След директния анализ пред БЛИЦ за ролята на Путин, Китай и "театъра" на големите сили, продължаваме откровения си разговор с проф. Йонко Мермерски. Този път фокусът е върху ескалацията около Венецуела – новата точка на геополитическо напрежение, която пренареди глобалната карта на риска.
Международният анализатор отправя недвусмислено предупреждение: търпението на Доналд Тръмп към Володимир Зеленски не е безкрайно.
Той очертава и кои държави могат да се окажат "следващите" след случая с Мадуро – със сигурни последици, които ще разтърсят не само Латинска Америка, но и далеч отвъд нея.
- Случващото се във Венецуела в момента е една от най-коментираните теми. Това е държава с огромни ресурси, но с тежка социална и икономическа криза. Ако по-често говорим за горещите войни като тази в Украйна, какво ще кажем за "тихите конфликти"? Виждате ли паралели между управлението на Мадуро и други режими по света?
- О, да, то е точно така. Куба – там да не би да е различно? Просто страната не е толкова богата. И в Мексико започва да е така.
Влизането във Венецуела е препратка към много от латиноамериканските лидери, защото наркокартелите – в Мексико специално – са по-въоръжени и богати от самата страна. Това ядро на Тръмп му е проблем. Същото важи и за Колумбия. Аз, ако съм на мястото на колумбийския президент, ще ми е доста притеснително след това, което стана с Мадуро.
В тази американска зона на влияние Тръмп ще се разпорежда и е абсолютно ясно, че иска да разчисти тези проблеми. Да видим само логистично как ще се получи.
- Направи ми впечатление изказването Ви, че виждате символика в удара на САЩ по Венецуела…
- Да, защото това е препратка не само към латиноамериканския свят, а и към Зеленски.
Докато Зеленски, разбира се, продължава да се излага в ефир, обяснявайки как щом Тръмп е направил такава успешна операция във Венецуела, защо да не направи и в Русия… В същото време Тръмп се чуди по какъв начин още да ухажва Путин, за да го привлече на маса за преговори – а нашите евромиротворци, в частност Зеленски, постоянно го саботират.
Путин каква мотивация ще получи, като чуе, че Зеленски иска Тръмп да го извади от Москва... Ако ще водиш диалог с тези хора – Зеленски и Путин – и те трябва да седнат на една маса, колко много ще "помогне" това, което Зеленски приказва?!
На Тръмп в един момент ще му писне, ще извади това, което имат от ЦРУ и ФБР за схемите на Зеленски – защото не е непроследимо къде отиват откраднатите средства – и ще стане, каквото има да става.
Но Тръмп избягва за момента, за да не стане анархия – както се случва сега във Венецуела. Така ще стане и в Украйна. Във Венецуела американците предлагат на вицепрезидента да продължава да управлява страната – именно за да не стане анархия.
Щатите се опитват да направят така, че икономиката на тази страна да заработи и да бъде един добър техен енергиен съюзник.
- Тези дни често цитират изказване на Тръмп, че се е разочаровал от Путин, защото "убивал твърде много хора". Какво мислите за това?
- Точно така го каза, да. Но театърът е за пред нас – европейците, които, колкото и да не желаем, трябва да се присъединим към една от тези зони на влияние. Сега оставаме във вакуум. Тръмп е лош и ние продължаваме да си мислим, че той ще падне. Ама дори и да не е Тръмп – ние пак сме наникъде.
Много ми е смешно и за Гренландия – там живеят 50 000 души и тя остава в зоната на влияние на Щатите. Много ми е интересно Дания, като видяха какво се случи във Венецуела, какво си представят, че ще се стане в Гренландия при едно преразпределение на зоните на влияние.
Разширяването на НАТО се случи изключително и само защото Русия беше слаба – и морално, и икономически. И в момента ние, докато се правим на либерали и си мислим кой какъв пол от 50 пола да си избере, дали да си сменя пола, дали да играят мъже в женските спортове, дали да признаваме гей браковете, дали да ходим на прайд паради или да пуснем всички мигранти и да ги храним – през това време другият свят…
- Мадуро успява да се задържи на власт въпреки санкциите, международния натиск, вътрешното недоволство. Какъв е механизмът за оцеляване на подобни режими – страх, геополитическа подкрепа или липса на реална алтернатива?
- Геополитическа подкрепа, разбира се, но основно – сатрапско отношение. Неслучайно екстрадираха и Мадуро, и жена му, защото около тях има страшно много смърт.
Аз много рядко използвам тежки термини и епитети, но всъщност е точно така. Там десетки, ако не и стотици хора са били пряко унищожени и убити, за да се страхува и манипулирано населението. Защото хора със семейства и деца, не могат да си позволят да правят революции и да жертват себе си. Да, държат ги със страх.
- На фона на конфликта в Украйна и напрежението между САЩ, Русия и Китай – доколко Латинска Америка, в частност Венецуела, може да се превърне в ново поле за геополитическо противопоставяне?
- Въпросът ти е перфектен, но той съдържа половината отговор. Това е част от предначертаната траектория за развитие на тези зони на влияние. Руснаците и китайците ще кажат, че това е много лошо, защото е нарушение на международното право.
Тръмп и Путин ще продължат да правят това, което и досега.
Да, Тръмп казва, че не му харесва, че много хора умират, но да го виждаш да прави нещо? Просто са се разбрали да не ескалират – тоест, ще си играят този театър пред нас, че аха да ескалират, но всъщност са наясно, че няма да го направят.
- Хипотетично, ако утре войната в Украйна спре, но светът остане разделен икономически и управляван от страх – няма ли да се окаже, че Третата световна война вече е започнала, просто без да сме я обявили официално?
- Световна война има – информационна и пропагандна. Но не е ясно разделена на два лагера съюзници. Засега ЕС и Щатите са в информационна война и това Джей Ди Ванс го заяви в Мюнхен май месец миналата година. Повтарят им го постоянно.
Имаме сблъсък между администрацията на Тръмп и ЕС, в частност ЕК – за това какво да се прави с информацията: либерализъм срещу консерватизъм; глобализъм срещу суверенизъм.
Информационната и пропагандната война е много по-голяма от тази между Щатите и Европа. На мен ми писна, като гражданин на ЕС, от Брюксел да ми обясняват, че фактите са опорки, а техните лозунги – факти. Ние живеем в реален, физически свят – и колкото и да го отричаш, то се случва по друг начин.
Ситуацията на фронта в Украйна в момента е същото. Те са пред разруха, пред срив, а ние продължаваме да обясняваме как ще ги финансираме, а Зеленски да обяснява как руснаците ще върнат заемите. Как ще стане това, бе, хора???
И това върви по медиите като версия, а ние – зрителите – го гледаме години наред: руската икономика аха да се гътне, ама не го прави, а на нас ни се подиграват заради нашите санкции.
- Кой печели от това, че светът живее постоянно на ръба на страха?
- Нито американците, нито китайците са на ръба. Руснаците са на ръба само по отношение на това, че са във военен конфликт.
На ръба сме ние – заради това, че не признаваме факти и логика.
А с фактите спорят само лудите, както има една приказка. Ние фактите ги наричаме "опорки".
Забележи, че се оформя ос между Унгария, Словакия, Чехия, сега и Полша – уморени от украинските изпълнения. Самоубийствено е поведението на Брюксел – те се опитват да водят отделна политика в момент на война, която реално е световна.
Продължаваме да чакаме, да видим какво ще стане и да искаме Тръмп да отиде и да извади Путин, при положение че двамата вече са се разбрали, че ще си сътрудничат. Предначертано е какво ще стане.
Каква е ситуацията? Те ни лъжат, ние знаем, че ни лъжат, те знаят, че ние знаем, че те ни лъжат – но продължават да ни лъжат. А ние продължаваме да се правим, че им вярваме.
Интервю на Анелия ПОПОВА
