Тренчев: 2-ма честни министри видях за 20 години

-Д-р Тренчев, напрежението в ОЦК-Кърджали беше свалено преди Великден, след като бяха преведени 500 000 лв. и започна изплащане на заплатите на работниците. Както в ГОРУБСО-Мадан, така и в Кърджали това стана след намесата на премиера. Редно ли е това?
- Въпросът е къде са били данъчните, които са виждали как вървят и двете предприятия? Защото има огромни неплатени осигуровки. Чу се, че министър Дянков ще праща данъчните. А досега те какво са правили? Мога да цитирам хиляди фирми, които при спиране на плащането моментално биват нападнати от данъчни. Докато тези две предприятия никой не ги закача. Значи трябва да търсим други връзки и съображения зад бездействието на държавните органи.

- Виновникът за случилото се - собственикът Валентин Захариев, като че ли остава безнаказан?
- Прословутият Валентин Захариев е бизнесмен, чиито дела са познати на обществеността. Те не са от вчера. Виждате каква е съдбата на предприятията, през които е минал. Какво е правила държавата за целия период, в който този човек съсипва едно след друго предприятията? Той взе огромен комбинат и не е същественото това, че е взел “Кремиковци” за 1 долар, а че е поел дълговете, които бяха много и които той не плати. А държавата нито го задължи да ги плати, нито си върна предприятието, което бе логично. Ако Агенцията за следприватизационен контрол беше на мястото си, нямаше да допусне частна собственост, придобита от държавата да стигне до това състояние. Нещо повече, държавата си затвори очите, когато се препродаде “Кремиковци”. От което г-н Захариев взе много пари. Изглежда той е човек, който каквото придобие като средства, си ги заделя като негови. А оттам нататък работи с кредити, които не обслужва и се стига до трагедията, която наблюдаваме сега.

- Вие сте и сред основните критици на недъзите в здравеопазването. Какви са очакванията ви от новия здравен министър?
- Това, което бих посъветвал министъра, който прави здравна политика, е да покани 10-15 човека безвъзмездно. Мога да кажа имената на лекари, които са се оправили в тази идиотска обстановка - шефа на Окръжна болница Митко Димитров, ген. Стоян Тонев и др. Успешни мениджъри, лекари и хора, чиято професия е била свързана с медицината. Те няма да тръгнат на далавери. Този съвет може да реши няколко въпроса, които не търпят отлагане.

- Кои са най-важните въпроси?
- Първият е какво да правим с хората, които не плащат здравни осигуровки, защото те наближават 2 милиона. А когато приемеш един неосигурен и си длъжен да го лекуваш, изразходваш парите на осигурените. Далеч съм от мисълта да кажа: Този човек да не се лекува. Аз също съм полагал Хипократова клетва... Ето въпрос, по който един човек, колкото и да си бие главата, не може да измисли адекватно решение. Вторият въпрос е заслужава ли си съществуването на малка общинска болница, в която за цяла година има по 4 дребни операции. Присъствал съм на работен ден на баща ми в Старозагорската болница, който е стигал над 10 операции на ден. А сега - 4 операции на година?! Не говоря за измамите, които са нещо текущо. Гледал съм болничен график, който толкова набързо е направен, че хирургът е на работа сутринта , а анестезиологът - следобед.

- Знаете какъв вой се вдига, когато стане дума за закриване на тези болници.
- Нямаме ресурс да поддържаме живуркането на такива болници, които не могат да окажат адекватна помощ. Държавата трябва да има механизъм болният да бъде закаран бързо до място, където могат да му окажат помощ. А не да хвърля средства в агонията на малки болници. Третият огромен проблем е липсата на информационна система в здравеопазването. Поне от 5-6 г. е поставен въпросът за електронната здравна карта. По света има колкото искате модели. Ние имаме уникалния шанс да използваме добре работещ модерен модел, а не някой остарял. Примерно по времето на д-р Анна-Мария Борисова се предлагаше френски модел от 1983 г. Т.е. да си купим “Москвич”, после да минем на “Лада”, и най-накрая да стигнем до модерна кола. Премиерът, на когото не му липсва политически кураж, ако бъде обоснован, трябва да удари по масата и да каже - избираме тази система. И толкоз. Ако сегашният министър има политическа воля и кураж, трябва да стартира електронната здравна карта. Само че по този, както и по други въпроси, като да речем за прословутия завод за боклука, ние продължаваме да се чудим.

- Защо се получава така?
- Защото има друг замисъл. Някой пречи. Това е характерно за българските политици. Даже ще ви дам пример с един зам.-министър, който до такава степен бе изнаглял, че си е изработил универсална формула - 8%, за да не пречи и 12% - за да помага. Идеална схема. И е толкова нагъл и тъп, че я казва.

- Кой е този зам.-минстър?
- Зам.-министър от тройната коалиция в министерство, което не е много далеч от нашата сграда на “Подкрепа” (вероятно има предвид Министерството на околната среда и водите - б.р.). Ние прекалено много неща знаем... Порочният начин на мислене е: сега ми е паднала властта и каквото мога, ще натовара в кошницата. Когато човек има този водещ мотив, той определя поведението му. Това го наблюдавам вече 23 г. Не мога на пръстите на двете си ръце да изброя хората, които наистина са били почтени и са се отнесли към властта с уважение и задължение.

- Посочете някое име.
-За двама министри съм абсолютно сигурен. Единият е проф. д-р Никола Василев, който си подаде оставката като здравен министър, защото не беше съгласен с политиката на Иван Костов. Другият е проф. Николай Василев, който като министър на образованието (в кабинета на Филип Димитров - б.р.) не отмъкна и лев. Това са хора, които честно изпълняваха възложената им функция. А преди и след тях толкова народ граби с ръце и с крака. Вече забравям имената на министрите, да не говорим за зам.-министрите. Основен дефицит в българската политика е липсата на почтеност. Желанието да материализираш правата, които ти дава постът, без да се интересуваш от последиците. И прекалено късият хоризонт. Затова казвам, че ние нямаме държавници. Държавникът не се съобразява с това колко години ще е на власт, а иска да направи възможно повече.

- Правителството на ГЕРБ дойде на власт, обещавайки, че ще даде на съд далаверите на тройната коалиция. Царят също обещаваше нов морал. Защо нищо не последва?
- Едно е да искаш, друго да можеш и да знаеш как да го постигнеш. И царят, и ГЕРБ дойдоха на власт като отрицание на старото, което не ни харесваше. Но в политиката желанието да промениш нещо не е достатъчно. Има механизми, по които това може да стане. Има съюзници, които да привлечеш на своя страна. Защото има и много врагове, които ще се съпротивляват на промяна на статуквото. В политиката трябва да се спазват правила. Не може да се отрича всичко минало. Ако искаш нещо да промениш, първо трябва да промениш закона, базата и тогава да действаш. А не да действаш и да се окаже, че законът не ти позволява този акт.

- Процесите в страната обаче са все по-тревожни. Вие лично не сте ли притеснен от масовото напускане на медици. Кой ще лекува тези, които остават тук?
- Медицинската професия в западните демокрации е една от най-високоплатените. Тя е и много уважавана и е логично хора, изпълнени с енергия и вярващи в себе си, да искат да се реализират. В България техният проблем започва в университета. Четеш като роб, а друг, който дава някой лев - изкарва изпитите си без усилие. Второто разочарование идва със специализацията. Ако искаш да имаш специалност - трябва да си платиш. Хубаво, събереш пари и започнеш работа. Но това няма, онова няма, пациентите налитат на бой. В медицината има много тежки случаи, които завършват със смърт. А в обществото вече има психоза, че всеки починал е резултат на лекарска грешка. Е как да се работи в такава обстановка? Не на последно място е и заплащането. Ако не влезеш в схеми и далавери, е никакво. Затова вече цели специалности са застрашени от липса на кадри.

- Наблюдавате политическите процеси от 1989 г. Продължават да се появяват нови партии. Виждате ли бъдеще в партията на Меглена Кунева, която според социолози може да измести ДПС от третото място?
- В политическия ни живот нещата са толкова сложни, че е трудно да дадеш прогноза, както в началото на 90-те години. За съжаление никога няма да набере сила политическа партия, която да каже простата истина на българския народ така, както го е казал Чърчил: “Обещавам ви кръв, пот и сълзи.” Такива хора нямат шанс. Тук имат шанс тези, които свалят звезди. Някакъв олигофрен, кандидат-кмет на Варна обещаваше, че ще направи българска атомна подводница... Към политиката се устремяват хора, някои от които не са с всичкия си. Хора, които виждат само блага и лъскавата част - секретарки, шофьори, коли, телевизии и т.н., което е пагубно. Посетил съм 53 държави и никъде го няма този глад да се занимаваш с политика. В САЩ лекар професор на стабилна позиция изкарва повече от американския президент. За Кунева биха гласували разочаровани от ГЕРБ и от десницата, а те не са малко. Но все още не е ясно от какъв тип ще е партията й. Трябва да следим какво ни се предлага. А след това - дали това, което е обещано, се изпълнява. Практиката у нас е политиците да обещават, а след това - да се оправдават.

-В какво виждате оптимизъм?
- За съжаление нещата са много зле и тенденцията не е към оправяне. Дано да не съм прав.

ВИЗИТКА

Роден на 8 февруари 1955-а в Стара Загора.

През 1982 г. завършва медицина в София.

През 1987 г. става асистент в катедра “Обща и клинична патология” във ВМИ - Стара Загора. Работил е в “Бърза помощ” и като анатомопатолог.

Основател и президент на Конфедерацията на труда “Подкрепа” от февруари 1989 г. През 2010 г. е преизбран.

Един от основателите на СДС.

Вицепрезидент на Международната конфедерация на свободните профсъюзи.

Валентина Петкова, в. "Труд"