Двете красиви и слънчеви момичета остават завинаги на 18 г., а злополучната им участ се превръща в най-трагичното събитие, белязало Деня на славянската писменост и култура у нас, пише borbabg.com.

Около фаталния инцидент в публичното пространство се появяват малко сведения, а поуката като че ли днес вече е забравена. Войната по пътищата продължава да взема жертви, да обрича на болка съдби и да почерня семейства.

Диана и Полина са възпитанички на тогавашния Техникум по моден дизайн.

„Бяха прекрасни, добродушни, мили и пълни с живот момичета. Целият клас бяхме много задружни и сплотени. По наше желание изместиха датата на бала на 23 май вместо на традиционната, на която обичайно се провежда – 24 май.

Връщайки лентата назад, откривам много злокобни съвпадения“, сподели Юлияна Ченкова, съученичка на двете загинали момичета.

По думите й празненството било наситено с много сълзи, защото никой от класа не искал да свършва прекрасния ученически и безгрижен период.

Казва, че всички се чувствали така, сякаш никога повече няма да се видят отново.

„Балът ни беше в „Мотела“. Персоналът ни помоли да си тръгваме вече и единодушно решихме да отидем на дискотека на ул. „Ниш“, където да продължим да празнуваме. Дойде шофьорът на автомобила от катастрофата, който беше гадже с Поля. Беше пиян. Колата беше поръчково БМВ.

При него се качиха Дидка, Поля, още едно момиче и момче. Поканиха ме и аз да пътувам в колата, но отказах. Водачът отпраши с висока скорост. Аз тръгнах с такси с още двама съученици“, разказа тя.

Няколко минути по-късно шофьорът на луксозния автомобил губи управлението и се забива в мантинела на Южния пътен възел. Това се случва около 4:30 ч. на 24 май.

В ужасяващата катастрофа на място загива Дидка и водачът, а впоследствие в болницата издъхва и Поля. Три живота се прекършени по нелеп начин. Другите двама спътници оцеляват по чудо.

„Няколко минути след сблъсъка ние стигнахме до инцидента с таксито.

Гледката беше злокобна. Такова нещо не се забравя никога. Автомобилът беше разцепен и просто не можех да определя коя е предната и коя задната част. Колата се е врязала в мантинелата поне с 200 км/час“, разказва Юлияна.

И до днес тя не спира да мисли дали злополуката е можела да бъде предотвратена. Може би, ако някой беше попречил на момичетата да се качат в колата, или пък самите те не се бяха доверили…

По думите й злокобни съвпадения сякаш предвещавали фаталния край.

В часа на катастрофата, докато в дома на Дидка семейството празнувало бала, сестра й спряла музиката точно в 4:30 ч.

„Обърнала се към присъстващите роднини и казала: „Тихо! Някой вика за помощ!“, разказа Юлияна.

Докато се снимали за спомен на терасата на „Мотела“ пък, Дидка гледала към Южния пътен възел и плачела, сподели още Ченкова.

Казва, че също толкова тежко било и в деня на погребението на момичета.

Изпратили ги към вечния им път, облечени в абитуриентските рокли.

„Нека всички абитуриенти да се пазят, да са разумни и отговорни. Да вземат такси! Няма нужда от показност и да рискуват своя и нечий друг живот. Алкохолът в комбинация с адреналин може да е фатален“, апелира Ченкова към младите хора.