„Особености на руския риболов“ е класическа кинотворба, която превива зрителите от смях. Особеностите на българските избори имат същите комедийни достойнства. Двете произведения кореспондират помежду си. Братушките са опиянени от водка, а нашите кандидат-депутати от собственото си величие, пише Труд бг.

Има и разлики. Ония хвърлят въдиците за сьомга, домашните въдичари ловят лапнишарани в електоралната мътилка.

Сьомгата кълве на изкуствена муха. Шаранът на изкуствени обещания за високи заплати и пенсии, социални придобивки и прочие залъгалки. Освен това българските избори са сериал, излъчван по хълмовете на времето. Нещо като „Дързост и красота“.

Първият епизод е “Угасете свещите”

Със сценарист Константин Стоилов, сочен за един от най-интелигентните ни политици. Образовал се по Европата, той е лидер на Народната партия, която няма нищо общо с народа. Известна е като партията на милионерите.

По време на парламентарните избори през 1894 г. има опасност в Бяла Слатина да спечели политическият противник Драган Цанков. В тази връзка премиерът Стоилов телеграфира на околийския началник:

„По сведенията, които приех, селата свършили да гласоподават и остава сега Слатина, която била против Цанкова.

В този случай най-доброто ще бъде околийският началник да разпрати по селата, които са гласоподавали, и като се захване преброяването на гласовете, ако се види, че Цанковата кандидатура преодолява, някои наши приятели от Слатина или самото бюро може чрез угасване свещите или взимане списъците да направи изборът да не се състои. Във всеки случай на несполука считам вас за отговорен.“

Алеко Константинов пише знаменития фейлетон „Угасете свещите“, а фокусничеството с бюлетините влиза в сапунените изборни сериали. Не само на тъмно, но и на светло!

Водевилът “Задължителен вот”

Той е разигран от Александър Стамболийски. Селският водач хваща държавното кормило през 1919 г. Първата му работа е да прокара закон, който подкарва народа като стадо към урните. От 20 до 500 лева е глобата, ако не пуснеш бюлетина по избори. Нищо, че в Конституцията гласуването е право, а не задължение.

Рушвети и шашми допълват картината. На 5 януари 1921 г. Цеко Пашалиев от луковитското село Беленци осведомява началството: „Селото ни беше първо в държавата стамболистко, радославистко, знаеш историята му, нали? Съкруших ги, давал съм по 40-50 лева за 1 глас. Вам лъжа мен истина, 10 хиляди лева отидоха“, тупа се в гърдите дружбашът.

„Ако ще правим избори скоро за народни представители, необходимо е да се разпореди: или да спрат бирниците временно събирането на данъци, или най-малко да им бъде заповядано да не прибягват до принудителното им събиране“, съветва Стамболийски друг организационен работник.

През 2016 г. патриоти, които не са чели върховния закон, изплагиатстваха водевила на политика от Славовица. Обърнаха „правото“ в „задължение“. Българинът трябваше да ходи принудително до урните и да избира ония, които ненавижда.

Идилията “Социализъм”

Петко Тодоров сътвори своите „Идилии“, без да е живял в социализма. Инак щеше да обезсмърти и тогавашните избори. Гласоподаването беше празник. Нямаше черен пиар, удари под пояса, купуване на гласове. Народният вот се изливаше като пълноводна река. Хората гласуваха и танцуваха.

Изборното хоро беше запазена марка на Тодор Живков. След пускане на бюлетината го повеждаше пред избирателната секция. Беше Дайчовото, любимото на Първия. В спомените си Цола Драгойчева свидетелства: „На изборите през 1976 г. вече гонех 80-те, но пак се хванах на хорото. Живков не беше доволен, когато някой откажеше. Всъщност такива нямаше...“

В идилията на ония години електоратът бележеше световни рекорди. На споменатия от баба Цола вот във Видински, Сливенски и Ямболски окръзи гласоподаването е точно 100%. Няма кьораво, няма сакато - всички отиват до урните.

Малко по-слабо се представят окръзите Благоевградски, Габровски и Пазарджишки, където резултатът е 99,99%. После иде Ловешко с 99,86% и Врачанско с 99,82%. Но истински резил е Шуменско с едва 99,70%. На всичкото отгоре на Живков му докладват, че там не са играли хоро.

Театрото “Тъмна стаичка”

На изборите за Велико народно събрание през 1990 г. комунистите разиграха впечатляващо театро. С тъмна стаичка, която осигурява стопроцентова победа. Място на действието беше село в Котленския балкан. В своите „Спомени за Прехода“ проф. Драгомир Драганов разказва:

„До селото се стигало трудно, а следователно и се пътувало дълго. Та кметът, стар комунист, решил въпроса „по ленински просто“.

Пратил „авангард-съгледвач“ на два часа път и му заръчал в случай, че се появят „наблюдатели за честността на изборите“, той да ги изпревари по преки пътеки и да предупреди „ръководството“ за „опасността“. Защото то било измислило наистина гениална „тъмна стаичка“ за „таен вот“.

„Тя се състояла - обяснява Драганов - от четири колеца, плат, с който да бъдат евентуално оградени, тесла и дежурен дърводелец. Само че всичкото това си стояло около урната, а кметът лично контролирал „тайната и свободна волеизява“ на подопечните си избиратели.

Но ако, не дай си Боже, се зададат проверяващите, бързоногият съгледвач трябвало да дотърчи и да докладва за опасността. За 15 мин. дърводелецът сръчно сглобява „тъмната стаичка“ и всичко е изрядно..."

В неделя няма да има тъмни стаички. Ще има мистериозни машини, за които е тайна в каква посока на изборния резултат ще работят.