Известният журналист Владимир Береану е сътрудничил на Шесто управление на ДС. “Агент Георгиев”, който е регистриран в тайните служби през 1986 година, бе разкрит миналия понеделник от Комисията по досиетата. Да разкаже за своята агентурна дейност и пикантни подробности от вербовката си, “Мистър Частен случай” даде пространно и искрено интервю пред вестник "ШОУ".
- Г-н Береану, как попаднахте в структурите на Държавна сигурност?
- Станах български гражданин през 1980 г. Преди това бях румънски гражданин. Благодарение на баща си емигрирах от Румъния в България, ако това може да се нарече емигрантство. Баща ми беше един от най-известните за времето си интелектуалци. Казваше се Бернард Береану. Той беше математик и много хора от управляващите в тогавашното правителство го уважаваха. В онези времена баща ми се обърна към мен и ми каза:
"Махай се оттук,
отиди при майка си в България, защото става нещо страшно в тази държава". Наистина в това време в Румъния започнаха да се появяват дисидентски движения, като в едно от тях се беше включил и баща ми. Положението тогава беше много страшно. Искам да кажа, че в сравнение с Чаушеску Тодор Живков беше истински демократ.
Стана после така, че тези хора от интелектуалните среди ме помолиха да се свържа с българските тайни служби. Аз през това време работех като преводач на румънски делегации. Идеята им беше да подавам информация на ДС как работи държавата, как се вземат важни правителствени решения в Румъния, по какъв начин се сменят министри и т. н. Искаха от мен да знаят и какво представлява румънският диктатор Чаушеску, като си правеха изводи по какъв начин да работят с него. Така че аз започнах да работя в тази посока и през 1984 година, когато беше фестивалът в Москва, аз успях да се свържа с хората на ДС.
- Казвате, че баща ви ви е убедил да емигрирате? Защо смятате, че той не се е самоубил, а са го самоубили?
- Ами смятам така по коментарите на неговите приятели. Нямаше сериозна причина да стори това. Аз получих една експертиза от тяхната полиция. Дадоха ми едно листче където пишеше, че той се е самоубил. Нито съм видял аутопсия, нито съм видял каквото и да е. Разберете, че при това положение нищо не можеш да направиш. А беше невероятен математик. Известен, да не казвам като Айщайн. Ако се е самоубил - защо, но ако са го самоубили е вече друг въпрос.
- Къде се намирахте в това време?
- Бях в България, но пристигнах за погребението в Румъния.
Той беше погребан в абсолютно затворен ковчег.
- А как се осъществи излъчването на румънската революция по телевизията?
- Преди революцията получих съобщение по специални канали, че Чаушеску ще бъде свален. И моята задача беше да излъча свалянето му по БНТ.
- Как така ви позволиха да предавате по телевизията?
- От румънска страна бях помолен да съдействам да се излъчи революцията по БНТ, защото тогава нашата телевизия беше прозорец към света, за разлика от румънската. Знаех, че кабелите на румънската телевизия бяха строго охранявани, за да не се допускат вражески елементи вътре или пък да бъде злепоставен по някакъв начин Чаушеску. Съвсем случайно се разбра, че единственият външен кабел е бил до РТЦ - Русе и оттам се прави връзката с БНТ. Всъщност това е била и целта на революционерите - да стигне информацията до целия свят. Спомням си, че отидох при Филип Боков, дълго време го убеждавах да предаваме румънската революция и той накрая каза: "Правете каквото искате". Така се започна - от сутринта на 22 декември 1989 г. в продължение на 48 часа направих може би най-дългия жив превод, който може да съществува.
- И така, след като се свързахте с ДС какво стана?
- Аз започнах да сътруднича на Шесто, защото те се занимаваха със соцлагера. Човекът, с когото се свързах, днес е много високопоставен и работи в нашите тайни служби. Този човек още работи в системата, но няма да му назовавам името. И така, те решиха, че човекът, който може да представи реално нещата в Румъния, съм аз. Така започнах да подавам информация кой кого е махнал, кой е бил за свалянето на Чаушеску, как се сменят министри и т.н.
- Вие тогава сте бил агент и на румънското разузнаване?
- Аз вече бях познат на тези служби. Още повече, че преди промяната у нас помагах на дисидентите, които дойдоха после на власт в Румъния. Трябва да се знае, че
аз бях човек, на когото и двете разузнавания имаха доверие.
Тук не става дума за шпионаж, а трябваше взаимно да си помагаме.
- Кой знаеше за вашето агентурно минало?
- Не, на никой не съм казвал, въпреки че жена ми знаеше как стояха нещата, но никога не съм казвал такова нещо.
Аз продължих да работя и след демокрацията, след 1989 година. Приключих с всичко през 1996 г., тъй като не исках тази ми дейност да попречи на журналистическата работа. Съмнявам се обаче сега, след като излязоха тези данни наяве, как ще погледнат на всичко това приятелите ми в Румъния. В крайна сметка обаче искам да кажа, че се гордея, че съм спомогнал за свалянето на Чаушеску от власт.
-Участвали сте в разговори на Живков с Чаушеску. За какво си говореха предимно те?
- Превеждал съм на една-единствена такава среща. Тя беше през март 1989 г. Тодор Живков искаше да се спре обгазяването на Русе и го постигна. Чаушеску предчувстваше, че нещо се случва в страната му, и искаше нашият велик ръководител да се застъпи за него. Тогава Живков по най-йезуитския начин се измъкна и каза: "Чакайте, нали вие не искате да има вмешателство на вътрешните работи на двете страни? Как сега аз да се намесвам?"
- Дали Тодор Живков е подозирал, че и него ще го споходи подобна съдба - да бъде свален от власт?
- Не. Той тогава нищо не подозираше.
- А вярно ли е, че Тодор Живков ви е освободил от казармата?
- Това беше Станко Тодоров, защото през 80-а година аз пребивавах като незаконен гражданин тук, в България. Това бяха близо пет години , а в Румъния ме очакваше казарма. Спомням си, че се обърнах към Станко Тодоров и му казах, че ако се върна в Румъния, нещата се усложняват. Тогава той се намеси и се обади на Петър Младенов, така че въпросът беше решен изключително в моя полза.
- Държите да почертаем, че не сте доносничел за никой конкретен човек...
- Трябва да ви кажа госпожо, че никой не ме е питал за нито един конкретен човек в България. Ние говорехме за самата Румъния. Тях нищо друго не ги интересуваше.
Аз оставам горд че съм работил за службите, защото моята работа не беше доносничество, а служба на държавата.
Едно интервю на Александрина Роканова
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
