Вотът наесен е една от водещите политически теми на лятото. Местната власт е най-близо до гражданите и оказва влияние в много голяма степен в нашия живот.

Ще преразпредели ли властта вотът на местните избори и какви ще са залозите? Каква роля ще играе разпределението на кметовете и общините?

На тези въпроси отговаря политологът Любомир Стефанов, цитиран от "Фокус".

- Г-н Стефанов, колко важно е разпределението кметовете и общините?

- Важно е, разбира се, от поне две перспективи - местната и националната. В момента живеем малко постфактум в централна избирателна кампания, парламентарно ниво, която в последните две години ни завъртя 5 пъти в центрофуга и слягат страстите още.

На местно ниво, това не важи по същия начин и не важи с тази сила поне, каквато от централно ниво изглежда през призмата на Народното събрание, тъй като позабравихме, че коалициите първо, на местно ниво са нещо обичайно, да не кажа задължително, както между другото и за централното ниво.

И те се случват абсолютно с договори, като не веднъж сме ставали свидетели на коалиционни споразумения между партии, които на централно ниво, най-малкото се наричат с неприятни думи, но работят доста успешно на местно ниво. Обяснението е много просто, анонимността на големия град на по-малко ниво отсъства.

Гражданите се познават или поне през 2-3 души имат познанства, които им гарантират някакъв вид достоверна информация за кандидатите за общински съветници и за кметове.

Много по-лесно взимат решения, аргументите са им абсолютно други, когато правят избора си, и не виждат никакви проблеми едни хора да работят с други хора, независимо от партийната им принадлежност. В този ред на мисли са важни от тези две призми.

И от друга, партиите да се преброят, да видят всъщност гражданите на местно ниво доколко ги броят за активни, важни актьори, или просто са платформи, които биват използвани ад хок.

- Ще наблюдаваме ли интересни плаващи мнозинства и партньори в “не-коалициите" и коалициите?

- Разбира се, не трябва да допускаме развихрилата се кампания вече в София, която тепърва ще става още по-интензивна и в другите големи областни градове, към които типично гледаме да замъгляват общата картина на България, все пак говорим за почти 270 общини. Там ще видим тези неща, те не са плаващи мнозинста, те са коалиции, които са точно на местни интереси.

Някои от тях са в общини, които са феодализирани, както ги наричаме в нашата наука, общини, в които определени работодатели или други групи от интереси контролират значителна част от гласоподавателите, защото не могат да си гарантират тежест на представителство, независимо коя партия е на власт.

Дали ще има общини, в които ще се групират по някаква местна кауза хората, покрай местен референдум, покрай специфичен местен проблем.

Възможно е да се случат такива неща - да се съберат привидно несъбираеми политически формации. Но пак казвам, гледани от столицата, в големите областни градове това изглежда странно, на моменти даже страшно, но в крайна сметка гражданите ще изберат такива представители на местната власт, които, според тях, ще свършат работата.

И това е един от водещите лайтмотиви в предизборната кампания, тъй като, като гласуваш за депутат за централна власт, за правителство на едно ниво, нямаш това усещане за бързо доставяне на някакви резултати, докато с местната власт не е така, тези хора можеш да ги срещнеш на улицата, да им потърсиш сметка, знаеш ги къде живеят, къде са учили, какво са работили.

Точно така, затова казах, че имат най-голямо влияние, сякаш тези избори са най-важни за нас, гражданите, защото срещаме тези хора по улиците, задаваме им въпроси, имаме пряк досег с тях.

Точно така е. Но това донякъде е проблематично, защото пък допускаме вторачването в местните проблеми, да изтървем говоренето за политическото и политическите проблеми, които са общонационални и това вече е дефицит и проблем на централните партии, че някои вкарват в разговора гражданите.

- Няколко пъти споменахте и столицата, София, придобиват ли все по-ясно очертание местните избори в София? Ще бъде интересен този избор, който ще бъде направен, ще значи много за пътя, който ще поеме София, начинът по който ще се управлява.

- Да ви кажа честно, аз не съм чак толкова превъзбуден относно перспективата пред града, защото тя е начертана. София няма друг път, освен да става полека-лека, по-скоро твърде бавно за моите лични предпочитания, но да става модерна средноевропейска столица със своите специфики, чар и привлекателност, не само за своите жители, ами и за туристи.

Така че кой ще бъде кмет, по-скоро ще има влияние върху скоростта, с която това ще се случи, евентуално, тъй като кмета не управлява сам, а в екип. И не само с тези, които са съветниците му и са начело директорите, а с общинска администрация и с общински съвет, така, че е уравнение с много неизвестни.

Да се фокусираме само върху личността на кмета е удобно, тъй като опростява нещата и ги канализира, но функционално е неправилно и по време на тази кампания, която започна вече от един месец, мисля, че вече започваме да бягаме от съдържателен разговор по същество.

- Г-н Стефанов, проф. Вили Лилков прие предложението да се кандидатира за кмет на София, той беше издигнат от инициативен комитет. Кои са според вас,  интересните моменти, които се открояват за дясното политическо пространство днес?

Трудно ми е да говоря за дясно политическо пространство. Хипотетично, проф. Лилков се класира там, има биография, която би трябвало да ни помогне и да ни позволи да го определим като такъв. Но заявките, декларативните са едно нещо, написването на политическа програма и платформа, с конкретни десни мерки е друго нещо.

Така че тук по рефлекс, не бих отскочил веднага на някаква диагноза. В момента десницата търси облика си. Тя е разхвърляна на няколко места, знаете, според европейската си принадлежност ДСБ е член на  Европейската народна партия, тя е в коалиция с “Демократична България", която пък е в коалиция с “Продължаваме промяната", която на свой ред издигна г-н Терзиев за кандидат-кмет на столицата.

След това кандидатурата на г-н Лилков - виждаме доста хора с биография, минало, симпатизанти, открити на тяхната идея или на нейна романтизирана част. От трета страна пък виждаме ГЕРБ се ослушват, те са с нагласи по свой собствен начин.

Чухте Борисов говореше за синьо обединени, за дясно обединение, ама какво точно означава? В типичен стил, нищо не обяснява, може би защото тества какво се случва, как гражданите, специално от столицата, реагират на случващото се и впоследствие ще преценят ГЕРБ дали да имат собствена кандидатура или ще инвестират в кандидатурата на г-н Лилков своята подкрепа.

- Столичния кмет Йорданка Фандъкова имаше изказване за кандидатурата на г-н Лилков. Тя заяви, че споделя неговите политически виждания и може да каже само добри неща, Това може ли да го коментираме като някакъв сигнал, че ГЕРБ могат да подкрепят Вили Лилков и да не издигнат свой кандидат?

- Не. Не бих казал, че това е заявено еднозначно и още повече категорична подкрепа. Г-жа Фандъкова, смятам, че говори в лично качество, защото  тя вече няма тази политическа тежест, която имаше като заместник-председател на ГЕРБ. Още повече, че работата й като кмет на столицата, със сигурност не я поставила в благоприятна позиция да дава препоръки някому.

Пак казвам, това, че се заявяваш като десен, и че имаш биография, но това не е материализирано през принципи, политики и политически платформи, за това как ти разбираш дясното. Защото ще се съгласите, че да се заявиш, че си антикомунист, не те прави автоматично десен, и поради тази причина, именно тук да избистрим понятията и да видим кое е горе, кое е долу, и кое е ляво и кое е дясно, за да можем да говорим кой е кандидат на левицата, кой е на центъра, кой е евентуално на десницата..

- Ще успее ли, по някакъв начин, според вас да пробие градските крепости на ГЕРБ, обединението на ПП-ДБ и “Спаси София" за столицата?

- Зависи от кампанията, но не само, зависи от това как г-н Терзиев ще успее да сътвори политическото си тяло, как ще се представи и ще се форматира като политик. Как и до каква степен това ще бъде убедително.

Столицата е печално известна с ниска избирателна активност по време на избори, така, че наистина ще бъде много трудно за всички кандидати това, но за г-н Терзиев в най-голяма степен, тъй като очакванията към него са големи - да продължи на столично ниво заявката на ПП-ДБ за реформи и за ново случване на нещата, за правилно, ако щете, добро управление, прозрачност и т.н.

- Архаизъм ли е, според вас, г-н Стефанов противопоставянето на комунисти и антикомунисти в днешно време?

- Не, за съжаление. Казвам го за съжаление и то с дълбока тъга. Това е едно от нещата, които пропуснахме да свършим, тези основополагащи в прехода през последните 30 години към новата ни политическа система. Не дадохме еднозначен отговор за нашето близко и не толкова далечно минало, нито посочихме с пръст виновните, хайде не, но отговорните за неблагоприятното състояние, което България имаше през 90-те години.

И в момента, къде заслужено, къде не започнахме да приписваме наляво и надясно някакви грехове, въпреки, че те трудно могат да бъдат прехвърлени през поколенията. Но все пак, това показва, че има травма, има рефлекс, който смятам, че има основание - тези сигнали, тези знаци, тези проблеми са навсякъде около нас.

Отношението, ако щете, към паметника в Княжевската градина срещу Софийския университет, отношението към онова бетонно грозилище над Пловдив. България е осеяна с такива пропагандни знаци, които за едни са светини, за други са безобразни пропагандни неща. 

Така че ние не си познаваме историята,  още не сме на чисто със себе си, затова комунизъм и антикомунизъм са още разделени и то много дълбоко, просто защото не сме стигнали до консенсус като общество какво ни се е случило и как да го преодолеем.

- Идеите от политическия спектър, може би ни помагат да разбираме по-добре кои са най-големите предизвикателства в света днес. Как се решават проблемите, кое се взима под внимание, какво значи ляво и дясно в политиката? Г-н Стефанов, какви модели на водене на политики наблюдаваме у нас, както и за разпределяне на политическите ориентации?

- Сложен въпрос ми задавате, може би трябва да го разделим на части. Политическите ориентации в момента, според мен, по време на местни избори, трудно можем да ги регистрираме дали се издържат от идеологии, такива големи, фундаментални като левица и десница. По-скоро те минават през призмата на местните проблеми. Дефицит на партиите обаче, че остава да ги облекат в политики.

Това, което говорихме за кандидатурата на г-н Лилков, да се разкаже дясното през конкретни политики или иначе казано, да се операционализира на местно ниво, когато тръгнеш да ремонтираш улица, да кажеш как ще структурираш поръчката, какво ще има приоритет, как ще бъдат избрани изпълнителите, практиките.

До голяма степен този разказ минава през администриране на тези неща, тъй като законите са достатъчно ясни в това отношение, как се провеждат тези политики.

Но централния подход за тестване на нагласи на политици към граждани и обратно, е отношението, което те имат един към друг - доверие, готовността да работят заедно, доколко са готови да сътрудничат и как си представят политиката и в частност финансите, тъй като българите сме много докачливи какво се случва с данъците ни, макар и да не можем да го вербализираме много ясно.

Тоест, гражданите като гласуват, за кой гласуват, има ли интерес към човекът, който стои отпред на плаката, в случая като кандидат и листата му или гласувайки за тези лица, те после могат да бъдат прозрачно контролирани, препитвани и държани отговорни, разбира се. Това е едната линия.

От друга страна, партиите в централите си все по-рядко задълбочават, ако въобще го правят, себе си за изграждането на консистентен идеологически, политически образ.

Все по-рядко, аз чувам, поне откъслечни фрази за себеописване като политически субект с ясна идеология. Ясно е, че времето ни е забързано и никой няма време да слуша с желание сложни, дълги самообяснителни разкази.

В крайна сметка, действията говорят най-добре за това какъв си и какво правиш, но е хубаво да го има това, не само от чисто изследователска цел го казвам като академичен учен, а и за гражданите да знаят, партиите като казват ляво какво да разбират и като кажат дясно, какво разбират.

- Точно това имах и аз предвид, как се разпределя политическата ориентация, как се определя днес или тя няма дотолкова значение?

- Според мен, има. Аз съм опонент на мнението, което бившия премиер Петков анонсираше преди няколко предизборни кампании, че нямало вече ляво-дясно, имало работещи и неработещи политики, това опростяване на политическия процес е вредно, тъй като на обществената политика, на обществените дела се гледа само като на конвейер, който трябва да оставя резултати.

За мен е важно качеството на тези резултати, които се доставят, а то се определя от политическата идеология. Да събираш пари от всички и да раздаваш пари на всички не е работеща политика, нито е добро управление. Освен това, размераът на данъците, ставките, които се прилагат, начинът по който се харчат тези събирани данъци, кой ще подпомага, кои са нуждаещите, какво значение има и линията на бедността за партиите?

Тези неща са индикаторите, които казват коя партия е по-лява, коя е по.центъра, коя е по-дясна или въобще дали мислиш в себе си през тези понятия, тъй като наистина, виждаме го всекидневно, политиците забравиха за тези неща, много сериозни, дали от удобство, дали от незнание, дали от конфуз, не знам.

- Според вас, местният вот ще покаже ли дали ще имаме отново, скоро парламентарни избори и колко важен е той за нас?

- Отзад-напред да построя отговора, местният вот е изключително важен за нас, тъй като предсрочни местни избори няма,  изключения някакви непредвидени, крайни обстоятелства. Така че избирайки хора за 4 години, ние се сдобиваме с местни управляващи за 4 години.

Дали може да повлияе този резултат на баланса в коалицията, да предизвика сътресение и евентуално парламентарни избори, да, да, не.  Може да повлияе на баланса в коалицията, може да доведе до пренареждане, предсрочни парламентарни избори с начина, по който се държи гражданинът Румен Радев, който по длъжност е президент, но не се държи като такъв.

Мисля, че никой не желае повече да разчита на неговата експертиза или политически прочит на ситуацията и бъдещето до което е довел страната. Така че смятам, че предсрочни парламентарни избори, вече не стоят на дневен ред. А дали може коалицията да се разпадне и да видим някакъв друг формат? Да,  възможно е.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук