С поведението си партиите дават основание да се смята, че се опитват да не се ангажират с управление в тази ситуация. Това мнение изрази политоложката Геновева Петрова в интервю за "Марица". По думите ѝ в тежки кризисни ситуации, каквато е тази у нас в момента, радикалният вот получава шансове. Освен това поредният провален парламент отваря вратата за нови политически играчи. Ето какво още каза тя.

- Г-жо Петрова, какви са шансовете за съставяне на кабинет в 48-ото НС?

- Възможностите за правителство не само с първия, а с който и да е от мандатите, можем да оценяваме единствено въз основа на това, което партиите са заявили до момента. От всичко, което те са обявили, виждаме, че шансовете за правителство са силно ограничени. Все още партиите в парламента продължават да водят нещо като ситуационни битки, но не и да говорят помежду си по важните за хората проблеми, което би било отправна точка за сформиране на кабинет. Към днешна дата шансовете изглеждат по-скоро пожелателни, отколкото реалистични.

- Кой все пак има по-сериозни козове да постигне компромис за правителство - ГЕРБ или "Продължаваме промяната"?

- Шансовете им изглеждат еднакво силно ограничени. Бих допуснала хипотезата, при която третият мандат се използва, за да се сформира вариант на правителство за преодоляване на зимата - програмно, експертно. То обаче, ако изобщо се състави, би било без политическа отговорност. А твърдо подкрепям тезата, че всяко правителство трябва да има такава отговорност, т.е. да има партия, която да се ангажира със съответното управление. Това важи особено за ситуация като днешната - кризисна в редица направления.

Ако въобще съществуват шансове за сформиране на правителство, те са евентуално с третия мандат, с някаква форма на компромис, която обаче нито една от партиите няма да поеме като своя отговорност.

- Коя партия може да осъществи по-успешно мисията да състави кабинет с третия мандат?

- Връчването на третия мандат формално е решение на президента. Ако се стигне изобщо до шанса за сформиране на кабинет с третия мандат, то би било резултат от договорен компромис между  партиите. Оттам нататък коя конкретно партия би приела мандата, е по-скоро второстепенен въпрос. Всяка от останалите четири в парламента би могла да бъде носител на третия мандат. Изключвам „Възраждане“, която е формация със собствени позиции и единствената, за която е категорично ясно, че никоя от останалите партии не би влязла в колаборация с нея.

- Успя ли Корнелия Нинова да върне част от престижа на БСП с ролята, която социалистическата партия изигра в решаването на кризата с избор на председател на НС?

- Ситуацията с БСП е доста проблематична и един акт като този с подкрепата им за избора на председател на НС не би могъл да е достатъчен за възстановяване на общественото доверие в партията. БСП продължава да страда от ерозия в електоралната подкрепа и ми се струва, че са необходими далече повече и по-различни действия от страна на нейното ръководство, за да успее да възстанови позициите си сред обществото. Необходими са и действия, свързани с решаване и на вътрешнопартийните проблеми на БСП.

- Вярна ли е тезата, че партиите говорят обратното, но всъщност никоя не иска властта сега заради възможните негативи от една трудна зима, белязана с няколко кризи? 

- Тази теза има своите основания. Наистина властта в момента е горещ картоф, предизвикателствата са сериозни във всяко направление. А и с поведението си партиите дават основание да се смята, че се опитват да не се ангажират с управление в тази ситуация. Да, напълно обяснимо е да се допуска тази хипотеза.

- Предварително се насади убеждение, че 48-ият парламент ще има кратък живот. Може ли обаче точно нуждата от решаване на тежки, но важни за страната въпроси да се окаже факторът за удължаване на функционирането на този парламент?

- За съжаление, тежките въпроси, които парламентът трябва да решава, не са нови. Това, че трябва да намерят решение, беше ясно още преди разпускането на предишния парламент. Всички партии бяха наясно какво предстои. Част от тях предупреждаваха, още преди разпускането на 47-ото НС, че е възможно да попаднем в патова ситуация. Не мисля, че необходимостта от решаването на тези важни въпроси би удължило или съкратило времето на съществуване на новия парламент. Колко дълго ще просъществува той, зависи наистина от готовността на представените в него партии да направят нещо реално по тежките и важни за страната въпроси. До момента, за съжаление, не виждаме особено висока готовност за това, а по-скоро партиите се опитват да съхранят подкрепата на избирателите си, което блокира до голяма степен възможността за намиране на изход и решение. Да, важно е за всяка партия да се съобразява с избирателите си, да пази подкрепата им, но очевидно в кризисни времена са необходими политически жертви, каквито до момента нито една от парламентарните партии не показва склонност да направи.

- Каква е вероятността да отидем на избори в ранна пролет и какво биха променил такъв вот?

- Вероятността да отидем на избори е много по-голяма, отколкото да се състави правителство. Дори да се сформира кабинет, той няма да работи дълго. Вероятността да сме отново на избори след няколко месеца е абсолютно реалистична.

Какво биха променили едни скорошни избори можем да коментираме малко по-късно. Събитие или проблем, с които се сблъскаме в идните месеци, може да повлияе много съществено и да преструктурира влиянието на партиите. Наистина много зависи от това колко сериозно хората ще усетят кризата, зависи какво ще бъде поведението на партиите.

Много фактори влияят, включително много съществено влияние върху развитието на тези процеси има и президентът Румен Радев. Той публично призовава партиите към намиране на консенсус и сформиране на правителство. Но през целия период от повече от две години реалната роля на държавния глава е точно обратната - в нито един момент от 2020 г. насам той не направи реални усилия да стане поле за дебат между партиите в опита им да намерят решения, да притъпят собствените си противоборства в името на намиране на изход от кризата.

- Ще има ли изобщо печеливш от поредицата избори, в които се намираме? Може ли от това да се облагодетелстват популистите при следващ вот?

- Кризите са проблем за някои, но са и шанс за успех. При всички положения мнозинството от партиите биха били губещи, независимо дали се ангажират с управлението или продължават да се държат дистанцирано. Можем да обобщим, че в тежки кризисни ситуации, придружени и с политически кризи, каквато е тази у нас в момента, наистина радикалният вот получава шансове.

Дали това означава още по-висок резултат за „Възраждане“, или по-добри позиции на съвсем нови партии, което наблюдаваме в други държави в Европа, ще зависи от конкретната ситуация. Но безспорно в политическа криза по време на икономически затруднения и геополитически предизвикателства е възможно подкрепата за някои по-радикални формации да бъде по-съществена. На фона на противопоставянията между парламентарните политически партии, които са ситуационни, но и много силно персонализирани, ползи от тази ситуация биха могли да извлекат адептите на тезата, че е необходима промяна в политическата система.

От миналата година насам, а напоследък доста по-усилено и явно, се заявяват позиции, че е време да се мине към друга форма на управление на страната, в немалка степен за което работи и острата конфронтация между политическите партии.

Към момента няма обществено очакване за промяна на политическата система, независимо от всички проблеми, независимо от конфронтацията, мнозинството от българите смятат, че все пак парламентарната демокрация е най-добрата форма на управление, която бихме могли да имаме. Но колкото повече подобна криза се задържа и евентуално се задълбочава, толкова повече говорителите на обратната теза имат самочувствието да я лансират. Ерозията в авторитета на партиите и парламентаризма дава основание да бъде лансирана без притеснение нуждата от завой. Засега няма как да се съберат нужните гласове за това в парламента, но не трябва да пропускаме да забележим, че може би се работи и в тази посока.

- Ще налее ли вода кризата в мелницата на някоя от по-големите партии или по-скоро ще предизвика появата на нов политически субект?

- Не мисля, че ситуацията дава предимства - нито на ГЕРБ, нито на ПП или на която и да е от останалите партии в парламента. Поведението им в залата до момента консолидира най-твърдите им привърженици, но голяма част от хората изобщо не излязоха да гласуват. А част от тези, които отидоха да урните, не са толкова силно приобщени към партиите, за които са дали гласа си, т.е. не са т.нар. твърди партийни ядра. Това неминуемо ще е свързано с отлив на избиратели на всяка от представените в парламента партии. Смятам, че е абсолютно реалистичен рискът при следващи избори - например през пролетта, активността да е още по-ниска.

Твърде вероятно е с това си поведение партиите в парламента да отворят пътя за влизане в НС на други партии - новосформирани или вече съществуващи на политическата сцена. Това невинаги непременно е лошо, зависи от позициите на политическите партии. А и това е част от демократичния начин на управление и не би трябвало да се изненадваме, ако видим нови играчи с по-съществени позиции на сцената.

- Има ли разковниче за намаляване на антагонизма в българската политика? Какво може да накара партиите да започнат да си говорят, вместо постоянно да дълбаят пропасти помежду си?

-  В политическата литература има доста добро изследване на американския философ Никълъс Решър. Неговата теза е: плурализмът срещу изискването за консенсус. По мое наблюдение това е възможен изход от ситуацията у нас. Според Решър консенсусът е непостижим и за да излезем от тази ситуация, трябва да признаем тази непостижимост, която виждаме на практика в 48-ото НС. Решението на философа е да се премине към приемане чрез взаимно ограничение - част от дефиницията за плурализъм, при която наистина се избягват много по-лошите алтернативи като директен конфликт.

Така че вероятно решение е партиите в парламента да намерят сили да признаят, че е безсмислено и нереалистично да се търси консенсус, т.е. единомислие, и да започнат да разговарят, т.е. да постигнат приемане чрез взаимно ограничаване. Но не съм оптимист, че партиите в този парламент са в състояние да действат по този начин.

Много от партиите аргументират действията си с мотива, че не могат да нарушат обещанията си към избирателите. Но отговорност на партиите е да чуят очакването на избирателите, които, без значение коя партия подкрепят, искат да бъде сформирано устойчиво управление, доколкото е възможно при сегашните обстоятелства. Но поведението на партиите не дава повод за оптимизъм в това отношение.

Геновева Петрова е управител и част от екипа на Агенция "Алфа Рисърч" от нейното създаване. Ръководи и координира работата на изследователския екип. Отговаря за международните проекти в областта на маркетинговите проучвания. Магистър по политически науки от СУ “Св. Климент Охридски”, с множество публикации по въпросите на местното самоуправление, европейската интеграция и политическите нагласи.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук