Историкът проф. Пламен Павлов коментира резолюцията на ЕП, ОМО „Илинден“ и така нареченото македонско малцинство. Ето какво каза той в интервю за "Фокус".

- Проф. Павлов, в резолюция за България ЕП отправя призив към правителството за защитата на свободата на малцинствата и тяхното сдружаване. Под черта се визира решението на Европейския съд по правата на човека по казуса с ОМО „Илинден“. Има ли място този въпрос в резолюцията?

- За мен е абсолютно нередно, че изобщо се повдига такъв въпрос в тази резолюция. Първо според Конституцията на България няма национални малцинства. Второ, тези етнически и религиозни общности, които присъстват традиционно в нашата страна от освобождението насам винаги са имали права, като изключим някои не много приятни моменти, свързани с комунистическото минало.

Те се преувеличават от турската пропаганда и от различни злонамерени сили по отношение на България. Като цяло да се каже, че в съвременна и демократична България има проблеми с малцинствата, ние можем да бъдем образец за всички останали балкански държави, даже и за някои западноевропейски.

При нас в парламента и в местната власт българските мюсюлмани са достатъчно добре представени. Един от водачите на протестите е български арменец и това би трябвало да накара хората в Брюксел да се замислят как може изобщо да повдигат тези въпроси. Що се отнася до така нареченото македонско малцинство в случая виждаме едно непознаване на балканските реалности и историята на региона, да не говорим за историята на България.

Още повече, че в случая се визира абсолютно незаконната и непризната организация ОМО „Илинден“. Тя представлява общо взето само себе си, зад нея няма никакво малцинство. Става дума за един пропаганден център на югославската постмосковската пропаганда, за една шепа хора, които са свързани с определени крила във ВМРО.

Поне родово някои от тях са свързани, но ние не виждаме ОМО „Илинден“ да има абсолютно никакво влияние, включително там, където твърди, че е първа сила. Подобен текст в тази резолюция няма никакъв смисъл и резон.

- Отказът от регистрация на ОМО „Илинден“ се аргументира с противоречие с Конституцията. Какви са историческите аргументи против македонско малцинство?

- Няма такова малцинство в България. България има българско мнозинство в Македония. За това се е произнесла науката много отдавна. Да се злоупотребява с този въпрос е акт на неприятелско отношение към България и най-вече към историческата истина. Озадачен съм от това, че български евродепутати са гласували резолюция, която съдържа такъв текст.

Трябваше подобен текст да няма. Присъствието му компрометира въобще отношението към правовия ред в България. В българската действителност има много неща, които с основание са показани в тази резолюция, особено ще се отнася до главния прокурор и други неща, за които всички в България са съгласни, дори и управляващата партия в една или друга форма е заявявала, че тези пропуски трябва да се коригират.

Те се нуждаят от сериозно преосмисляне и нова регулация, но тук не виждам никаква връзка с подобна критика към България, която е напълно неоснователна за мен. Няма аргументи за подобно македонско малцинство, тъй като достатъчно да погледнем преброяванията в България и различни други сондажи. Македонско малцинство в България няма.

Може да има отделни хора, които да се смятат за македонци, но има хора, които се считат за марсианци, ескимоси. Спомням си в едно от преброяванията, където имаше някаква смехотворна общност от хора, които са казали, че се чувстват македонци, а като майчин език те бяха посочили български. Моят апел е към Европейския парламент и неговите комисии е преди да вземат отношение към нещо, първо да проучат как стои въпросът.

Тази плоскост се опитва да се прокарва и от определени сили в Северна Македония. Едва ли не да се признае българско малцинство в Скопие. Напълно съм солидарен с позицията на Българския културен клуб – Скопие, че подобна стъпка е абсолютно недопустима.

Няма българско малцинство в Северна Македония, от моя гледна точка българско мнозинство, а от гледна точка на универсалните човешки ценности, има хора, които се смятат за българи. Те никак не са малко. Тези пазарлъци, вкарани в резолюция на Европейския парламент, за мен са груба грешка.

- След неосъществената идея югозападната ни съседка да се казва Илинденска Македония, има ли опасност тази резолюция да отключи възможност за сепаратизъм на Балканите?

- Какъв сепаратизъм, като в България няма и намек за подобен сепаратизъм от страна на когото и да било. Илинденска Македония беше достатъчно абсурдно предложение. В крайна сметка то не се прие. Макар че Северна Македония за мен си е дискусионно.

За мен беше по-добре да е Вардарска Македония, както исторически се нарича тази част от историко-географската област Македония. Мисля, че това е една доста куха точка в тази резолюция, която на практика няма никакъв смисъл.

-  Ще окаже ли отражение темата за така наречено македонско малцинство у нас на работата на Мултидисциплинарната комисия по историческите въпроси?

- На този въпрос отговор може да даде самата комисия. Що се отнася до българската страна на комисията, доколкото познавам колегите в нея, няма никаква перспектива някой да признае подобно нещо. Надявам се на обективен подход и на колегите от Северна Македония, тъй като те са историци и много добре знаят как стоят нещата.

Самият проф. Драги Георгиев е публикувал достатъчно много османо-турски документи и за Вардарска Македония, и за Пиринска Македония, където става дума за българи и нищо друго. От гледна точка на професионалните качества от македонската част на комисията, не би трявало да възниква изобщо подоба идея. Камо ли пък основа за някакви грубо казано пазарлъци, защото в случая не може да става дума за научни спорове, защото те нямат реална основа.

- Като историк как гледате на опитите да се прави възродителен процес върху нашитe прадеди, които са се смятали за българи?

-  Този възродителен процес има няколко фази. След окупацията на Северна Македония от страна на кралството на сърби, хървати и словенци и на южната част от страна на Гърция се провежда етническо прочистване, маса хора са прогонени. Тогава хората в днешна Северна Македония са обявени за прави сърби. Не за македонци.

Вече след Втората световна война, когато се намесиха аргументите на Коминтерна, те бяха обявени за македонци, като едно държавно и идеологическо едва ли не решение, но тези хора си остават българи. Няма защо да се съмняваме, показва го цялата историческа линия в развитие на обществото в Република Северна Македония.

Отново ще цитирам меморандума на Българския културен клуб – Скопие, където с основание се протестира срещу поставянето на 1944 г. като някаква разделителна линия в историята и на България и на Република Северна Македония. Подобна интерпретация на историческите процеси е невярна и тя би трябвало да се отчита от двете части на комисията.

Що се отнася до промиването на мозъци, до насилието, до Кървавата Коледа, до всички тези жестоки явления и хилядите жертви, дадени във Вардарска Македония след Втората световна война са факт и те трябва да бъдат признати и от историческата комисия в нейната македонска част и самата Република Северна Македония.

Тези събития се помнят, те бяха показани много отдавна, излязоха много свидетелства. Опитът за денационализация, която се извършва във Вардарска Македония след Втората световна война, е един акт на насилие, който трябва да бъде осъден. С него не могат да се правят никакви компромиси.

- Сякаш със задна дата нашите македонски събратя се опитват да променят националността на нашите герои – на Гоце Делчев, на Даме Груев, на Кузман Шапкарев?

- Това е наистина със задна дата. То прилича на възродителния процес, но е още по-уродливо. Стигна се да се превежда Вапцаров на съвременната скопска норма, на която той нито е говорил, нито е писал. Стигна се до там на хора с български произход да им се променя бигорафията. Как ще бъд еобяснен Методи Шатаров.

Ръководителят на комунистите в Македония по време на Втората световна война, на когото самият Тито му казва Старият българин. Какво да говорим повече. Достатъчно е да погледнем книгите на Венко Марковски. Предполага се, че тези книги македонските колеги все пак са ги чели.

Достатъчно е да погледнем какво казват самите герои. Всички те категорично казват, че са българи. В една статия преди две години напомних, влизайки с косвена полемика с президента Стево Пендаревски, че Гоце Делчев не само се е декларирал като българин, а се е чувствал като такъв. В едно интервю на президента Пендаревски, казва, че Гоце Делчев се е декларирал като българин, а не се е борил за Велика и Санстефанска България.

Аз там изложих аргументи, че в Скопие Христо Матов издава вестник „Санстефанска България“, а той е един от най-близките съратници на Гоце Делчев. В Щип, когато е учител Гоце Делчев там, се изнасят лектории пред населението, играят се пиеси. Гоце Делчев участва много активно в тях. Там се играят български пиеси, включително „Иванко убиецът на Асен“.

Там има теми като обедиението на Италия, Съедиенинето на Княжество България с Източна Румелия. Т.е. цялата проблематика е определено българска и точно в духа на националното обединение. За Даме Груев какво да говорим? Той съставя много често комитети, четейки откъси от „Записки по българските въстания“. Яне Сандански, колкото и да е противоречива фигура, казва, че първо е чел биографията на Левски. После е прочел Захари Стоянов и така се е запалил по революционната борба.

Историческата комисия в нейната македонска секция би трябвало да признае тези неща. Ние имаме общо наследство, което не е само Гоце Делчев и Даме Груев. То обхваща цялата ни история. Нека да припомним, че има паметници, свързани с Търново, които са запазени в Македония. Да речем житието на св. Патриарх Йоаким Първи е запазено в един единствен препис в днешна Македония.

След като той там дори не е имал духовна власт, тъй като там е Охридската архиепископия, която се нарича на цяла България. Каквито ще интерпретации да се правят на историята в македонистки дух, те са обречени на неуспех, тъй като те противоречат на самите факти. Ние имаме общо, не споделено минало.