Иван Гешев е роден 19 декември 1970 г. Завършил право във ВИ на МВР (1994). Оперативен работник в РПУ (1994-1995), пом. следовател (1995-1996) и следовател в различни звена на столичното следствие (1996-2006), прокурор в районната и градската прокуратура на София (2006-2016). От август 2016 г. е административен ръководител на Специализираната прокуратура. Вижте мнението на г-н Гешев пред вестник "Труд" за някои от най-горещите теми в страната.

– Г-н Гешев, как смятате, дали корумпираните министри и депутати се страхуват от вас? Предложението да бъдат дадени на спецсъда делата за корупция по високите етажи подпали скандали в средите на политици и магистрати.

– Дали на специализираното правосъдие ще бъдат дадени и делата за корупция във властта – това ще прецени законодателят. Ние работим по делата, които той ни е възложил досега – срещу организираната престъпност и тероризма. Разследваме и корупционни престъпления, но само доколкото са свързани с дейността на организирани престъпни групи. В последният доклад по механизма за сътрудничество и проверка е отбелязано, че за разлика от други звена в съдебната система, ние сме постигнали, цитирам по памет – „траен и съществен напредък“. Нормално е у някой лица с недобри практики да има притеснения, че ще бъдат разследвани от нас. Лично аз смятам, че това ще доведе до по-добри резултати в борбата с корупцията, каквито обществото очаква. И е логично в определени кръгове да се прави всичко възможно това да не се случи.

 – Същинската цел на промяната в подсъдността на корупцията е да се заобиколи Софийски градски съд, казва Лозан Панов, върховният съдия №1. Той, за разлика от евродокладчиците, смята, че съществуването на спецправосъдието трябва да се преосмисли, меко казано.

– Няма да коментирам мнението на г-н Панов, ще ви кажа моето. Специализираното правосъдие не е някаква българска приумица, то съществува в почти всички държави от Евросъюза. И почти навсякъде се занимава с три неща: тероризъм, организирана престъпност и корупция. Като ръководител на Специализираната прокуратура аз считам, че тя има ресурс да заработи по този европейски модел. Моето мнение се потвърждава и от оценките в евродоклада, и от констатациите във функционалния анализ, който група европейски прокурори направи на държавното обвинение в България. Имам чувството обаче, че някои от коментаторите по темата изобщо не са чели тези документи, или пък ги четат пристрастно, явно мотивирани от конюктурни съображения.

– Преди 5 години тогавашният шеф на спецпрокуратурата Светлозар Костов я нарисува като малко кученце, а срещу него – голям пес, символ на мафията. Тая картинка още ли е такава?

– Не мисля. Специализираната прокуратура е в детска възраст още, да, но вече дава добри резултати. Това не е само мое мнение, а е ясно отбелязано и в евродокладите, които цитирах преди малко. Разбира се, има какво още да се желае. Резултатите в борбата с мафията не зависят само от прокуратурата, а и от МВР, от ДАНС, от инспекторатите в министерствата и от други органи, отговорни за разследването и превенцията. Те зависят и от съда, чието крайно решение е определящо за успеха на наказателното преследване. Добри резултати има само, когато всички си свършат добре работа.

– Нетърпеливи сме да видим добри резултати. Особено при вас, на улица „Черковна“ 90, където разследванията са специални.

– Нашите разследвания са с изключителна сложност, с десетки обвиняеми и свидетели. Ако под „добър резултат“ разбирате бързо производство, сбъркали сте адреса. Това просто няма как да се случи – от една страна заради правната сложност и големия обем на делата, по които работим, а от друга – заради законодателната рамка, с която трябва да се съобразяваме. Въпреки това ние имаме немалко тежки осъдителни присъди. Имаме и успешни операции с ДАНС и ГДБОП, по които текат досъдебни производства и свършената до момента работа ми дава основание да очаквам осъдителни присъди в сравнително къс срок. Ако сте нетърпеливи, следва да се обърнете към законодателя, а и към други институции които имат дял в борбата с организираната престъпност и корупцията. Защото в нашите закони има проблеми, несъществуващи в законодателството на нито една държава от Евросъюза.

– Посочете някой от проблемите?

– Формализмът в наказателния процес. Той е отбелязан и в доклада по механизма по сътрудничество и проверка. Начинът, по който прокурорът в България пише обвинителния акт, шокира и европейските прокурори, които ни проверяваха. Те не вярваха на очите си като разглеждаха обвинителните актове по 2000 страници, които ние пишем съгласно изискванията на нашия Наказателно-процесуален кодекс (НПК). В нито една друга европейска държава прокурорите не са длъжни да описват с подробности начина на извършване на престъплението, техните актове са от 1-2 страници.

– Затова у нас съдебната реформа продължава.

– Аз от 20 години се занимавам с наказателно право и се чудя защо през тези години, а и досега, в реформата се набляга на второстепенни неща. Висшият съдебен съвет се дели на две – добре, но има неща от първостепенна важност за наказателния процес. Те всички опират до НК и НПК. Ето – „провокацията към подкуп“ например. Ако един полицай предложи подкуп на някого, за когото знае, че взима, той ще бъде осъден, а другият оправдан. Никой в България не може да бъде осъден само на базата на СРС. В Румъния, която ни дават често за пример, знаете ли как е? Отива полицаят под прикритие, дава подкуп на някого, снима го – веднъж, два, три пъти, дава показания и това е. Ако и у нас е така, 50% от корупцията ще изчезне, чиновниците няма да смеят да взимат от непознати рушвети. Но нашите НК и НПК са като два самолета с изчерпан летателен ресурс. Ние отвреме навреме ги боядисваме отвън, сменяме им цвета. Идват западни експерти, гледат ги, много са хубави тези самолети – казват и не могат да разберат – защо нямаме авиация?

– В името на реформата едни хора направиха партия и я нарекоха „Да, България“. Тя пребоядисва ли самолетите според вас, или им сменя двигателите?

– Не мога и няма да правя политически коментари. Принципно ще кажа, че самолетите не летят не само заради прокуратурата. Наказателното правораздаване, в което прокурорите участват, е 10 % от цялото. В административното, гражданското и търговското правораздаване прокурори почти няма, но нима там всичко е идеално? Не е. За да прави някой реформи, първо трябва да попита хората, които са всеки ден на нивата, образно казано.

– Вие сте един от тях. Ако ви попитат, какво ще кажете?

– Проблемите са в основно наказателните закони. Наказателният кодекс (НК) е правен за друг обществен строй с планово стопанство, за други обществени отношения. Архаичните текстове в него са несъотносими със стопанските престъпления, които дразнят хората днес, защото изглеждат безнаказани. Кой е могъл да си представи през 1981 г., че някой може да открадне банка?! Обвинителният акт по КТБ например съгласно НПК би следвало да е доста над 10-15 000 страници – това ми се струва извън границите на разумното за всяка правна система в Евросъюза.

– Обвинителният акт за КТБ ? Самият вие ли го пишете?

– Работим по него в екип – петима прокурори и трима следователи. Правим всичко по силите си, да приключи разследването в максимално кратки, но и разумни срокове – предвид обема, фактическата му и правна сложност. Когато приключим, ще можем да предоставим на гражданското общество цялата информация по него.

– И бившият премиер тия дни каза, че с нетърпение я чака.

– Мит е, че това дело се бави. Да твърдиш подобно нещо е все едно да си шофьор, учител или художник, да наблюдаваш сложна сърдечно-съдова операция отдалече и да кажеш на хирурга, че много бавно реже. Това е уникално дело. За уникално престъпление. Да, то би приключило по-бързо, ако не беше толкова формалистичен процесът. С нашия НПК, метафорично казано, ние сякаш пътуваме с дизелов двигател до Луната. Обаче сме на път да кацнем.

– Докъде стигнахте? Разбрахме дотук, че обвиняемите за кражбата от КТБ са 18, а Цветан Василев е с обвинение за бос на престъпна група, присвоила 206 млн. лв. Сърбия не ни го дава обаче. И той няма вид на човек, притеснен от наказателно преследване. Дава интервюта в добро настроение.

– Няма да коментирам въпроси, свързани с това дали някой е виновен или не. Това може да реши само българският съд. Чисто теоретично бих сравнил делото срещу Цветан Василев с това срещу Бърни Мадоф, обвинен, че е нанесъл щети на САЩ за $ 63 млрд. с една от най-големите финансови измами в света. В момента, в който синовете на Мадоф отиват във ФБР и казват, че баща им управлява пирамида, той признава всичко. Защото като американски гражданин не може да си представи, че няма да бъде осъден за това. А Василев е в добро настроение, защото като български гражданин не може да си представи, че ще бъде осъден. Разбирате ли разликата? Ние ще се опитаме да покажем, че Василев не е прав да мисли така – нито той, нито който и да е български гражданин, нарушил закона.

– А защо сърбите не ни го дават?

– Причината не е в това, че прокуратурата не си е свършила работата по екстрадицията, както някои твърдят. Тя е единствено в сръбските власти. Ще я научите от обвинителния акт. Аз ще ви кажа засега, че ако г-н Василев се притесняваше само от българското правосъдие, щеше да се скрие в страна от Евросъюза. Но той е в Сърбия, там се чувства сигурен, което показва, че го притеснява не българското, а европейското правосъдие.

– Имената, които Цветан Василев подхвърля, няма да ги има май в обвинителния акт. Или греша?

– Прокуратурата разследва абсолютно всичко, по няколко направления. Първо дейността на БНБ – с банковия надзор заради който са обвиняеми двама бивши подуправители и един служител, също високопоставен; второ – престъпната група, ръководена от Василев; трето – едни липсващи 206 млн. лв. от главната каса на КТБ, раздадени в пликове, торбички и чувалчета за няколко години; четвърто – около 2 млрд.лв. източени от КТБ. Други около 1, 5 млрд. лв., пак източени от КТБ, са отделени в друго досъдебно производство. Тоест, ние разследваме първичната кражба, а тя е причина за вторичната кражба на активи, която от своя страна е предмет на други 24 досъдебни производства.

– От делото-майка за КТБ са се родили 24 дела?

– Да, може и така да се каже.

– По тия дела разследват ли се политиците, които сочи Василев? Обявиха го за банкер на годината, това привлече вложители!

– А той защо не каза тези имена преди 3 години?

– Цветан Василев призова президента Радев да разсекрети стенограмите от заседанията при президента Плевнелиев за КТБ, да се види кой какви позиции е заемал. Вие четохте ли ги?

– Не. Аз работя с банкови документи. Политическите мнения не ми вършат работа. Призивът на Василев цели някакъв политически ефект. Изпълнението му едва ли ще разкрие истината за т.нар. банка. Към момента на тия заседания може би и в БНБ не са я знаели. Ако е имало решение да не се спасява КТБ, то е логично – това не е банка, а пирамида. Какъв е смисълът да се налива в каца без дъно? Все едно американската държава да спасява пирамидата на Мадоф.

–  Усмихвате се. Имате чувство за хумор… А знаете ли вица за митничаря, дето се прибира ухилен и вика: – Уволниха ме! – И какво тогава си се нахилил?- Останалите ги арестуваха.“

– Има хора, на които хич не им е смешен този виц.

– Ами да. Изтормозихте митничарите, г-н Гешев. Арестувате цели смени по ГКПП-та. Около 25 души от Варна-Запад прибрахте за последно. Но само петима останаха в ареста с обвинения за рушвети.

– Това са всички ръководители на митническия пункт – началникът и началниците на смени. Две съдебни инстанции прецениха, че разполагаме с достатъчно доказателства за вината им и постановиха исканата от нас мярка „задържане под стража“. Разбира се, мерките за неотклонение не са наказание и по тях не може още да се съди за виновността или невинността на задържаните.

– Точно това ни притеснява. За 10 години поне 10 пъти сме виждали такива масови арести. След тях тече поне 5-годишно разследване. Накрая подсъдимите ги оправдават и те съдят държавата.

– Арестите не са „масови“. МВР задържа определен кръг лица, за които е преценило, че имат съпричастност към престъпление. Как се прави тази преценка – мога да обясня, но не е в интерес на разследването да разкривам тактиката при събиране на доказателства, използвана от службите не само в България. В 24-часовия срок на полицейското задържане някои лица са разпитани само като свидетели, за други сме събрали доказателства и сме внесли в съда искане за задържането им под стража. Едно от лицата е направило пълни самопризнания и е с мярка „парична гаранция“. Смятам, че на този етап на досъдебното производство е свършена добра работа.

 – А по делата за тероризъм? Те всички са в спецпрокуратурата.

–  Имаме три такива дела в съдебна фаза. Едното е срещу т.нар. Джон Джихадиста. Заради него проведохме среща с магистрати и представители на партньорски служби от други държави по тяхна инициатива. Това нямаше да е така, ако една сутрин случайно нашата полиция се беше събудила и го беше арестувала, каквито твърдения има… Второто дело е срещу трима сирийски бойци от ИДИЛ, надявам се, че присъдата ще е осъдителна. И третото е за атентата на летище Сарафово през 2012 г. Установени са извършителите, съдебното производство се води задочно срещу тях, те са обявени за издирване в цял свят. Надявам се да бъдат заловени и да изтърпят наказанията си.

– България не е спокоен остров май, както ни уверяваха?

– Спокоен остров? Едва ли. Но мога да кажа, че нашите служби работят сериозно и правят всичко възможно за избягване на потенциални рискове. Неотдавна заловихме 50 автомата Узи. С тях едва ли някой ще отиде на лов за зайци, нали?