Въпреки пандемията оперният певец Георги Султанов не може да се оплаче от липса на ангажименти. През настоящата година той е имал над шестдесет участия. Работи с Опера Пловдив (където е щатен солист), Опера  Варна, Плевенска Филхармония, Софийска Филхармония и др. Репертоарът му тази година включва „Вълшебната флейта“, „Дон Жуан“, „Мадам Бътерфлай“, „Травиата“, „Графиня Марица“, „Евита“, освен това ще има скоро и дебют в операта „Дон Карлос“. Участва в изпълнението на ораториялни произведения и редица концертни програми.

Тези дни той бе включен в комисията на СМД, която ще излъчи победителите в най-престижния наш музикален конкурс "Кристалната лира", където ще участват най-добрите наши класически формации и артисти. Султанов приема това за голяма чест и отговорност.

Сега обаче, разговаряме не за изкуство, а за политика.


- Г-н Султанов, бяхте номиниран за поста министър на културата в правителството на партията ИТН. Защо, въпреки че сте изявен и работещ артист, решихте да се включите в политиката?

- Преди две години хората около Слави Трифонов ми предложиха  да направя Национална програма за развитието на културата. Работата по програмата отне 24 месеца, като и сега продължава. Събра се чудесен екип от експерти. Много доказани колеги от всички краища на света и от различните сфери на културата ни консултираха. Мисля, че се получи добра програма.

- Разочарован ли сте, че не станахте министър?

- Не. Бих се разочаровал, ако бях станал и не успеех да се справя. За нещо, което не се е случило, няма как да бъда разочарован.

- Как би реагирал дядо ви, големият актьор Петър Слабаков, ако разбере, че сте се готвили да ставате министър?

- И баща ми, диригентът Николай Султанов, и дядо ми, са се занимавали с политика. Самият аз бях свидетел на техния път, затова мисля, че биха ме подкрепили.

- Баща ви, маестро Султанов, е създател на камерния оркестър в родния ви Ямбол. Преди година и половина се разрази буря около Камерен Оркестър „Дианополис“. Заговори се за съкращения, дори закриване. Стана ли това? 

- Не. Ямболският камерен ортекстър съществува от 1968 година. В продължение на повече от петдесет години, къде в по-трудно, къде в по-добро време, той продължава да съществува. Успя да се съхрани и този път. При това запази своята цялост, въпреки икономическите и политически боричкания. Това стана възможно, защото имаше огромна обществена подкрепа и му бе дадена възможност да се развива по начин, който заслужава всеки един оркестър. Сега, с помощта на новия заместник-кмет по културата Енчо Кирязов, формацията е във възход. 

Оркестърът е канен на почти всички престижни фестивали у нас, а  амбициите са той отново да се издигне и на международната сцена. Радостното е, че това се случва. КО „Дианополис“ вече има редица покани за сериозни  фестивали на камерната и бароковата  музика. Освен това той е домакин и на  фестивала „Златната Диана“.

- Какво представлява този фестивал?

- Той е един от най-старите в България. Създаден е също през 1968 година, а това лято отбеляза един от най-силните си сезони. Сред участниците в него бяха диригентите Григор Паликаров, Найден Тодоров, Христо Йоцов. Солисти - Хилда Казасян, Теодоси Спасов, Габриела Георгиева, Мартин Цонев, Венцеслав  Анастасов и много други. Участваха и децата от фондацията на Георги Калайджиев. Прекрасни и талантиви.  Г-н Калайджиев се е заел с възрожденската мисия да ги учи да свирят на класически инструменти. Резултатът е, че малките таланти направиха няколко концерта, вкючително и в зала „България“, свириха и със „Софийски солисти“.

- Трудно ли е с публиката? Все пак има пандемия, мерки...

- За четирите дни на „Златната Диана“ през залите минаха над 2400 човека. Това е много добро постижение. Сборен състав представи операта „Набуко“ по оригиналната партитура на  Джузепе Верди. Диригент беше Найден Тодоров. Близо хиляда души го посетиха, ако не бяха мерките, те щяха да бъдат двойно повече.

- Председател сте на сдружението „Артем“, ангажирало се да издирва млади таланти...

- Всъщност това е само част от целта. По-важното е да ги подготвим и адаптираме за  професионалата сцена. Това значи да ги свържем с мениджъри на културни институти и да им отворим пътя към професията. Най-младите го готвим за прием в специализирани учебни заведения. Големите за сцената.

- Успяхте ли да помогнете на някои?
- За четири години 100% от нашите ученици влязоха  в музикални училища или академии в страната и чужбина. Имаме 40% успеваемост при професионалното реализиране.

- Живеем в трудно време, особено за сценичните изкуства. Това не отблъсква ли младите хора от професиите свързани с тях?

- Наистина да готвиш един музикант в продължение на двадесет години, е освен много труд, и огромно вложение, непосилна инвестиция от страна на семейството. При това тя е много рискована, защото никой не може да гарантира, че от този ученик ще стане добър музикант.  Но дори и да стане, той ще получава не добро възнагражденше, ще работи при трудни условия и ще се сблъска с авторитарното отношение на мениджъри и ръководители.

Защото в изкуството място за демокрация няма. Натоварването е голямо, а възвръщаемостта - нищожна. И това го казваме на децата и родителите от рано, не ги лъжем. Връщам се към първия ви въпрос: Затова се реших да се захвана с политика. Да променим нещо, защото възможност има.

- Вие работите със сдружение „Артес“- Италия , което организира конкурс за диригенти на името на маестро „Артур Никиш“. Какъв е интереса към него?

- Това е международен конкурс. Ние станахме българските партньори на италианските организатори от „Артес“. За това издание, което ще е през юни, в Плевен и в столицата, в рамките на  Софийските музикални седмици, се кандидатираха стотици млади диригенти от цял свят. Комисията  одобри само седемдесет. Конкуренцията е жестока.

- С кое един японец, например, е мотивиран да дойде на конкурс чак в България? Какво ще му донесе това?

- В комисията има директори на театри и  мениджъри. Всеки от тях е поел ангажимент да предостави сцената си за едно участие на първите трима наградени. Така че един млад артист през следващия сезон ще има поне десет сериозни изяви в цял свят. Това означава, че нашите награди са професионален договор и творческа биография. 

Освен това поканихме  проф. Марио Диас  от музикалната академия „Моцартеум“ - Залцбург да направи майсторски клас със своите студенти по дирижиране, като ще им предложим да стажуват в нашите културни институти. Така те ще натрупат опит в професионална среда, което много трудно може да им се случи в чужбина.

- И въпреки усилията ви, факт е, че в България има криза за музиканти..

- При това огромна. Ако не се вземат спешни мерки до 6-7 години, поради липса на квалифицирани музиканти, ще изчезнат цели групи инструменти. Това е не само тъжно, но и много тревожно.

Интервю на Исак Гозес