„Биволъ“ завинаги се опозориха с клеветите срещу държавата след случая с Виктория Маринова. Това смята проф. Михаил Константинов по повод публикациите от последните дни и зверството в Русе. Ето какво още каза той в интервю за "Монитор".

- Проф. Константинов, вече има заподозрян за убийството на Виктория Маринова. Какво обаче ви направи впечатление в този случай?

- Нека започнем с това, че присъда все още няма, въпреки че е ясно, че явно това е извършителят на този варварски акт. Доказва се и от ангажирането на българските и немските власти. Засега няма случай при ДНК изследване да се допусне грешка. Вещите, открити в дома му, също сочат към този мъж. Така че случаят е напълно ясен. За мен това е изверг, което се надявам да получи доживотна присъда. Това обаче, което ми направи впечатление, беше отвратителното поведение на част от българските общественици и дори журналисти. И тук искам да отбележа, че иначе не глупавите хора от „Биволъ“ завинаги се белязаха с позор.

Без всякаква проверка, а само водени от желанието си да унижат и засегнат правителството, прибягнаха до това да клеветят България. Това е много глупаво, защото начинът, по който е извършено убийството, говори, че то не е поръчково. Няма поръчков убиец, който след това да изнасили жертвата си и да позволи да го хванат. Поръчковите убийци стрелят и бягат. Така че издънката на „Биволъ“ е много страшна. Тук искам да допълня, че т.нар. класация, която определя България на 111-о място, е не по-гнусна от цялата тази история, която дължим изцяло на български недоброжелатели. Дори тук няма да говоря дали у нас има свобода на словото или няма, но е факт, че България е класирана много по-назад от държави, които нямат изобщо медии. И тук не става дума за свободни медии, а за медии въобще. В тази класация страната ни е след Тонга. Там има само една телевизия, която предава само по два дни в седмицата. Няма вестници, хората живеят по островите в колиби и са си щастливи. На тях медии не са им необходими. В същото време са по-напред от нас в тази класация. Това е толкова гнусна история, че не мога да си обясня каква съвест имат тези клеветници. За съжаление никой сега по света няма да заяви публично, че истинският убиец е намерен и че няма нищо политическо в тази история. Лепна се едно петно върху лицето на България.

- На брифинга премиерът Борисов заяви, че българи са принизили страната ни до Малта и Словакия и че ще обсъди въпроса сериозно в ЕНП. Така ли е?

- Абсолютно. У нас няма убит журналист от десетина години. Никой в България не посяга на журналисти. Всеки, който повярва на клеветите, които се изсипаха срещу страната ни, е много глупав, защото петни собственото си име. Затова тези хора за мен са българомразци.

- Между другото Манфред Вебер, който първо ни критикува в постовете си в Туитър, днес (бел. ред. вчера) поздрави управляващите, че са разкрили престъплението. Как ви се струва тази реакция и закъсняла ли е?

- Първо трябва да признае, че е сгрешил. Постът му трябваше да започне с това, че е било подведен и да се извини. А поздравлението трябва да е най-накрая. Иначе няма смисъл от него.

- Трябва ли се води такъв разговор в ЕНП?

- Не искам да коментирам ЕНП. Само искам да изтъкна, че качеството на политиците в големите държави е под всякаква критика. То няма нищо общо дори с хора като Кенеди и Хрушчов, които навремето докараха света до ядрен сблъсък, но успяха да се върнат оттам. В момента всички политици, които управляват света, нямат представа как се води война преди всичко, а това е много важно. Не са подушвали бойно поле и смятат, че войната е игра на компютър. Докато и Хрушчов, и Кенеди, участваха във войната, бяха ранявани. На този фон България стои изключително добре и то по всички важни теми - включително по тази за бежанците. Още през 2015 година ние заехме правилната позиция. Границите трябва да се пазят, защото са свещени, законите също. Всеки, който преминава през гранично пропускателните пунктове, трябва да лежи пет години в затвора. Само че да сте чули някой да е осъден и да е зад решетките? Само ги санкционират с дребни суми.

- Беше поискано международно разследване от някои организации във връзка с убийството на Виктория Маринова. Това изненада ли ви?

- Не, това са българомразци. Тук искам да уточня, че всъщност шампион по разкрити убийства в Европа е България. Нека да имат предвид това. У нас от 96 убийства за миналата година са разкрити 95. Това е 99% разкриваемост, няма друга държава с такъв успех.

- Напоследък много се заговори за дезинформацията и фалшивите новини. Защо отново попаднахме в капана им и в опасно явление се превръщат те за съвременното общество?

- Естествено. Наистина фалшивите новини се превърнаха в опасно явление и вече хората не вярват на нищо. На този фон ще дойдат опасните популисти. Тези, които лансират лъжи, не знаят, че разрушавайки нормалната демокрация и представите за истина и лъжа, ще доведат хора от типа на фюрера. Тогава не ми се мисли за последствията.

- Трябва ли да има все пак промени в НПК след трагедията в Русе, както призоваха депутатите от някои парламентарни групи?

- Според мен наказателният ни закон е достатъчно строг. Необходимо е обаче допълнително да се разшири механизмът на неизбежната самоотбрана, колкото и да е опасно това. Българският механизъм за неизбежност на самоотбрана е сравнително слаб. Излиза, че ако някой влезе в дома ти без взлом, имам предвид причаква те, но без да ти разбие вратата, тогава не може да се отбраняваш. Лошото е, че може да има злоупотреби, но в крайна сметка няма идеален закон. Българските граждани трябва да получат законното право да се бранят от насилници.

- А реши ли се според вас мигрантският проблем в Европа или още виси с пълна сили?

- Не е решен. И призовавам всички ръководители на Западна Европа да обяснят, че Африка има 80 млн. годишен прираст на населението. Къде ще отидат тези хора?

Визитка:

Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 година в София

- Завършва специалност „ Математика“ в ПУ „П. Хилендарски“

Работил е в Института по техническа кибернетика и роботика при БАН
Почетен гост и лектор в университети в Англия, Германия и Франция

Автор на близо 600 научни труда, включително десетки книги

Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г. 
Член на централните избирателни комисии (ЦИК) за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. 
Заместник-председател на ЦИК за парламентарни, европейски и местни избори от 2003 до 2009 г.