Две имена предизвикаха трусове в държавата в последните седмици. И двете имена са дълбоко свързани с бившата Държавна сигурност, на която дължат цялото си благосъстояние и в голяма степен това, че са се оказали недосегаеми, въпреки многото съмнения и разследвания на тяхната дейност през изминалите четири почти десетилетия. Две имена, които винаги са вървели по “тънката червена линия” между закона и престъплението, отбелязва "Труд" в обширен анализ по темата. 

Тези две имена станаха причина за злепоставянето на България пред Евроатлантическите й партньори. Две имена, за които архивите разкриват, че усилено са били подготвяни в края на тоталитарния режим, за да могат още в първите и най-мътни години на демокрацията да се превърнат в наследници на покровителстваните от ДС схеми и канали за трупане на солидни печалби – от производство и трафик на психотропни и наркотични вещества, през съмнителни петролни сделки и финансови машинации, до продажба на оръжия, включително и на подложени на санкции клиенти.

Разчитайки, че 30 години след началото на Прехода, почти (неизвестните) им биографии са “изпрани” от пералнята на времето, притежателите на тези две имена днес са представяни за успешни бизнесмени и влиятелни адвокати. Това поне, за един от двамата, правят наетите срещу консултантски договори или “пари в плик” бивши и действащи политици, финансисти, юристи, журналисти и купените цели медии, които лобират или притискат институциите и насочват в желаната посока обществения интерес, като същевременно държат спусната дебелата завеса на тъмното минало.

Двете имена са на Емилиян Гебрев и Цветан Цанев – първият, в опит да запази контрола си над неправомерно заграбения оръжеен завод “Дунарит”, успя да прокара внушението, че още през 2015 г. е отровен със същото химическо вещество “Новичок”, с което три години по-късно във Великобритания са атакувани Юлия и Сергей Скрипал, вторият замеси българска банка в прането на над 100 млн. петродолари, ползвайки доверителна сметка като адвокат, през която в чужбина са източвани средства от Държавната петролна компания на Венецуела.

И ако за името на Цанев много бързо бе припомнено участието му в канали за трафик на каптагон, контролирани преди 30 години от ДС, то за същите елементи в Гебрев това се пропуска. А всъщност Емилиян Гебрев и Цветан Цанев са сред имената на малцината, на които през 80-те и началото на 90-те години на миналия век е позволено да ползват държавни активи и контакти, като подобно на източваните сега венецуелски петродолари, за да обогатяват себе си за сметка на целия народ.

Разработки на службите и архивите на бившата Държавна сигурност разкриват, че Гебрев и Цанев имат общгенезис – фирми с тяхно участие са сред износителите на каптагон от България основно за Близкия Изток. Специално за Гебрев това бе потвърдено и от бившия началник на ЦСБОП Тихомир Стойчев.

Ето какво пише в книгата си “Империята на задграничните фирми” дългогодишният разследващ журналист и изследовател на тоталитаризма Христо Христов: “Задграничните дружества с българско участие при комунизма се превръщат в една от централните теми на политическия и обществен дебат веднага след промените през 1989 г. в България. Това е напълно логично, защото в основата стои въпросът за съдбата на стотици милиони левове държавни средства.” Сред тези фирми се оказват “Ширио” на Емилиян Гебрев и “Комко” на Цветан Цанев.

Как ДС организира производството на каптагон

В началото на 80-те години на ХХ-ти век НР България е обвинена в осъществяване на нерегламентиран износ на препарата амфетамин, който се произвежда в страната, в композиция с ацетилсалицилова киселина. Амфетаминът е психоактивно вещество, което стимулира централната нервна система. Образува се по синтетичен път. Днес амфетаминът и неговите производни са обявени за наркотици, а производството и разпространението им се наказва със затвор.

Министерството на народното здраве информира с официално писмо Съвета за контрол върху упойващите вещества при ООН, че от 15 ноември 1983 г. НРБ е преустановила производството и износа на амфетамин. През 1985 г. обаче обвиненията срещу НРБ се подновяват. По това време на територията на страната е организирано производството на друг лекарствен продукт от групата на амфетамините – каптагон. Той действа стимулиращо и се използва за подобряване на психичното състояние на личния състав на армията или полицията при екстремни ситуации. Така комунистическа България се сдобива с печалната слава на страна, която се занимава с незаконно производство и износ на наркотични вещества. С произведения в НРБ медикамент е снабдявана армията на Садам Хюсеин в Ирак и различни търговци на наркотици в страни от Близкия и Средния изток, както и в Африка. Производството и износът на 3/8 каптагон стават едно от новите допълнения в списъка на традиционните стоки за “скрит транзит”, което носи значителни приходи.

Гебрев – от каптагона до оръжията

Първоначално производството на каптагон се реализира от „Кинтекс“, чийто бивш служител е бил Емилиян Гебрев. “Ширио”, с генерален директор Емилиян Гебрев, е една от фирмите, замесени в износа на каптагон, произвеждан у нас.

През 1988 г. от нейно име от “Фармахим” са купени около 40 000 опаковки. Сделката се движи от Господин Николов, който е назначен в “Ширио” още след създаването й през 1988 г. Господин Николов, като служител в “Ширио”, сключва сделка с турския търговец Метин Тургут за износ на каптагон. От получените 149 кг е осъществен първоначален износ на 20 процента през митница Бургас (Малко Търново).

В качеството си на длъжностно лице Гебрев е дал съгласие, че фирмата може да извършва транзитиране на медикаменти, но се разминава с правосъдието, като топи за каптагона свой служител. Това далеч не са всички скандали в биографията на Гебрев, който има не по-малко тъмно минало в практиката си като търговец на оръжие.

Три десетилетия по-късно Емилиян Гебрев пак е в следствието, пак отрича да е замесен в източването на „Дунарит“ и съучастник в това да му е банкерът-беглец от правосъдието Цветан Василев. И за да попречи на държавния интерес да върне източения през фалита на КТБ оръжеен завод, фабрикува историята с „Новичок“-а, която е пропагандирана от купени медии и от всевъзможни консултанти, без значение на политическата им принадлежност. Защото в подкрепа на свързания с ДС Емилиян Гебрев ще видим политици от лявото, като Татяна Дончева, но и като Бойко Ноев, клел се във вярност на „синята идея“ като министър на отбраната в правителството на „криминалната приватизация“ на Иван Костов, и за когото се твърди, че е бил агент на РУМНО и е работил за КГБ и ГРУ.

Цветан Цанев – от каптагона до петродоларите на Мадуро

В аферата с каптагон се включва и още една фирма – “Комко”, която е със седалище в Хамбург. Тя е регистрирана през 1986 г. със съдружници – българинът Цветан Цанев и Хартмуд Барч с по 45 процента и германката Рауцен Берг. Цанев посочва, че “за извършване на търговска дейност в България на фирмата по препоръка на генералния директор на ВТО “Трансимпекс” Чибуков е назначен представител в България Борислав Божилов (известен като Боби Бец – бел.ред.)”.

Боби Бец хвърля повече светлина около дейността на Цанев и хамбургската “Комко”: “През периода 1986-1987 г. Цанев се е свързал чрез служител на “Химимпорт” с генералния директор на ХФК “Станке Димитров” Борис Васев. На срещата се поставя въпросът за 1 млн. блистера каптагон. По-късно се сключва договор между “Комко”-Хамбург и ДСО “Фармахим” за производство на каптагон, вписан като “диперон” по указание на МВТ, за 2 млн. опаковки. Цената на покупката е 1,50 долара за опаковка, или 0,75 долара за блистер. Христов ми съобщи, че министър-председателят Георги Атанасов е знаел и е разрешил производството и износа на каптагона. Цветан Цанев е собственик и на фирмата “Фершепт”-Скопие. Тя разполага със складова база в италианското пристанище Бари и извършва спедиторски услуги. Чрез нея се транзитират някои от пратките каптагон. По договор между “Комко” и ХФК “Станке Димитров” са складирани 2 млн. опаковки каптагон на депо в с. Палатово в училище, строено като цех. Препаратът се изнася в Югославия и оттам в Ливан.

Днес Цветан Цанев е адвокат, а вероятно и скрит акционер в банка, открива доверителни сметки в български банки, за да минават през тях петродоларите на народа на Венецуела, които Николас Мадуро търси начин да изнесе преди да бъде принуден да напусне президентския си пост.

Как Гебрев и Цанев избягват правосъдието в началото на Прехода?

След промените властите започват разследване. Между кориците на 24-те тома на строго секретното следствено дело 02/1991 г. на Прокуратурата на въоръжените сили се посочват имената на добре известни с осъществяването на скрития транзит фирми: в износа на каптагона за арабските страни са участвали фирмите “Икомев”, регистрирана като дъщерна на “Интеркомерс” във Вадуц, Лихтенщайн, както и “Ширио” на Емилиян Гебрев, и “Комко” на Цветан Цанев.


Разследване на журналиста Нина Селвелиева от 1992 г. показва, че печалбата от каптагона е достигала 3000%. Печалбата от износа на каптагона постъпва в т.нар. резервна валутна програма, а сумата по нея се е движила между 2 и 3 милиарда долара. През 1993 г. Военната прокуратура прекратява секретното дело за незаконното производство и износ на забранения препарат. Никой не е изправен пред съда. Мотивът е, че към онзи момент каптагонът се води психотропно, а не наркотично вещество и не се преследва от Наказателния кодекс.

Така в зората на демокрацията Емилиян Гебрев и Цветан Цанев се измъкват от правосъдието, натрупали “първия си милион”, а вероятно и много повече, с който започват (полу)легални бизнеси, но както се оказва и близо три десетилетия по-късно – отново по ръба на закона и за сметка на държавата: било чрез обсебването на „Дунарит“ от Гебрев или чрез прането на пари през българската финансова система.