Обгорелият при пожара пред БЛИЦ: Да бях скочил от 10-ия етаж, вместо да живея този жалък живот!

&ldquo;Тъкмо седнах в кухнята да обядвам, и чух някакъв шум откъм спалнята. Отворих вратата и видях, че иззад дивана излизат пламъци, а по стените се чува пукот и огънят започна да пълзи във всички посоки, разказва през сълзи Георги Роканов.<br /> Започнах да гася, но това направо беше ужасна стихия, мокетът се запали, бълваха облаци дим, само за миг, и пламъците вече стигнаха до прага на вратата.<br /> <br /> Изтичах в кухнята, взех мокра кърпа и закрих лицето си, косата ми се беше запалила, но успях да я загася. <br /> <br /> Най-големият ужас беше, че бях без очила и не виждах цифрите на телефона, не можех да избера пожарната <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>И в паниката започнах да избирам 160, въобще не ми хрумна, че номерът е сменен на 112.</strong></span><br /> <br /> Тогава видях, че пътят към коридора е отрязан, таванът се пропука и върху ми от всички страни летяха гипсови парчета. Разбрах, че няма начин да изляза от апартамента. Затворих се в кухнята, в първия момент натрупах столове пред вратата, но се усетих, че така само ще дам сила на пожара, махнах ги бързо, грабнах личните си документи и телефона и излязох на балкона. Изживях страхотен ужас, нямах изход - прозорците започнаха да експлодират от високото налягане, горещината стана непоносима&rdquo;.<br /> <br /> В този момент идва пожарната. Огнеборците бързо дават инструкции на всички съседи, които са приклещени от черните пушеци. Слава Богу, противопожарната инсталация на чудовищно големия блок работи и пожарникарите успяват бързо да потушат пламъците и да измъкнат пострадалите. Две жени от етажа над апартамента на сем. Роканови са откарани полузадушени в &ldquo;Пирогов&rdquo;. Едната е оставена за ден под наблюдение. <br /> <br /> Да бях скочил от десетия етаж, разплаква се коравият Георги Роканов, докато чака пред рентгенологията да му направят снимка на дробовете. Той е преживял два инсулта и след дълго лечение все пак е на крака, но инвалид с мизерна пенсия. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>41 години работих честно и докъде стигнах, да не мога да си плащам сметките, това не е ли позор, </strong></span><br /> <br /> жена ми и тя се трепе да работи, а едва крета, и тя е инвалид. Край, животът свърши, това беше &ndash; мизерия, голяма мизерия. Ето сега вече нямаме нищо. <br /> <br /> Навремето комунистите събориха къщата ни, взеха земята ни, на която е построен този изродски блок със скапания ни двустаен апартамент, който се наложи да достроявам. И докъде стигнахме - до просешка тояга, нарежда разтревожен Георги. До него тихо поплаква съпругата му Александра, притеснена за бъдещето. Съпругът й остава в &ldquo;Пирогов&rdquo;, а тя ще търси подслон при братовчедка. Страх я е да се прибере, защото вече е чула клетвите на съседите си...<br /> <br /> <strong>Паулина БОЯНОВА, БЛИЦ</strong>