народното събрание Цецка Цачева. Малко хора в държавата знаят, че тя беше майор от ДС към Шесто управление. Ето, да вземем олигарха Николай Банев, който за мен е едно нагло момче. В неговия бизнес конците се дърпат изцяло от жена му Евгения. Тя е от арабски произход. Била е осиновена от българските си родители, след като се връщат от работа в чужбина. Жан Виденов пък е бил вербуван от ДС като ученик в Немската езикова гимназия в Пловдив. Имало донос, че замислял бягство в Германия, и службите го притиснали. Аз познавах баща му, беше добър специалист, инженер в “Марбас”. Алексей Петров е изпълнявал като офицер под прикритие задачи, поставени от държавата, да събира пари от “назначените” бизнесмени и банкери. Знам, че е ходил при Венцислав Йосифов, бившия шеф на Първа частна банка, и при брат му Ивайло. Отначало те се опъвали да дадат исканите от службите, респективно от държавата, 50 млн. лв., но после се съгласили. - Имам чувството обаче, че скрито симпатизирате на Доган. Но и той е политическа фигура, обвита в много голяма тайнственост. Дори се шушука, че и лидерът на ДПС като вас е бил офицер от ГРУ. - Първо, Доган винаги е бил на разположение на органите на разузнаването. Особено по време на “възродителния процес”, а за мен той започва през 1983 г. Тогава Доган влиза активно в политическите процеси заедно с повечето си сегашни съратници. Те са били на практика, в една или друга степен, в помощ не само на идеологията и стратегията за национална сигурност по времето на Живков, но и активни помощници на режима. Той учи първоначално в Шумен и то - каква ирония - специалност детска педагогика. Там го забелязват хора от ДС и го прехвърлят директно в Софийския университет да следва философия. След това Доган е изпратен от Държавна сигурност в Турция, където е действуващ разузнавач. Там турските служби го разкриват, вербуват го и го връщат в България. И това е козът, който нашите използват. - За Сергей Станишев казахте, че имало опасност да го отвлекат или убият... - Не, никога не съм казвал подобно нещо. Вече ми приписват какво ли не. Вижте, никой няма полза от физическото му елиминиране, защото той не е силна фигура. Той е типична издънка на партийната аристокрация. Баща му отговаряше в ЦК за специалните служби, а там влизаше и Научно-техническото разузнаване, което имаше много голям принос както за сигурността на България, така и за нейното развитие и просперитет, защото дейността му бе в определени периоди от време изключително доходоносна. Сергей Станишев е много близък приятел на Явор Капитанов, син на генерал и несъмнено един от най-богатите българи. По линия на “нестандартната” му сексуалност са го привлекли за информатор. Станишев е бил на яхтата му в компанията на новата си приятелка. На борда е имало и няколко червени олигарси, и един министър. Така че яхтеният скандал от Монако “намира” своето продължение в българското Черноморие. Но тук яхтите са вече три и уж са на Явор Капитанов. А прословутата снимка как министри от кабинета на Симеон Сакскобургготски играят карти в компанията на видни контрабандисти, е направена от руското ГРУ. Разбрах го наскоро. По-рано смятах, че кадрите са дело на италианските специални служби. - Появиха се индикации, че убийството на Емил Кюлев най-после ще бъде разнищено и че зад него стоели реални поръчители. За един от тях се спряга търновският бизнесмен Георги Вълев, свързан с групата на “Килърите”. Вашият коментар? - За мен убийството на Кюлев трябва да се търси в посока руската мафия. Големите играчи плащат за убийствата, за да бъдат премахнати подставените лица. Емил Кюлев и Илия Павлов бяха производни на Луканов и ги ликвидираха по икономически причини. Разликата мужду Кюлев и Павлов обаче е тази, че единият беше борчето, а другият - интелигентният играч. Може би грешката на Кюлев бе тази, че той се опита да изкупи имотите на Симеон Сакскобургготски чрез проекта "Супер Боровец", който е на суперцена над 1 млрд. евро. Може някой да направи извод, че Сакскобургготски е в основата на убийството, но това не е вярно. В книгата си съм описал и как Кюлев купи българските брейди-облигации по 19,2 цента по време на служебното правителство на Ренета Инджова и ги продаде по време на правителството на Симеон по 1 долар. Така за няколко дни Кюлев спечели около 40 млн. долара. В книгата си съм назовал съмненията си кой уби Кюлев. А отговорът на “защо” трябва да се търси в невърнатите му задължения. Едно интервю на Даниела КРЪСТЕВА