Руският военен експерт, журналист и писател Владислав Шуригин даде своя компетентен коментар за войната между Русия и Москва.


Владислав Шуригин

Ръководителят на ДНР Денис Пушилин каза, че по предварителни данни 20 души, включително деца, са станали жертви на падането на ракетата "Точка-У" в центъра на Донецк, девет души са ранени. Ракетата е свалена, но осколките ѝ са причинили сериозни щети на сгради и загинали. Пушилин отбеляза, че “Точка-У” носи касетъчрен заряд. Според него, ако ракетата не беше свалена, жертвите щяха да са несъразмерно повече.

Владислав, можеше ли да бъде предотвратена тази трагедия? Защо системите за противовъздушна, противоракетна отбрана и радио-електронна война на Русия или републиките на Донбас не сработиха правилно?
За съжаление нито една система за противовъздушна или противоракетна отбрана не дава 100% гаранция. Трябва да разберете, че в условията на войната, която се води там, определен брой ракети пробиват всякакви бариери.

Това е огромна трагедия, защото десетият или дванадесетият боеприпас така или иначе стигна до града. Те ще направят изводи от това, ще засилят противовъздушната отбрана и ще внесат допълнителни средства от Русия. Но трябва да разберем, че тази трагедия, за съжаление, е част от войната.

Това може да е наивен въпрос, но защо украинските войски харчат боеприпаси за война с цивилни, а не за борба с въоръжените сили?
Аз си формулирах отговора на този въпрос днес, гледайки с каква ярост обстрелват Донецк. Стрелба по населени места е една от задачите, които им се възлагат от Киев или по-скоро откъм полската граница. Тези удари трябва да покажат на Украйна и на целия свят, че украинските въоръжени сили се бият, че са на върховна форма и че ги очаква победа.

Всъщност всички те седят в окопите с мисълта кога ще а се предадат. Те се страхуват, че просто няма да бъдат взети в плен и ще започнат да бъдат унищожавани. Основната задача за тях сега е да изчакат някакъв резултат от преговорите или примирие, за да се измъкнат от този чувал и да се опитат да избегнат наказанието, което ги очаква.

Пушилин каза, че след това престъпление военната операция ще бъде максимално ускорена. Има ли начин да се ускори тази операция?
През цялото това време се опитвахме да ограничим средствата за поразяване, които използвахме, опитвайки се не само да достигнем до бойците, но и да запазим определен баланс. Но сега въоръжените сили на Украйна ще усетят върху себе си абсолютно цялата мощ на Русия.

Необходимо ли е да се отказват преговори с украинската страна?
Преговорите могат да продължат като един вид фон. Защото рано или късно в Украйна ще трябва да преговаря с някого за капитулация или за условията, които сме поставили. Това е запазването на определено прозорче, през което не може да се мине, но през което може да се чуват. Нека си текат, но не вярвам в някакъв особен резултат.

Има ли някой в Украйна, който да не се е опетнил с военни престъпления и с когото е възможно да се водят такива преговори?
Трудно ми е да преценя. Говорим с такива, които приличат на хора. Имат една глава, две ръце, два крака, облечени са като хора, произнасят някои фрази на език, който познаваме. Ние сме в диалог с тях, но това не означава, че можем да се договорим за нещо с тях. Просто разбираме, че има някои международни задължения, които изискват от нас да поддържаме контакт.

Според вас операцията като цяло по план ли тече, или от наша страна е имало подценяване на врага и твърде голям оптимизъм?
Без съмнение операцията върви по план. Разгромът на Украйна, страната с третата по численост армия в Европа и най-голямата територия (не смятаме Русия), изисква време и воля.

Напомням, че преди година и половина на Азербайджан, който абсолютно превъзхождаше армията на Карабах, му бяха нужни 45 денонощия за провеждане на операцията. Ние си имаме работа с напълно различен противник и отлично разбираме задачите, които стоят пред нас.
Бойната работа върви по план.

На оперативно-стратегическо ниво тя е почти завършена. Въоръжените сили на Украйна вече не са активна сила, която може да определя съдбата на Украйна. През това време не видяхме не само офанзива, но дори и една контраатака. Те се затварят в градовете и седят в отбрана.

Ще ги изкопчим от там и ще доведем Украйна до състояние, в което ще има избор - или да слезе в Средновековието, или да приеме нашите условия, така че ние да решим съдбата ѝ.

Сред руските военни пълзят слухове, че планират края на операцията за 9 май и говорят, че ще загубим около 5000 военни. Възможно ли е?
Това е пълна глупост. Не отъждествяваме датите с празниците. Датите се определят единствено от гледна точка на решаването на проблемите. След като проблемът е решен, следващият също трябва да се реши.

Когато решим всички задачи, ще приемем, че военната кампания е близка до изпълнението на целите, които сме си поставили. Дали ще е 9 май или 25 май - не знам. Но ако се съди по динамиката, която виждаме, това няма да продължи много дълго.

Що се отнася до загубите, ние също не се настройваме на конкретни числа. Украинската пропаганда твърдеше, че на третия ден сме загубили 3 хиляди убити, а на седмия - 12.

Вече минахме през това. Посочена беше точната цифра на нашите загуби – 498 убити. Освен това този брой включва загубите на републиките и други силови структури (МВД и ФСБ). Това говори, че ние много достойно влизаме в ролята на военна сила, при това ние максимално пазехме населението и градовете.

Днес задачата е друга. Наред с това, че защитаваме населението, ние ще защитаваме личния си състав по всякакъв възможен начин. И през тези десет дни всъщност парализирахме украинската армия. Да, все още има достатъчно хора и оръжие, но на стратегическо ниво всичко вече е решено.