Решението на апелативния съдия Калин Калпакчиев да постанови предсрочно условно освобождаване на австралиеца Джок Полфрийман, който преди повече от 11 години уби студента Андей Монов, предизвика остра обществена реакция и доведе до лавина от недоволство.

БЛИЦ потърси за коментар на скандалната ситуация бившия главен прокурор Никола Филчев. Ето как проф. Филчев отговори на въпросите на управителя на БЛИЦ Ивайло Крачунов.

- Как ще коментирате решението на съдиите Калин Калпакчиев, Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева да пуснат на свобода убиеца Джок Полфрийман ?

- От морална гледна точка това е позорен акт, който скандализира българските граждани и предизвика остро негодувание в обществото. Държавници и политици от всички цветове осъдиха този срамен, позорен акт на съдиите К. Калпакчиев и В. Иванова.

Става ясно, че те не са успели да повлияят на младата колежка В. Магдалинчева, която е известна като принципен и отговорен съдия. – Тя е подписала решението с особено мнение.

Гражданите трябва да протестират докато председателят на състава Калин Калпакчиев и неговата другарка по партийна линия Весислава Иванова не напуснат съда. Двамата ръководят креслива групичка от съдии-соросоиди, която се именува „Съюз на съдиите“.

Калпакчиев и Иванова показаха, че не са способни да дадат правосъдие на българските граждани. Те предизвикаха отвращение у българите и дори сред съпартийците си от Съюза на съдиите.

Двамата да си сложат сами белезниците и да заемат достойно мястото на убиеца Джок в затвора. На всичкото отгоре безличният юрист Калпакчиев, вместо да се разкае и да даде обяснение, взел да обсъжда по телевизията, каква трябвало да бъде медийната среда при избора на Иван Гешев за главен прокурор.

Само от това става ясно, що за морал има лицето Калпакчиев.


Скандалният съдия Калин Калпакчиев

- Но въпросът има не само морална, а и юридическа страна. Как стоят нещата от гледна точка на закона ?

- Това решение грубо нарушава закона – както материалния, така и процесуалния закон. За да освободи предсрочно подсъдимия, съдът трябва да установи, че той се е поправил – чл. 70 от НК. Но в случая е доказано обратното.

- Администрацията на затвора, която единствено има непосредствено впечатление от подсъдимия, възразява срещу предсрочното му освобождаване и посочва редица негови нарушения, както и наложените му наказания.

Именно поради това първоинстанционният Софийски градски съд е отказал да освободи предсрочно подсъдимия. Но второинстанционният съд, т.е. Калпакчиев и Иванова, не са взели предвид тези обстоятелства.

Те са игнорирали данните от затвора за подсъдимия Полфрийман. Двамата са изопачили фактите и са направили необоснования извод, че подсъдимият Полфрийман се бил поправил. Казано на юридически език Калпакчиев и Иванова са нарушили процесуалния принцип, че „съдът взема решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото“ – чл. 14 от НПК.

Така второинстанционният съд е игнорирал важни обстоятелства и е постановил едно необосновано решение, при което фактическите му изводи противоречат на събраните доказателства. По такъв начин вътрешното убеждение на съда е опорочено.

Това нарушение на процесуалните правила е довело в крайна сметка до ограничаване на процесуалните права на страните. А това е основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т.5 от НПК и за отмяна на постановеното решение.

Освен това Калпакчиев и Иванова са нарушили и чл. 32, ал.1, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. Своето решение те противозаконно са кръстили „определение“, за да не може то да бъде атакувано и отменено по реда на възобновяването.

Но законът е категоричен – когато се произнася по жалба, съдът постановява решение (чл. 32, ал.1, т.2 от НПК) . А всяко решение на апелативния съд може да се атакува и да се отмени по реда на възобновяването – чл. 419, ал. 1 НПК. Искане за възобновяване могат да направят градският прокурор и главният прокурор при съответни предпоставки – чл. 420, ал. 1 от НПК.


Австралиецът Джок Полфрийман


- В медиите се чуват ясно гласове за корупция в случая?

- Да, в медийното пространство решението на Калпакчиев се обяснява най-често с корупция. Един съдия може да наруши закона по две причини. – а) Или не познава закона и тогава трябва Висшият съдебен съвет да уволни съдията, или б) Съдията е взел подкуп и тогава трябва да се намесят прокуратурата, службите на МВР и ДАНС, и накрая съдът, за да го пратят в затвора.

За Калпакчиев медиите сочат, че системно постановява скандални решения и то по дела с голямо обществено значение - оправда подсъдимите по делото „Сапард“, отмени осъждането на подсъдимия Г. Костин по делото за убийството на детето и др. Ние не можем да преценим, доколко твърденията за корупция са верни. Както и не можем да знаем, дали Калпакчиев е взел пари в конкретния случай, за да пусне на свобода убиеца Джок.

Но затова има прокуратура, служби на МВР и ДАНС, финансово-контролни органи, КПКОНПИ и др., които следва да проверят тази версия.

- Нима това е възможно ? Господин Калпакчиев е съдия. Никой не може да го проверява за нищо. Най-малкото пък МВР. Обратното - той проверява другите.

- Всички граждани са равни пред закона. Съдиите също са граждани и следва да отговарят, когато извършат престъпление. Те не са извън обществото. Те се издържат от обществото, получават заплата от държавата и следва да служат на държавата, в т.ч. и да провеждат определена наказателна политика при противодействието срещу престъпността.

Премиерът Б. Борисов посочи, че е разпоредил „служителите на МВР да се отнасят вежливо и толерантно с гражданите“. В разглеждания случай служителите на МВР трябва „вежливо и толерантно“ да проверят, дали гражданина К. Калпакчиев е взел подкуп, за да постанови скандалното си решение. Разбира се проверката трябва да се извърши при пълно спазване на закона, - не грубо, а „вежливо и толерантно“.

- Май няма много случаи на наказани съдии за корупция?

- Действително обществото смята, че съдиите не крадат. И това в многобройните случаи е точно така. Функцията на съдията е да решава по закон, а не срещу пари. Всички държавни органи изпитват неудобство да проверяват и разследват съдия за корупция.

Но в миналото имаше отделни случаи на корупция и сред съдиите. Например през 2005 г. органите на МВР представиха на прокуратурата разработката „Каракуда“, която съдържа данни за корупция на тогавашния председател на ВКС Иван Григоров – дългогодишен адвокат. Инспекторатът на прокуратурата извърши надлежна проверка и внесе резултатите във Висшия съдебен съвет.

Но междувременно моят мандат като главен прокурор изтече. А кандидатът за нов главен прокурор Б. Велчев обеща на И. Григоров да прекрати разследването, ако Григоров го подкрепа при избора му във Висшия съдебен съвет. След като беше избран Велчев изпълни обещанието си. Разбира се това стана под ловката диригентска палка на Първанов.

Ивайло КРАЧУНОВ, БЛИЦ