Мария Грубешлиева, или Муки, както я наричат всички, е родена на 1 април в София. Единствено дете на грандамата на родната комедия Стоянка Мутафова от брака й с Леонид Грубешлиев. Играела е в Димитровградския и Пернишкия театър, 15 години е на щат в Младежкия, но го напуска заради брака си с гърка Никос и повече не се връща към професията. Наш репортер се срещна с Муки, за да си поговорим за живота й, за Стоянка Мутафова, за проблемите и т.н. Успяхме дори да я просълзим, с което показа колко е добронамерена и какво голямо сърце носи. Тя не може да преживее факта, че талантът й е подценяван толкова години и живее в сянката на майка си. Всеки си мисли, че да си дете на известен родител е лесно, но в нейния случай дори е навредило на професионалното й развитие. Жалко, защото генетично носи таланта на майка си, отделно е отраснала сред актьори и ако й беше даден шанс да разгърне всичко това, напълно възможно е да беше надминала Мутафова.
- Муки, на 1 април имахте рожден ден. Празнувахте ли и въобще как отбелязвате този ден? 
- Купувам си само подаръци с парите на Стоянка Мутафова (смее се). Вече не празнувам. Като млада правех големи купони. Още като ученичка майка ми организираше големи празненства – канеше целия ми клас. Мои съученички още си спомнят. Майка и Нейчо Попов излизаха от къщи и ни оставяха да играем и да танцуваме. Сега вече изобщо не ми е до празнуване. Не се радвам на рождените си дни. 

- След като спомена Стоянка, тя как е? Преди около месец беше паднала...
- Тя наистина падна, беше се подхлъзнала на паркета. Много бързо мина това падане, да чукна на дърво. Ама те пък всичко почнаха да пишат. Ако кихне и това ще напишат.

- Това дразни ли ви сега и назад в годините, тъй като не можете да имате съвсем нормален живот? Всяко ваше движение се следи под лупа... 
- През годините съм била много щастлива, защото израснах сред много големи артисти. Не излизах от Сатиричния театър и бях щастлива. Много ме обичаха всички. Спомням си Климент Денчев, Невена Коканова, с Калоянчев пък живеехме в един блок, бях щастлива от това нещо. С голяма радост кандидатствах във ВИТИЗ, обаче 
получих “удар” още първата година
Скъса ме Апостол Карамитев и според мен това беше отмъщение. Тогава се снимах във филма „Демонът на империята” в Копривщица. Чичо Нейчо Попов ме настигна на шосето по пътя и ми каза, че са ме скъсали. Нищо повече не мога да кажа...Това е все пак Апостол Карамитев...

- Той в какви отношения е бил със Стоянка по онова време? Днес като че ли дете на известен родител би минал между капките дори... 
- Напротив, децата на известните са в сянка винаги. Може би към днешна дата е така, аз съм вече в други години и не го знам. Но в театъра и в изкуството е почти невъзможно да се сравниш с майка си, която е направила толкова голяма кариера. Как ще бъдеш като нея, когато тя има един дълъг път в кариерата си, минала е през толкова роли... Това не е обмислено, а само лошото казване. Така сме българите за съжаление. Но по цял свят децата на известните не преуспяват. Винаги остават в сянката на известните си родители. 

- Ако отидете на кастинг за филм и като видят коя сте – няма ли да ви дадат преднина пред някой съвсем непознат...?
- Като бях млада, правех много пробни снимки, тогава нямаше кастинги. Снимала съм се в няколко филми, но не го афиширам, защото е минало. Фотогеничка бях, но сега вече всичко е с връзки – аз ти давам и ти ми даваш. 

- Стоянка е голямо име, не се ли възползваш от това. Тя може да натисне режисьорите, че ще се снима тя, ако вземат и теб например? 
- Никога не го е казвала. Стоянка е достатъчно достоен и горд човек, за да го каже. След като не искат хората, отстрани не можеш да ги заставиш. 

- Не искате ли да се върнете на театралната сцена? Говореше се, че репетирате по някаква пиеса...? 
- Върнах се по някакъв начин, но и там нещата стоят сложно. Пиесата в момента е замразена, защото режисьорът пътува в Дубай. Дотолкова мога да коментирам тази тема. Ще разберем скоро дали ще я има или не.

- Няма как да не ви попитам за милионите на Стоянка, които непрекъснато се коментират в публичното пространство. Има ли ги или не?
- Какви милиони има, боже Господи! Но пък, от друга страна, трябва да кажа, че ги има тези милиони, защото това носи злоба и завист. Аз съм откровена, от което много губя. В никакъв случай не говорим за такива цифри, каквито циркулират в медийното пространство. Да, де да беше така! Стоянка има апартамент и вила, съвсем нормално. Понеже съм една дъщеря и оттам идват тези спекулации. 

- Майка ви ще е част от турнето на Кичка Бодурова, което стартира на 22 май в Мадрид, Испания. Ще пътувате ли с нея?
- Тя вече без мен не може. Навсякъде в чужбина я придружавам. Харесвам и обичам Кичка Бодурова и покрай майка ми тя ме покани и мен на това турне. Защо да не отида?!

Само да сме живи и здрави и лекарите да разрешат на Стоянка да пътува

защото ще имаме един преглед преди полета. Кичка е уредила абсолютно всичко. Не съм ходила в Мадрид и много искам да отида, чувала съм, че е хубав град.
С най-голямо удоволствие бих пуснала майка ми с Кичка, защото тя много я обича и знам, че ще се грижи за нея. Но при положение че ме вика и ми урежда и на мен – защо да не отида... 



Стоянка Мутафова се възстанови от тежкото падане преди два месеца  

- Не се ли плаши и изморява да работи на тези години? 
- Идва й в повече. Тя репетираше за една нова пиеса и искаше много да участва, защото е нещо ново. Има постановки, които са играни и то ти писва да повтаряш едно и също. От друга страна, тя пък е възрастна за нови постановки. Не й се слиза от сцената, аз го виждам. Тук идва сложното, защото възрастта те спира донякъде. Въпреки че на сцената й се губят едно 10 години, това й е смисълът на живота.
Като дете много я ревнувах от театъра и вечно съм й казвала: „Майко, не искам да си артистка”. Тя непрекъснато ходеше на репетиции, на представления и това ме избиваше на ревност. Страдах и исках да не е с тази професия. После пък реших аз да стана артистка, след което станах, но в сянка. Когато бях млада и покрай майка ми ходех в театъра, гледах младите актриси и си мислех, че като завърша и ме приемат да следвам, и ще стана Невена Коканова. То не било така... 

- Като че ли в днешно време е по-сложно един млад актьор да се утвърди и да придобие популярността на Стоянка, на Калоянчев...
- Имаме и такива – Любо Нейков, Христо Гърбов, Ненчо Илчев и т.н. Има преуспели артисти, и то най-много от филма „Столичани в повече”. 

- Харесвате ли този сериал и ролята на майка ви вътре?
- Сериалът го харесвам, но ролята на Стоянка не. Много й е малка ролята, тя заслужава повече. Понеже е тя и се забелязва, но можеше да е по-обширна ролята. 

- В кой момент осъзнахте, че майка ви е толкова голяма звезда? 
- Когато с Георги Парцалев станаха тандем. Тогава го осъзнах, защото стана страшно популярна. Прочу се и покрай новогодишните програми навремето в телевизията. Ходех с нея по магазини и навсякъде я разпознаваха, с голяма любов се отнасяха към нея. Това съм го видяла с очите си и съм си дала сметка, че е известна. Тя обаче не е човек, който ще парадира с това. Въобще големите артисти не правят от тази работа капитал. 

- Споделяла ли ви е за подливане на вода през годините от колеги, приятели и т.н.?
- Аз съм го видяла, няма нужда да го споделя. Точно го казахте – подливане на вода. Когато беше млада много страдаше от тези предателства, сега гледам, че ги подминава. С годините тя помъдря и разбра, че тези неща са част от играта и гледа по-философски на нещата.

- А карали ли сте се? Стигали ли сте до етапи, в които не си говорите? 
- Много пъти, но тя винаги отстъпва. Тя е по-мек характер и това й е помогнало в кариерата. Докато аз съм инат и заинатя ли се, е страшна работа. 

- С годините не утихва ли това нещо? 
- Май да! Аз съм открит характер и вие може би вече го преценихте от този разговор. В един момент човек може да ми стане изключително симпатичен и да си излея целия живот, но в следващия момент получавам шамар. Не си взех бележка от цялата работа, но това е характер. 

- Преди години в интервю споделихте, че ще потърсите бившия си мъж Никос и като нищо може да се съберете. Състоя ли се среща между вас и какво си казахте?
- Тази връзка е свършена, много години са минали. Чухме се, видяхме се, той не е женен в момента, нито пък аз съм омъжена. Човек не знае какво може да се случи в бъдеще. В моя случай аз нямам никого освен майка ми. Може би ще се обърна към Гърция, но нищо не мога да кажа в момента. Ангажирана съм със Стоянка и не мога да отива и да живея с него в момента. 


Заради майка си се връща в България и се разделя с гръцкия си съпруг

- Като ви слушам, имам усещането, че все още изпитвате любов към него... 
- Вижте, аз имам една голяма връзка след него, към която имах голяма любов. Не мога да кажа, че към Никос съм имала чак толкова голяма любов, но ние не сме се карали. Аз исках да живеем в България, той искаше в Гърция. Плачех по цял ден за майка си, не можех да свикна и да се приспособя там. Може би трябваше да прескоча тази бариера и може би щях да си остана там. И да съжалявам, то е минало вече. Но може би е грешка от моя страна. 

- Бихте ли дали сега шанс на някого, който да ви бъде опора в живота?
- Никой не ми е предложил (смее се). Ако някой ми предложи и усетя, че този човек е добронамерен, бих дала шанс. Много е трудно в тази възраст да се случи. Трябва да ви кажа,

че аз съм много черногледа и сама привличам отрицателни неща понякога.

Трябва човек да мисли по-позитивно и да дърпа хубавите неща към себе си. Много съм се опарила в този живот, но в същото време съм пък и доверчива. 

- Коя е голямата ви любов след Никос, за която ми споделихте? 
- Един художник – Сашо Балкански, с него имах дълга връзка – 14 години, равностойна на брак. Накрая не се разбрахме нещо и се разделихме. Не сме мислили за деца, защото там нещата стояха по по-различен начин. Той имаше друго дете от друг брак. Имаше пречки, за да се оженим. Не беше всичко по мед и масло. След него не съм имала връзка. 
Тази връзка е много интересна, защото с него се срещнахме много отдавна, когато бях на 18 години. След което се разделихме и той се ожени за друга, която ми беше приятелка. Тя почина и ние се събрахме отново, когато той беше останал вдовец. Сложна връзка... Хората ме мислят за късметлийка, ама май не е точно така. Почват ми нещата и прекъсват в ранен етап. 

- Търсили ли сте услугите на ясновидки, врачки, при Ванга...?
- Много съм ходила по-рано, но нищо не ми се сбъдна. Вече не вярвам. На Ванга също не й вярвам. Майка ми беше ходила при нея и й беше казала много неверни неща. Имам много икони, вярвам в някаква сила. Мисля, че всичко се връща в този живот. 

- Коя е най-голямата ви мечта? 
- Майка ми да е жива и здрава, защото е на възраст. Това е нещото в момента, което ме интересува. Всичко друго съм решила да го отминавам, без да си късам нервната система. Аз съм човек, който много преживява нещата и се мъча вече да не го правя. Не си струва просто. Има неща, които не зависят от нас. Има една поговорка: „Не знаем какво печелим, когато губим, и когато губим какво печелим”. По философски гледам на нещата, защото иначе се живее много тежко. 

Парите от риалити формат излизат солени 

„Не бих участвала в риалити формат никога. Аз си знам характера и няма да ставам за смях, дори за много пари. Там е ад. Тези много пари излизат солени през носа. Пък не мога и да оставя майка ми, защото няма кой да й пазарува. 
На тези години съм само за „Денсинг старс”. Латинка Петрова може да се засегне, но беше смешно сред младите момичета. Вижте, в „Като две капки вода” бих се съгласила да участвам, защото нося на майка ми таланта да имитирам. Не ми се дава тази възможност да се докажа и непрекъснато се сблъсквам с това: „Ти не си Стоянка”. И да участвам в такова риалити, пак ще ги има тези сравнения. Все се надявам, че ще срещна човек, който ще ми даде възможност да се реализирам, каквато съм аз. На това се надявам и искам да вярвам”, откровена е дъщерята на най-голямата ни актриса. 

Одръпнала се е от хората 

„Получавам много големи шамари, сигурно на моя характер му има нещо. Отдръпнала съм се от хората, защото многократно се опарих. Майка ми също, нищо, че я има тази популярност. Разочарована е от много неща. Хората са лоши, страшно завистливи. Аз не изпитвам такова чувство към хора, които са по-успели от мен и имат повече. 
Стоянка има първи брак в Чехия и е почнала там някаква кариера, но като среща баща ми, се отказва и се връща в България. Ако бях останала в Гърция, щях да имам семейство, да имам дете... Щеше да ми е по-смислен животът, защото тук не съм преуспяла в професията”, през сълзи споделя Муки. 

Интервю на Красимир Красимиров