"Скалпел!" по филмите с тази реплика започват операциите, а човек със затаен дъх наблюдава как се спасява човешки живот. Истината обаче е, че това, което виждаме на малкия екран, се различава от действителността, или не съвсем...

Нови технологии, иновативни идеи, завидни умения, критични моменти, нестандартни решения - смесицата от всички тях държи в напрежение зрителят. Всички те обаче присъстваха и по време на X Юбилеен български курс по коронарна физиология и физиология на некоронарните съдове, който се проведе през уикенда в Пловдив.

Бяха показани операции на живо, а водещи експерти от България и чужбина в областта на кардиологията обмениха знания и дискутираха клинични случаи, като показаха и на по-младите си колеги от първа ръка тънкостите в професията. За да ни разкаже повече за курса и каква е целта му потърсихме проф. Пламен Гацов, който е председател на Организационния комитет.

- Проф. Гацов, през уикенда (24-26 юни) се проведе "X Юбилеен български курс по коронарна физиология и физиология на некоронарните съдове". Нека ви върна обаче по-назад във времето, как се появи идеята за този курс преди 10 години?

- Никога не е лесно да се стартира нещо такова. Коронарната физиология е елемент на кардиологията. Целта на създаването на този курс бе да се стандартизира подходът при пациенти, които са спорни дали да се направи коронарна интервенция, или оперативно лечение. Говорим за хора със стеснения на коронарните артерии, т.е. исхемична болест на сърцето, които се лекуват по 3 начина.

Единият е медикаментозно, другият е с балони и стентове и третият е с оперативно лечение – аортокоронарен байпас. Това винаги изисква тънка преценка, първо кои пациенти да бъдат подложени на съответната интервенция и второ каква да бъде тя.

Затова, освен стандартна коронарна артериография, ангиография, които правим, за да видим съдовете на сърцето и да доуточним трябва или не да се направи съответната интервенция, прилагаме методи, които изясняват до каква степен тези стеснения наистина създават проблеми и трябва да бъдат премахнати по един от лечебните начини.

Това е и смисълът на целия курс - да се изясняват тези допълнителни въпроси в полза на хората, които правят коронарните интервенции, общите кардиолози и сърдечните хирурзи.

- По време на курса са извършени и операции на живо. По филмите сме гледали подобни процедури, но как се случват нещата в реалността? Как се подбират съответните операции – тази е подходяща, тази - не и има ли риск от усложнения?

- Когато се представят операции на живо, много повече очи виждат, много повече умове мислят, дори се вземат по-правилните и по-прецизните решения. Разбира се, за екипa, който работи, има елемент на допълнителен стрес.

Oт друга гледна точна може да се разчита на съвети от останалите от панела, от аудиторията. Може да се вземе най-доброто решение. Точно тези живи предавания са много интересни и от обучителна гледна точка, защото по-младите колеги виждат на практика как се взимат решенията и как се правят нещата. Тези панели предизвикват един от най-големите интереси.

- Какво беше излъчено на живо този път?

-  Два случая на болни със стеснения на коронарните артерии, т.е. съдовете, които хранят сърцето, които налагаха интервенции – поставяне на стентове със съответните методики, а преди това имаше доизясняване на необходимостта от поставяне на стент - вътресъдов ултразвук, измерване на т.н. коронарен резерв в артерията. След това самата процедура също се предаде на живо.

Операцията бе предавана на живо от болница Аджибадем Сити клиник Токуда в София като оператори бяха доц. Валери Гелев, който работи там като шеф на кардиологията и гост – Проф. Жорж Сианос от Гърция, който е един от най-големите имена в областта на интервенционалната кардиология в света.

- В международен план има ли и къде подобни инициативи?

- Такъв курс, който е посветен изцяло на коронарна физиология, може би е уникален не само на Балканския полуостров, но и в Европа, и в света. На много места такива сесии по коронарна физиология се предлагат към други конгреси, например Кардиологичен конгрес.

Но може да се каже, че ние сме водещи в това отношение. Никъде няма курс, който да е посветен на коронарната физиология и по тази причина получихме поздрав от швейцарски екип от болницата в Лозана, университетската болница CHUV, която е много известна.

По време на курса ние слушахме лекции от белгийски, американски, испански, гръцки лектори.

- Тоест може да се каже, че курсът е не само български?

- Той продължава да си е български, но с международно участие.

- Може би в бъдеще ще има интерес и в чужбина?

- Този път курсът беше присъствен на място, но предходните 2 години, когато беше Ковид провеждахме хибридно курса. Тогава имахме зрители практически от цял свят. Миналата година имахме 400 зрители, сред които имаше от Европа, Америка, имаше и от Япония, може да се каже от цял свят.

- Темата на курса бе "Поглед в бъдещето“. Какво да очакваме?

- Всеки път ние стъпваме на това, което знаем. Анализираме го, консолидираме го. Знаем това, не знаме това, а това трябва да го развиваме нататък. Има нови методики, нови материали чисто технически в традиционните лаборатории, които ни помагат да разберем по-добре механизма на болестите в сърцето и по-специално исхемичната болест – това са инфарктите, нестабилните стенокардити, които са сериозен бич и световен проблем.

- По време на курса има разгледани и доста клинични случаи.

- Това е възможност, всяка една болница и особено младите колеги да покажат своя опит и да се научат да представят интересни клинични случаи от своята практика, които да бъдат първо добре представени, второ да бъдат критично разгледани от аудиторията и от хората, които са с повече опит.

Имаше 8 клинични случаи от болници в България, имаше и случай от болница в Атина, който колега грък представи.

- Догодина какво да очакваме?

Погледът ни е към бъдещето. Както беше казал някой: "Аз гледам към бъдещето, защото смятам там да прекарам остатъка от живота си". Дай Боже, да сме живи и здрави, ще разширяваме спектъра и тематиките.

Имали сме лектори практически от цяла Европа и не само - от Белгия, Холандия, Германия, Испания, Италия, Гърция. Възнамеряваме да продължаваме в този дух, за да сме подкрепа на тази общност интервенционални кардиолози в България от научна и практическа гледна точка.

- Ако трябва да сравняваме българското ниво, къде сме ние?

Ние сме добре, по-специално в тази област - интервенционалната кардиология, както и в кардиологията изобщо, България стои много добре в Европа и бих казал в света.

Има обаче 2 фактора – България не разполага с такива финансови възможности, каквито има Германия, например, където могат да се създадат такива големи центрове със страшна концентрация на апаратура и на средства.

Но за тези възможности, които имаме, благодарение на ентусиазма, на ума на колегите и в крайна сметка на финансово добре поставената методика що се касае до заплащане от НЗОК, ние имаме много добре развита кардиология и инвазивна кардиология.

За съжаление Ковид-19, разграждайки много сфери в обществото, не подмина и медицината. Това определено се отрази на нашите пациенти. Вижда се колко от тях не успяха да достигнат до кардиолозите, не успяха да влязат в болница, когато трябва, някой от тях загинаха. Това е нещо, от което трябва да си вземем много голяма поука.

Ние залитайки в "Хайде да спасяваме хората болни от Ковид", в никакъв случай не бива да ощетяваме останалите пациенти. В 2/3 от случаите българите загиват от сърдечни и съдови заболявания, които включват и инсултите.

Като претеглим нещата виждаме, че по-същественото нещо е да не губим лечението на тези пациенти, същевременно помагайки и на хора с Ковид.

- Като заговорихме за Ковид, вероятно има вече някакви изследвания как вирусът се отразява на сърцето?

- Има много публикации, много изследвания, впечатления. Ако трябва с 2 изречения да кажа, това не е най-тежката болест, която поразява сърцето. Това е болест на целия организъм, на белия дроб, на имунната система, на кръвосъсирването в някаква степен, но не е основен поразяващ сърцето фактор. Има други вируси, включително и „обикновения“ грип, които поразяват сърцето.

При Ковид най-често става въпрос за ритъмни нарушения, за перикардит, т.е. възпаления на обвивката на сърцето, за утежняване на състоянието на вече болни хора и в по-редки случаи, пряко засягане на миокарда.

Много се надявам да спре да се говори единствено за Ковид, защото ако кардиолозите, казваме на хората, днес толкова се разболяха от инфаркти, ще ги побъркаме. 

Надявам се да се вразумят тези хора – и медии, и политици, хората, които ръководят здравната политика в България, да се спре да се говори само за Ковид и да се обърне внимание на съществуващите, винаги съществували и в момента и в бъдеще проблеми, които не са Ковид.

Визитка

Проф. Пламен Гацов е един от най-известните кардиолози в България. Той завършва медицина във ВМИ – гр. Плевен. Специалист е по вътрешни болести  и кардиология. През 2005 г. защитава степен „доктор по медицина“, а от 2007 г. е доцент по медицина.

През 2015 г. защитава научната степен „Доктор на науките”, а от 2017 г. е избран за професор към МУ – Плевен. 

Специализирал е в Гърция (изследователска стипендия на Европейското кардиологично дружество за 1997 г.), Япония (стипендия на института „Кинки“, гр. Осака) и САЩ (по програмата на МЗ за развитие на инвазивната кардиология в България).

Има повече от 200 научни публикации в български и чужди списания, доклади на български и международни конгреси. Награден с медал за заслуги от Европейската асоциация по сърдечна недостатъчност.

От 1987 до 1990 г. работи като ординатор в Общинска болница гр. Г. Оряховица.
От началото на 1990 г. до началото на 2010 г. работи в Националната Кардиологично Болница, като асистент, старши асистент, главен асистент и доцент.

От 2010 до 2015 г. е бил началник на Клиниката по кардиология на УБ "Лозенец". От 2015 до 2021 г. е бил последователно зам.-началник и началник на Клиниката по кардиология на Втора МБАЛ, София.

Професор към Медицински университет - Плевен. Понастоящем е в Аджъбадем Сити Клиник Болница Токуда, София.

Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ