Най-трагичната дата в българското въздухоплаване е 16 март 1978 г. Тогава се случва катастрофата с най-много жертви.

Самолет на БГА „Балкан“, пътуващ за Варшава, с 66 пътници и 7 човека екипаж малко след излитането се разбива край врачанското село Тлачене. Оцелели няма.

Сред жертвите е и треньорката по художествена гимнастика Жулиета Шишманова. За да бъдат извадени останките на загиналите, се наложило да бъде преместено коритото на местната река.

Според разследващите причината за катастрофата е повреда в елсистема на самолета. И тогава, и днес обаче се прокрадва и версията за терористичен акт.

На 21 декември 1971 г. при опит за излитане от летище София самолет „Ил 18“ на БГА „Балкан“, пътуващ за Алжир, със 73 души на борда катастрофира. Причината е силен вятър, който накланя машината на една страна.

Вместо да я коригира, пилотът обърква свързването на елероните и това увеличава още повече наклона, което се оказва фатално. При удара на крилото в пистата корпусът на самолета се пречупва и той избухва в пламъци.

Загиват 30 човека, сред които са и естрадната изпълнителка Паша Христова и музикантът Николай Арабаджиев. Сред оцелелите като по чудо са колегите й Янка Рупкина, Мария Нейкова и Борис Гуджунов.

Всъщност 1971 г. се оказва черна за българската авиация. На 18 януари близо до Цюрих се разбива самолет „Ил 18“, загиват 39 пасажери и 7 души от екипажа.

На 17 септември край връх Свети Дух в Рила се разбива „Ан 14“, загиват 8 човека. Трагедията на летище София е апогеят на тази смразяваща черна серия.

Атентат

На 27 март 1977 г., преди 47 години, в Европа се случва самолетната катастрофа с най-много жертви в историята на световната авиация. На този ден на испанския остров Гран Канария е извършен атентат от Движението за независимост и автономия на Канарските острови.

За щастие жертви при този атентат няма, но извънредната ситуация налага да бъде пренасочен целият въздушен трафик от този остров към летището на съседния по-малък остров Тенерифе.

Местното летище Лос Родеос, намиращо се край Сан Кристобал де ла Лагуна, е подложено на сериозен натиск. Диспечерите на въздушно движение цял ден са принудени да вършат чудеса, за да предпазят от сблъскване десетките самолети, които търсят коридори за излитане и кацане.

Работата им допълнително е затруднена от лошите атмосферни условия. През целия ден над града и летището се стеле гъста и лепкава мъгла, а от време на време превалява и дъжд, примесен с мразовит вятър.

Пилотите от цял свят не обичат Лос Родеос заради мястото, където то е построено, между два угаснали вулкана на ниска надморска височина, поради което рязката смяна на видимостта в рамките само на няколко минути затруднява много излитането и кацането.

На посочената дата във въздушното пространство на Кралство Испания навлиза самолет „Боинг 747“ на американската въздухоплавателна компания „Пан Ам“ с 378 пътници на борда, изпълняващ редовен полет от САЩ до Лас Палмас. Капитанът на самолета обаче получава нареждане да кацне на летището в Тенерифе, тъй като в Лас Палмас е избухнала бомба.

Кацането е извършено успешно и самолетът на „Пан Ам“ прекарва няколко часа на „Лос Родеос“. Около 16,50 часа екипажът му получава съобщение, че ситуацията в Лас Палмас вече е овладяна и самолетът вече може да излети от Тенерифе и да се насочи към крайната точка на своя маршрут.

Инструктажът, който получават капитанът и неговият помощник от въздушната кула, е да следват на безопасно разстояние движещия се пред тях друг пътнически самолет, също „Боинг 747“, на нидерландската авиокомпания KLM, който трябва да излети за Амстердам с 248 пътници на борда. Заради ситуацията и двата екипажа на „боингите“ са припрени и изнервени, а това оказва влияние върху трезвата им мисъл и бързината на реакциите им.

Диспечери

Според указанията на въздушните диспечери самолетът на „Пан Ам“ трябва да излезе от изход № 3, да изчака другия „Боинг“ да мине пред него и да го последва на разстояние. В този момент обаче над летището пада поредната мъгла, която е толкова гъста, че двата самолета изобщо не се виждат нито от екипажите помежду си, нито от въздушната кула.

Това е причината капитанът на „Пан Ам“ да пропусне поради недоглеждане изход № 3 и да изкара самолета си през следващия изход № 4. По този начин той се озовава на пътя на другия „Боинг“, който трябва да следва на разстояние отзад.

От своя страна капитанът на KLM изобщо и не подозира, че пред него на пистата внезапно се е появил друг самолет. Той има разрешение от кулата за рулиране и излитане и бърза да напусне летището, преди да се е случило нещо извънредно и даденото разрешение да бъде отменено.

Така в един и същи момент на пистата на сравнително близко разстояние се озовават двата „боинга“. За онези, които имат представа от авиационни машини е ясно какво представляват тежките свръхзвукови самолети. Но дори и за онези, които нямат никаква представа от самолети, е ясно, че при излитане те се движат с изключително висока скорост и нямат възможност за никакви маневри или спиране, в случай че пред тях внезапно се появи някое препятствие.

В 17,05 ч. вторият пилот, капитанът на KLM, се свързва с кулата и иска разрешение за излитане. В този момент с кулата се свързва и вторият пилот на „Пан Ам“, който докладва, че са още на пистата и че колегите им трябва да изчакат.

Въздушният диспечер нарежда на нидерландския екипаж: „Бъдете готови за излитане. Ще се свържа с вас веднага щом пистата бъде свободна“. Точно в този момент обаче в кабината на боинга на KLM се чува някакъв трясък и те не успяват да чуят втората част от нареждането на диспечера и смятайки, че пистата е свободна, предприемат мерки за излитане.

Капитанът Ван Зантген започва да ускорява. Вторият пилот на американския самолет Робърт Браг в последния момент вижда носещия се с висока скорост към тях KLM и изкрещява на своя капитан Виктор Гръбс: „Завивай! Завивай!“. Капитан Виктор Гръбс също надава ужасяващ вик: „По дяволите, този кучи син се носи право към нас! Махаме се! Махаме се!“.

В другия самолет капитан Ван Зайтген също вижда машината, препречила пътя им, и дръпва рязко щурвала. Със скорост от 265 км/ч обаче спирането е невъзможно и боингът на KLM се забива в „Пан Ам“. Ударът е ужасен и неописуем.

А секунди по-късно се взривява и горивото в резервоарите на машините, предизвиквайки огромен пожар на пистата. Всички пътници на KLМ загиват, а от „Пан Ам“ жертвите са 335, а оцелелите само 61. Общият брой на жертвите е 583.

Времето на сблъсъка е 17,06 часа. Мъглата в момента на сблъсъка е толкова гъста, че диспечерите от въздушната кула първо изобщо не забелязват сблъсъка.

Разследването на авиокатастрофата продължава 9 месеца. То установява, че диспечерите от кулата не са давали разрешение за излитане на нидерландския екипаж. Причината за трагичния инцидент е прибързаността на капитан Ван Зантген.

След този случай са взети мерки от страна на Международната асоциация за гражданска авиация. Една от мерките е при разговор с кулата пилотите да повтарят на висок глас получените от диспечерите от кулата инструкции.

Опашка

На второ място в черната класация на най-големите катастрофи в света на авиацията е тази от 12 март 1985 г. край Токио. Поради повреда в опашката самолет на Japan Air, пътуващ от Токио за Осака, минути след излитането си бързо губи височина и се разбива в планината Оцутака. Загиват 520 човека, само 4 оцеляват като по чудо.

Следващите две катастрофи заемат заедно третото място, тъй като броят на жертвите в тях е почти еднакъв. На 12 ноември 1996 г. два самолета, на Саудитска Арабия и Казахстан, се разбиват в небето над индийския град Чархи Дадри. Загиват всичките 348 души на борда.

Двадесет и две години по-рано, на 3 март 1974 г., край Париж турски самолет 6 минути след излитането си на 3500 м претърпява инцидент. Една от вратите на товарното отделение се разхерметизира. Това води до декомпресия и до мощен взрив, който унищожава уредите за управление. Пилотите успяват да задържат машината минута и половина във въздуха, след което тя пада в гората. Всичките 346 души на борда загиват.

Първата авиокатастрофа е в небето над Милано

Първата авиокатастрофа е регистрирана през 1910 г., когато в ясното и слънчево небе над Милано без каквато и да е видима причина се сблъскват два самолета, на французина Рене Тома и шотландеца Бартрам Диксън.

За щастие и двамата пилоти остават живи. Капитан Диксън обаче така и не успява напълно да се възстанови и три години по-късно, след като здравословното му състояние изведнъж рязко се влошава, той умира.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук