През 1990 г. СДС и американците навиваха Андрей да напусне БСП и да иде при десните, където го чакаше голямо бъдеще, казва журналистката в интервю за "ШОУ".
- Г-жо Дърева, навършиха се 14 години от убийството на Андрей Луканов. Вие бяхте близо до него през последните дни от живота му. Какво е присъствието му в българската политика?
- Андрей Луканов е една от най-ярките фигури в българския политически живот. Той беше аристократ по дух. Веднага се сещам фразата на Тодор Живков за него:
“Много знае, много е умен, много езици знае, няма качества”.
- Какви качества нямаше Луканов?
- Очевидно качествата, необходими за оцеляване в политическата джунгла. Това беше образ на Андрей – че българската политика е една оранжерийна джунгла, в която тревопасните нямат място.
- За него обаче се твърдеше, че е акула...
- Зная всичко, което се говори за него. Какво ли не са казвали – че е кръстник на мафията, баща на мафията, акула и всякакви други животни. Само че сега е достатъчно да погледнем как живее неговото семейство – съпругата, синът и дъщеря му. Тези хора едва се справят с живота. Кралят на мафията би трябвало да им остави някакви пари барем, някакви палати, някакви яхти, някакви вили. Но такива неща няма.
- А те как живеят?
- Понеже им отнеха жилището на “Латинка”, а и те едва ли биха искали да живеят в него, сега живеят в две панелни апартаментчета. Може би тази информация ще докара до дива радост и удоволствие масовата публика, която много иска да види как големите личности са сринати в калта.
- Когато убиха Луканов, в публичното пространство се появи фразата “България вече не е същата”. Появиха се и снимки с ковчега на бившия премиер, зачеркнат от сянката на тогавашния премиер – Жан Виденов. Разследването на това убийство тъй и не приключи. Всъщност кой уби Луканов?
- На този въпрос може да отговори единствено следствието. Истината обаче е, че това е първото политическо убийство в края на ХХ в. А кога убиват един бивш министър-председател? Когато пречи на някого с това, което е направил и би могъл да направи още. Той беше силно обвиняван както отляво, така и отдясно: че е главният виновник СДС да бъде легитимиран като политическа сила на Кръглата маса, а БСП - като диалогична пария, и че е прокарал мирния модел на прехода. От друга страна, обвиняваха го, че не си дава оставката. А най-интересното е, че ръководството на
БСП не наричаше правителството му “правителство на БСП”,
а “правителството на Луканов”. И когато на едно заседание на парламентарната група на БСП трябваше да се гласува нещо, свързано с правителството, беше казано: “Това е правителството на Луканов, той да си се оправя, ние какво общо имаме с това?”. В същото време от СДС му казваха: ти само се откажи от БСП, напусни я. Опитваха се да сключат сделка с него. В този процес, разбира се, участваше и “портиерът на американското посолство”, както метафорично се наричат хората от чуждите служби. Те също го убеждаваха: махни се от тази партия и политическото ти бъдеще е блестящо и гарантирано, най-малкото ще останеш министър-председател. Само че нито едните, нито другите познаха. Защото неговата цел винаги е била да се направи правителство на консенсуса, в което да участват и леви, и десни.
- И все пак какво символизираше прословутата снимка-сянка?
- Може би тя се появи заради кръга “Орион”, който се свързваше с Жан Виденов. Тя се появи заради вътрешнопартийните политически сблъсъци. Но имаше една по-страшна снимка – на убития Андрей Луканов в “Съдебна медицина”. Тя имаше най-малко две предназначения. Първото е, че това беше доклад за свършена работа. И второто е сплашване. А от гледна точка на журналистиката това е крайно недопустимо и неморално. Когато видяхме вестника, ние
минахме през всички будки и изкупихме колкото се може повече вестници,
за да не стигнат до съпругата и децата му. Но се оказа, че доброжелатели вече им бяха занесли броя.
- С него бяхте в една формация в БСП – Обединението на социална демокрация, което нагнети доста напрежение в партията ви.
- Да, ние написахме програмната декларация на ОСД в неговия хол, на една раздрънкана пишеща машина. С днешна дата това, че социалдемократическите възгледи са били проблем, предизвиква учудване. Но тогава направо беше страшно да се говори, че БСП трябва да е социалдемократическа, да е член на Социнтерна, да се откаже от всякакви тоталитарни и авторитарни маниери. Всички ние бяхме крайно неудобни, битката беше много тежка, груба и непочтена, обявиха ни за какви ли не чудовища, предатели. И в един момент нашето политическо бъдеще беше прегазено. Здравите сили минаха като танкове отгоре ни. И мисля, че
някои наши хора бяха силно удовлетворени от убийството на Андрей
и не скриха своята радост. Няма да кажа имената им, защото не искам да реанимирам политически мъртъвци, пък и те са изключително незначителни от гледна точка на историята, понеже са дребни и жалки нищожества. И до ден-днешен много хора не искат да си спомнят изобщо за него и не смеят да произнесат името му, защото Андрей винаги е бил строител на мостове, а не строител на барикади, винаги е бил за диалога в политиката, а не за война в нея. Но има хора, които могат да живеят само в конфронтация, само в омраза, само в ненавист. Това са тръни, лишеи, бурени, троскот, които се хранят от омраза. На тях им трябва враг, иначе не могат да съществуват, защото изгубват лице. Врагът легитимира самите тях.
- Кого имате предвид?
- Твърде много политици в България са такива. Десницата не можеше без враг дълго време и затова се докара до положението да се разпарчетоса и разпадне. Вътре в левицата е същото.
- Често обвиняват един от лидерите на десницата – Иван Костов, че е бил продукт на Андрей Луканов. Имате ли такива наблюдения?
- Аз нямам такъв спомен, нито имам такава информация. Познавам и двамата. Казвам най-честно, че не ни се е случвало някъде да бъдем заедно или пък Андрей да е споделял нещо такова. Напротив, Андрей винаги много ясно и яростно е критикувал Иван Костов. Ако на някого се е привиждало нещо, си е негов проблем.
- Вие имахте добри отношения и с президента Желю Желев от годините преди да поеме държавата, но той беше от другата страна на барикадата. Как общуваха с Луканов?
- Те се разбираха. Имаха тежки спорове помежду си, но никога не са стигали до крайност. Освен това единият беше президент, а другият - министър-председател. Нямаше как да се избият и изколят.
- Намирате ли нещо общо между онези събития и сегашния политически живот?
- В онези години на буря, натиск и ярост поне всичко беше честно, поне бяха ясни позициите, знаеше се кой кой е и къде стои. 21 години по-късно гледаш едни хора тук, а другите там, но ако им размениш местата, нищо няма да се промени. Виждаш някакъв политик, знаеш кой е, но не знаеш дали това е истинския му образ или опаковка, черупка. Защото за тези 21 години се родиха мутрите, олигарсите, които са производни едно от друго. Затова за мен винаги е управлявала петата власт – един отровен коктейл от политика, пари, престъпност, представители на тайните служби и “правосъдие”. Подземният свят отдавна вече е надземен.
Той управлява. Преди 10 г. мафията изпращаше в парламента някои свои представители от обслужващия си персонал, след това започна да си купува политици от всички възможни партии, за да им гласуват нужните закони, сетне почна да купува цели партии и накрая реши, че може сама да се настани във властта. Това отличава началото на промените - с целия хаос, емоции, страсти, песни, чувства, сблъсъци, пожари, ръкопашни боеве - от днешния ден.
Тези тайни служби до ден-днешен ни поднасят своите политически генномодифицирани продукти.
Те изобщо не са далеч и от собствения си икономически интерес. И това едва ли скоро ще спре, защото службите са се разпределили равномерно навсякъде. Няма партия, която да е защитена и имунизирана срещу всичко това.
- А кой е виновен за състоянието на БСП, която след всеки следващ мандат във властта става все по-зле? И за това ли са виновни службите?
- С БСП се случи това, което се случи с цялата европейска левица, тя направи същите грешки, избирайки неолибералния модел – да се прилепва по релефа на конюнктурата и така да оцелява, а най-вече да оцеляват хората, свързани с икономически интереси. Освен това вече левица и десница говорят на един и същ език и не можеш да разбереш кой кой е. Много е модерно да се казва, че няма ляво и дясно. Когато двете основни сили приемат такова мислене, те просто се самоубиват. Техните политици имат една-единствена мисъл – как да се възпроизведат във властта.
Едно интервю на Ива НИКОЛОВА
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
