Той е само на 17 години, а зад гърба си има няколко важни статуетки и грамоти, свързани с музиката. Най-голямата си победа обаче бележи в музикалния формат „Гласът на България”. Победата е негова голяма сбъдната мечта и наградния фонд от 50 хиляди ще вложи в музикалното си развитие, за да може да се нареди до едни от най-големите имена в българската поп музика. А ето какво сподели той пред репортер на „ШОУ” няколко дни след като вдигна купата в шоуто.
- Честито! Успя да надвиеш огромната конкуренция в „Гласът на България“ и да победиш… 
- Благодаря! Това ми костваше много труд, упоритост, безсънни нощи... Все още не мога да осъзная случилото се, че да мога сам да се определя като „Гласът на България”. Още съм под емоция, тресе ме напрежение. 

- С какво превъзхождаше останалите финалисти?
- Може би с това, че попаднах на точното място – в отбора на Иван Лечев. Той е човекът, заради който стигнах до финала. Г-н Лечев казва, че съм имал силна психика – не знам дали е така, но щом казва, явно е забелязал нещо такова. 


Анелия удари едно рамо на талантливото момче 

- Какво ще направиш с паричната награда от 50 бона? 
- Ще ги вложа в развитието си, в обучение и вероятно в някакви проекти. Мислил съм си да подпиша договор с музикална компания и да градя собствена кариера. Надявам се в най-скоро време да ми се случи нещо такова. 

- Как и къде отпразнува победата? Разбрах, че си напил менторите със сливова ракия и шотове… 
- (Бурен смях.) Точно така! Бяхме на афтър парти в един столичен клуб, където се забавлявахме и поляхме наградата. Аз не съм пил шотове, защото съм непълнолетен, но почерпих всички останали. 

- Май намери доста нови приятели сред останалите участници в шоуто, но като че ли най-близки си станахте със Симона Загорова… 
- Със Симона мислим по един и същи начин. Когато сме в компания, се допълваме взаимно. Имаме силна телепатия, често ни се случва по едно и също време да кажем едно и също нещо. С нея много се забавляваме на информацията в медиите, че сме били гаджета. Нека си пишат каквото преценят, но не сме гаджета. 
Иска ми се да запазя приятелски отношения с всички участници – Деа, Сюзет, Миа Д, дуета Христо и Митко... Станахме като едно семейство и по цял ден бяхме заедно. След финала Сюзет дойде и ми каза: „Моля те, не ме забравяй”. Няма как да се забрави цялото това преживяване и тези хора, с които сме си помагали в най-трудните моменти. 


Тази година менторите показаха уважение един към друг, а също така и чувство за хумор и самоирония 

- През тези месеци не усети ли завист, злоба, подливане на вода? Все пак всички се борихте за първото място... 
- Ние бяхме там да пеем и да се забавляваме. Бяхме с нагласата, че който и да спечели, всички ще се радваме. 

- А какво научи от твоя ментор Иван Лечев? Всъщност вие се познавате отпреди това, нали така? 
- Не точно... Запознавали сме се, но бяхме на „здравей-здрасти”. По време на формата имах възможност да го опозная. Не са верни историите, които тръгнаха по медиите, че сме близки и затова ме е бутнал до финал.
Просто е видял нещо по-различно в мен. 
Научи ме да си вярвам малко повече, повтаряше ми да не се отпускам и лигавя, да съм упорит и така ще постигна нещата, които искам. 

- На 14-годишна възраст се пробва и в „България търси талант“, където стигна до полуфинал. Дарина Павлова беше доста впечатлена от теб… 
- Не е било моето място и време, така е трябвало да се случи. Няма случайни неща. Тогава имах честта да се запозная с едни от най-големите професионалисти в България – екипа на Слави Трифонов. Той видимо показа, че ме харесва. Благодарен съм, че не ми се е получило тогава, а сега. Бях много малък и не осъзнавах голяма част от нещата. Майка ми и музикалната ми педагожка постоянно бяха с мен, а сега в „Гласът на България” трябваше сам да се оправям с всичко. Тук се научих да съм по-дисциплиниран и организиран. 


Участниците и екипът на шоуто си станали близки 

- Каква музика искаш да правиш оттук нататък? Би ли се пробвал в попфолка, след като на финала те видяхме в дует с Анелия? 
- Не бих се пробвал в попфолка, искам да се занимавам изцяло в поп музика. За мен беше предизвикателство да изляза на сцената с Анелия. Не съм очаквал, че тази жена е толкова яка. Има невероятно отношение към хората, земна е. Благодарен съм й, защото и тя ме нахъса на последния концерт да дам всичко от себе си. 

- Наскоро Михаела Маринова и Гери-Никол се оплакаха, че съучениците им завиждат и непрекъснато злобеят. При теб проявява ли се тази негативна черна на българина да мразим по-успелите от нас… 
- Не мога да кажа, че точно моите съученици го правят. Но определено има злоба и лоша енергия, което не е добре. Хората не знаят какво е да си на това място и какво изисква да излезеш да пееш на голяма сцена. Мислят си, че става с щракане на пръсти и всичко е готово. А всъщност се изисква много труд и упоритост. 

- Какво ти предстои сега? Мислиш ли да следваш нещо, след като завършиш средното си образование? 
- Да, определено смятам да уча. Ще остана в България, няма да ходя никъде. Все още не знам какво точно да избера, но със сигурност ще е свързано с музика. Тя си остава на първо място за мен. 

Красимир КРАСИМИРОВ