ПП опитват да се профилират като модерна социалдемокрация и ще вземат много от партията на негласуващите. Ролята на президента като бабуващ на бъдеща управленска коалиция е силно преувеличена. Това каза в интервю за "Марица" политологът Любомир Стефанов. 

- Д-р Стефанов, какви са реалните шансове за съставяне на кабинет?

- Не мога да кажа дали шансовете са още двуцифрени, защото ми се струва, че нашите политици започват да преминават през нещо, което много условно започва да прилича на катарзис. Т.е. започват да приемат реалността, разбират, че на инат в политиката не се постига успех. И започват много плахо да искат да влизат в преговори или разговори, особено в започващите работа парламентарни комисии. Ако там започнат да се дискутират реални закони и промени, може и шансовете за кабинет да нараснат рязко и изненадващо.

А и не трябва да отписваме този шанс, защото мантрата, че другите избори ще подредят нещата, я слушахме вече три пъти. Другите избори не нареждат нищо, освен да дават повече от същото. А става и по-зле. Предизборните кампании толкова начесто отравят и без това токсичната политическа атмосфера в България.

- В третия мандат ли е ключът за съставяне на кабинет?

- Засега очевидно инициативата на ГЕРБ и прословутата контактна група удрят на камък. Но нека да сме търпеливи. И ако постигнатото сега, може би, се надгради във втория мандат, може да се случи кабинет. А може да се случи и преамбюл към третия мандат - след като се изговорят крайни позиции, той да се окаже диалогичен.

Отсега обаче мога да кажа, че "Български възход" няма как да получат третия мандат. Те нямат политически опит, не могат да постигнат баланс между сложни противоречащи, а на моменти войнстващи политически  интереси. Така че е изключително несериозно е точно те да станат посочената от президента лодка, в която всички да се качат.

Смятам, че този път третият мандат ще отиде при Демократична България. Те демонстрират най-отчетлива еволюция. При ДБ регистрирам белези за посредническа роля, за смиряване на непримирими позиции. На този потенциал би трябвало да се даде шанс -  да опитат те да бъдат центърът, около който да гравитират останалите.

- Намигването на ПП вляво и вдясно ще се окаже ли печеливша стратегия?

- Още пролетта прогнозирах, че ПП се профилират като партия център-ляво, като модерна европейска социалдемокрация - нещо, което не успяхме да създадем в последните 20 години у нас. Сега се случва, адмирирам го, тъй като ще даде дълбочина, обем на българската партийна система. Това им дава шанс да стъпят по-здраво, да се развият в бъдеще. Има ниша, която могат да заемат, да се почувстват там много комфортно.

ПП се опитват да си намерят мястото - с намигане, парламентьори, бели гълъби, димни сигнали, засега сполучливо се ориентират. Ако са тук, за да останат, а не просто да преминат като звезда по небосклона, може да постигнат нелошо политическо бъдеще.

ПП ще вземат гласове от негласуващите 60 процента. Това е неизчерпаем ресурс - не само за "Промяната", но и за всички партии в парламента. 

- Накъде върви БСП с Корнелия Нинова начело? 

- БСП се превръща все повече в родова носталгична партия от много странен патриархално-консервативен тип, нямаща почти нищо общо с лявото. Постигнаха едноцифрен резултат на последните избори. Ако резултатите им продължат в тази прогресия, след два електорални цикъла БСП може и да ги няма в парламента.

Г-жа Нинова е  моделирала партията по свой образ и подобие, едва ли конгресът през февруари ще я свали, въпреки че вероятно ще видим поредно метафорично късане на ризи - „Защо, другари, стигнахме дотук?!".

Но едва ли ще има промени. Засега БСП върви в посока затихващи функции. С Нинова начело партията ще гравитира около този резултат, в петицата, едва ли някога ще влязат в тройката в обозримото бъдеще - 10-15 години. Шансът им е да се консолидират и да запазят настоящата си позиция.

Ако ПП се развие като партия, ще изземе от БСП всичките т.нар. приписвани леви характеристики.

Рефрените на левицата за социално благоденствие, вдигане на пенсии и доходи, помощ на българския производител  са амалгама, варираща от крайнодясно до крайноляво. Не може подобна политическа шизофрения да бъде лице на партия. Затова в един момент БСП ще си намерят нишата и ще останат там. Но ако ПП се разгърне, тая ниша за социалистическата партия означава 7-8 процента.

- Може ли Сергей Станишев да оглави левицата?

- Смятам, че за Сергей Станишев партийното лидерство на БСП на този етап не е алтернатива. Не смятам, че тази БСП е за него. Би могъл да стимулира процеси, да подаде ръка на някои хора, но директен ангажимент от негова страна не очаквам.

Не си го представям като председател на БСП - това ще бъде нелогичен ход за човек, който вече е бил на този пост, бил е премиер, два мандата беше председател на европейските социалисти. Не си го представям от голямата европейска политика да се завърне и да цопне отново в битовизма на българските партийни неволи. Това, което би могло да го изкуши, е може би да стане президент един ден, но не съм убеден, че тази перспектива ще се случи.

Можем да го пласираме и в ЕС - Станишев е безценен национален капитал, нека да го погледнем в тази перспектива. Такива хора остават все по-малко, за съжаление. Така че трябва да използваме подобен капитал, без значение дали е ляв, десен. Станишев е разпознаваемо лице на България в ЕС, а и в световен мащаб.

- Дали президентът е амбициран, макар без да го афишира, да бъде политически инженер на евентуална коалиция?

- Мисля, че не. Игра се и това. Видяхме доведени служебни министри, удължен мандат, дори партия се получи. Силни чувства има между тях, варират от едната до другата крайност, в момента като че ли са на прехвърчане на искри, етапът е на студена война или на затишие. Ако искаше да е инженер на проект, президентът щеше да си е направил партия, да се реализира в изпълнителната власт от първо лице.

Приписването на бабуващи функции на президента е преувеличено. На този етап държавният глава според мен ще прави доста по-малки крачки, рационални, прагматични. Ще изчерпа абсолютно всички възможни срокове и канали, за да може политиците в парламента да си поемат отговорността, тъй като му е пределно ясно, че в момента всичко се пише на негов гръб. Наистина няма трети мандат като президент, но едва ли г-н Радев иска да остави лош спомен за втория си мандат в учебниците по история.

Но самият факт, че президентът влезе в доста по-компромисен режим с ГЕРБ, с които преди година бяха буквално във война, показва или зрелост за двете страни или пренареждане на позицията. Възможно е да виждаме и някакъв ендшпил на полето на партийната система.

Но е факт, че президентът вече не е общественият гръмоотвод, който събираше енергията и я изсипваше върху ГЕРБ, а се опитва да бъде източник на стабилност и спокойствие. Г-н Радев не се е помирил или съгласил с  ГЕРБ, но престана да е инициатор на това напрежение. ПП може би не успяха да акумулират тази енергия и да вдигнат резултата си на изборите.

За ГЕРБ проблемът е много ясен - къде стои Борисов в цялото уравнение. Този тип негово лидерство може и да е бил популярен, но като че ли вече времето му свършва. Партията не е функция на един човек - време е ГЕРБ да надрасне проблема. Видяхме подобен експеримент със Симеон Сакскобургготски - харизматична персона, която събра в НДСВ всякакви хора, но след оттеглянето му партията буквално се стопи.

- Кой е факторът, който може да удължи живота на 48-ото Народно събрание?

- Парламентът не е в изкуствена смърт, че да го реанимираме. Парламентът сега започва работа, комисиите се събират тази седмица, ще обсъждат законопроекти. Ето това ще съживи парламента. Трябва да се приемат прословутите промени, които да отпушат Плана за възстановяване и устойчивост. Ако изпуснем срока и загубим парите от Европа, всички парламентарно представени партии ще бъдат еднакво отговорни за провала. Мисля, че това ще мобилизира депутатите и парламентът ще заработи.

Другият катализатор в работата на НС е ускоряването на плана за приемане на еврото. България има исторически шанс това да се случи след една година. Изтървем ли го, влизането ни в Еврозоната ще се отложи в светлото бъдеще. Това също е достатъчен мотив, който да пришпори българските политици. Както и Шенген, разбира се.

- Каква е вероятността от избори напролет?

- Има вероятност, защото средата е рискова. За да нормализираме политическия процес, всички замесени, включително гражданите, анализаторите, медиите, трябва да свалят риска и напрежението. Но и да има избори, те няма да пренаредят картината значимо. Единствените, които ще спечелят, са от „Възраждане“ - защото не правят нищо. А за нови играчи няма време. Спиралата от избори обезсилва политическите идеи, лишава ни от шанса да се свършат важните за хората неща.

- Докъде може да продължава ерозията в авторитета на партиите и парламента?

- В момента сме на критична фаза. Ерозията в рейтинга на парламента е потресаваща, беше паднала до едноцифрена стойност. Това е червена лампа за настроенията на българите към политическото представителство. Остава още една крачка - да се усъмним въобще в демокрацията. Минем ли тая тънка червена линия, резултатът ще бъде трагичен.

Визитка

Любомир Стефанов е доктор по политически науки, дългогодишен преподавател в НБУ. Специалист в областите партийни и политически системи, европейска интеграция и политика за сигурност, публични комуникации и изготвяне на стратегии. Автор на научни публикации и множество статии в печатни и електронни медии. Участник  в проекти на ЕК в България.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук