Кървавият грабеж от дома на възрастното семейство Мавруда и Боню Добреви от село Малко Градище, Любимецка община, който бе извършен на 3 ноември 2014 г, потресе цяла България. Тогава трима маскирани бандити нахлуват в дома на 77-годишната Мавруда и 82-годишния Боню и часове наред ги изтезават по най-жестокия начин. Маскираните търсят пари. Много пари. Близък роднина на старците е митничар, а в това време текат проверки по митниците. Бандитите са почти сигурни, че митничарят е скрил парите си в къщата на своите роднини. И използват методи едва ли не от тези на светата инквизиция, за да накарат изплашените хора да кажат къде са скрити пачките. Изтезанията над тях следват едно след друго и от жестоки - по-жестоки.
Най-напред нападат баба Мавруда и я бият жестоко със сап от тесла. Счупена е едната й ръка, сапът е играл по цялото й тяло. След това се заканват, че ще й смъкнат скалпа, ако не им каже къде са митничарските пари. И го правят, отскубната е кичур коса от главата на възрастната жена заедно с парче кожа. След това извергите прехвърлят злобата си върху дядо Боню. Със сапа му е счупена едната ръка, нанасят му десетки удари по тялото, кръвта се стича по ръцете и лицето му.

Баба Мавруда не може да изтърпи на гледката и отвежда извергите до скритите 2 605 лева. Те са ги събирали за погребение, опаковани са в найлонова торбичка и са скрити в един от пластмасовите бидони. Като вижда, че изплашените старци са склонни да говорят, единият от бандитите, Иван Георгиев грабва електрическата резачка за дърва и заявява, че ще им отреже главите и ще ги нареже на парчета, ако не кажат къде са многото пари. Жертвите са изпаднали в шок, не могат да говорят, и сатрапът Георгиев разбира, че други пари в къщата няма. Тримата вземат пликчето с парите и телефона на старците и напускат дома им. Пребитите нещастници остават да лежат на пода в локви от собствената си кръв. По някое време баба Мавруда се съвзема колкото да допълзи по колене до съседите и да потърси помощ. Лечението им в болницата продължава дълго, но възрастните хора и до днес не могат да се съвземат. Особено зле се чувстват, когато се налага да се явяват като свидетели в съда и да се срещнат очи в очи със сатрапите си. И двамата започват да треперят, сякаш от лоша треска, а близките им се страхуват те да не получат инфаркт или инсулт.

Бандитите са заловени бързо. Издава ги телефонът на старците, който е оставен в заложна къща. Но и преди това съмненията на разследващите водят към рецидивиста Стойчо Огнянов, който известно време работи като наемник в двора на семейството, където прокопава канал. Наблюдавайки всичко наоколо, той си направил извода, че старците са заможни и от тях могат да се измъкнат дебели пачки с пари. Споделя идеята си за грабежа с Васил Атанасов и Иван Георгиев и решението е взето – ще нападнат старците през нощта. Стойчо Огнянов, излязъл от затвора само няколко месеца преди зверството, е безмилостен. Молбите на жертвите не го трогват, той е бесен, че в дома на старците не са намерени много пачки за каквито тримата са отишли. На улицата ги чака четвъртият им приятел Джингиз Димитров с БМВ-то на Васил. Пред съда Джингиз е само свидетел, но Стойчо Огнянов се опитва да му прехвърли всичките зверства, извършени върху двамата старци. „На Джингиз е идеята, казва той пред съдийския състав, Джингиз измъчваше бабата и дядото по най-жесток начин, той им пускаше резачката пред лицата…, ще повтори още няколко пъти рецидивистът. Доказателствата обаче са в полза на другата версия – тримата изверги са си мърсили ръцете с невинните старци. 


Баба Мавруда и дядо Боню в болницата


РАЗИГРАВА СЕ И СЦЕНАРИЯТ С ГРЕХОВНАТА ЛЮБОВ

Васил, единият от садистите, налагал старците със сапа, се опитва да докаже пред съда, че въобще не е влизал в къщата и няма как да е участвал в садистичното изтезаване на жертвите. Дори си намира и свидетелка, която да докаже невинността му – Христина Стефанова. Тя обаче така се оплита в собствените си показания и накрая се отказва от тях, като твърди, че думите й за пред съда били диктувани от други хора. Те насила и със заплахи я били накарали да говори това, което й кажат. А всъщност не познавала нито един от тримата обвиняеми. Тези показания вбесяват Васил, който изригва: „Как да не ме познава тази жена, бе! Тя е вуйна ми, а аз бях неин любовник. Дори вуйчо ми разбра за нашата греховна любов и замина за Гърция…” На следващото заседание и родителите на Васил доказват, че синът им наистина е имал връзка с роднината си, но и това не го спасява от обвинението, че жестоко се е гаврил с двамата старци.

В крайна сметка тримата се признават за виновни и сключват споразумение с прокуратурата, което е одобрено от Хасковския окръжен съд. Преди това връщат всичките откраднати от старците пари. По силата на споразумението с държавното обвинение влизат в затвора общо за 18 години. Пет години зад решетките ще лежи Васил Атанасов, шест години получи Иван Георгиев, а организаторът на кървавата вакханалия, Стойчо Огнянов – 7 години ще остане в килията. Присъдата е окончателна, не подлежи на обжалване и извергите са вкарани в килиите веднага след приключване на делото. 

Тодорка НИКОЛОВА