Зад всяка статистика и трагична новина стоят истинските човешки истории. Там са детайлите, които правят разликата между една тъжна вест и изпепеления свят на човека и неговите близки.

Днешният ден остава завинаги черен от двете страни на западната ни граница. Зад всички числа стоят човешки истории, необратими и трудни за разказване.

"Снощи написах SMS на жена си, за да я питам кога тръгват и кога ще се приберат, за да я чакам. Няма отговор", казва съпругът на една от пътничките, цитиран от БНТ. 

Трагедията няма нужда от преводач. Тази нощ някои разбраха най-лошото. Тези, които са изпратили на пътешествие, никога няма да се върнат.

5 от моята фамилия. Майка, две лели и две братовчедки.

Едно от началните училища в Скопие обедня необратимо - четири от учениците в него загинаха.

Зад всяко име стои трагедия, която е трудна за разказване. Това беше последното пътешествие и на майка с двете ѝ 4-годишни момчета - близнаци. Последният работен ден на шофьора на изпепеления автобус. В трагедията си отиде и баща, който преди дни е празнувал първата година на детето си.

Близо 18 часа след като 45 човешки истории бяха изпепелени, останаха надеждите единствено на онези - чиито очи гледаха към болницата. Надявайки се, че близките им са там. И че ще преживеят това.

"Не знам още дали са живи, дали са мъртви - не знаем"

Това са може би най-често изричаните думи днес пред входа на Пирогов. "Не знам". А надеждата в тях сякаш никога не е била по-голяма.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ