Николай Колев-Босия: ВИС и СИК бяха създадени от ген. Семерджиев, а не от ген. Гоцев

<strong><br /> - Тези дни изскочи името на още един фамозен основател на ВИС &ndash; Лъчо Терориста. Кога е имал време да се внедри и да стане фактор сред висаджиите, след като през 1983 г. получава десетгодишна присъда за отвличане на български самолет?! Не е бил в спортно училище и пр. Едва ли един пандизчия е имал време да се опознае с легендарните борци и основатели на борческите групировки. Как така изведнъж се пръква нов основател на ВИС?</strong><br /> - Не познавам историята на Лъчо Терориста, но мога да подозирам каква е тя, защото историята има навика понякога да се шегува. Всъщност, бъдещата основа на силовите групировки се създава в същата 1983 г., когато този Лъчо Терориста отвлича самолет на българските авиолинии. През тази година се случва нещо далеч по-съдбоносно от този самодеен терористичен акт. Звучи невероятно, но е факт &ndash; с таен акт на Политбюро се взема решение БКП да се раздели на няколко партии, като, разбира се, Партията запазва лидерската си позиция. Това е идея на Тодор Живков. <br /> <strong><br /> - Защо се прави? Колизиите в навечерието на 1989 г. са още далеч зад хоризонта...</strong><br /> - Няма какво да се самозалъгваме - залезът на социализма се очерта още в началото 80-те за проницателните политици, какъвто беше Тодор Живков. Още 1981 г. взехме първия си голям заем от милиард и половина долара. Скоро на хоризонта започна да изгрява звездата на Горбачов. Брежнев вече го нямаше. Далновидният Живков успя да предвиди в аванс неизбежния разпад на еднопартийната система и така се стигна до <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>секретното решение на Политбюро от 1983 г.</strong></span><br /> <br /> <strong>- Какво беше това суперсекретно решение на Политбюро?</strong><br /> - Накратко. Идеята на Живков беше БКП да се раздели на отделни партии, като, естествено, Партията запази лидерските си позиции. Свика на тайно съвещание най-верните си съветници и шефа на ДС Григор Шопов, за да обсъдят идеята му. Беше срещнал обаче неочакван отпор, по-скоро - корекция на идеята си. Неговият верен кръг му каза, че този ход ще бъде прекалено прозрачен и е по-добре да се реализира с възстановяването на старите забранени партии с още живите й лидери и членове, които вече бяха укротени, опитомени и, естествено &ndash; вербувани, агенти на системата. Едва след това към тях евентуално да се прилепят свои хора. <br /> <br /> Това тайно решение на Политбюро започна да се реализира още през следващата 1984 г. Бяха назначени и съответните висши отговорници. За възстановяването на БЗНС &bdquo;Никола Петков&rdquo;, например, отговаряше тогавашният началник на външния отдел на казионното БЗНС Ангел Димитров - човекът, наблюдаващ и контролиращ земеделците от името на ЦК на БКП. Същият, впрочем, беше полковник от Второ главно управление на ДС и оперативният работник, водещ офицер на агента Евгений Бакърджиев. <br /> <br /> Александър Лилов пое отговорността за възстановяването на БСДП на Дертлиев. <br /> <br /> На Продан Стоянов беше възложена Демократическата партия. Тогава беше шеф на организационния отдел на ЦК на БКП, когато го натовариха с тази задача и го направиха междувременно даже секретар на ЦК на БКП. <br /> <br /> Емил Христов пък трябваше да създаде Християндемократическа партия...<br /> <br /> <strong>- Такава не е имало в България!</strong><br /> - Не е имало, но се появи, нали? Решението за хамелеонската диверсификация на тоталната власт на БКП включваше, освен възстановяването на стари партии, и създаването на някои нови такива. Тогава Емил Христов беше заместник-председател на Държавния съвет и шеф на неговото административно звено. <br /> <br /> И понеже ме питате за генезиса на организираната престъпност и силовите групировки, аз ви казвам - порочното им зачатие беше още оттогава - 1983-1984 г. Основата беше именно това секретно решение на Политбюро. Това Решение съм го проверил. Има го. Който иска, да си направи справка. <br /> <strong><br /> - Но до началото на 90-те измина много време, случиха се доста неща...</strong><br /> - Да, Живков изпадна в немилост пред Кремъл, но решението не престава да се изпълнява през всичките тези години. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Не е спирало<br /> </strong></span><br /> <strong>- Вие вярвате ли във всичко това?<br /> </strong>- Не, не вярвах, също като вас, докато ченгета на доста високо равнище не дойдоха при мен и не ми представиха някои документи. Тогава аз имах позиции в СДС и си направих съответната проверка &ndash; такова решение наистина имаше! По-късно получих окончателно потвърждение на &bdquo;фантастичната версия&rdquo; от първоизточника. А и от последващото развитие на нещата в първоначалния взрив на демокрацията в България...<br /> <br /> <strong>- Какво имате предвид?</strong><br /> - След 1989 г. възстановяването на старите и създаването на нови партии, всички те създадени в лабораторията на БКП, тече с пълна сила. Само един пример &ndash; ОХДЦ... <br /> <br /> <strong>- Извинявайте, но още 1991 г. имаха инфарктна национална конференция, на която се случиха куп скандали, а тогава в ОХДЦ бяха едни от най-ключовите фигури в СДС?</strong><br /> - Вярно, но това беше вторият ешелон на бившия първи екип на ОДЦ, т.е. планираният още през 1983 г. Обединен Християндемократически център. Тогава в ръководството по стария план бяха академик Сендов, Стоян Кадиев, известният архитект Христо Генчев, още няколко стари муцуни, все агенти. Превъплъщението на ОХД в ОХДЦ беше класически пример за мимикрия по план с оглед изменените обстоятелства във времето след събитията на 7 декември през парламента, когато Желю Желев предаде каузата. Председателят на ОДЦ Борис Първулов събира ръководството на менте партията в кабинета си в УНСС, защото той е и професор, преподавател там, и обявява край на ОДЦ и начало на ОХДЦ. Тоест на втория планиран ешелон в лицето на Стоян Ганев, Александър Божков, Венци Димитров, Илко Ешкенази, Любомир Павлов. Парадоксалното е, че в партийното инженерство на модификацията ОХДЦ е включена бъдещата &bdquo;класна&rdquo; Екатерина Михайлова, която към момента дори не сварва да стане член на ОХДЦ, но за сметка на това се поти в името на БСП в Пазарджик около бъдещите избори за Велико народно събрание. Примери, че решението на Политбюро от 1983 г. не е спирало да се изпълнява, включително след 10 ноември 1989 г. - колкото щеш! <br /> <br /> <strong>- Българският феномен на прехода обаче не е в симулирането на многопартийна система и нейната мимикрия преди и след 1989 г., а в друго - кой и как все пак създаде силовите групировки, които блокираха създаването на нормална бизнес среда и средна класа, основа на гражданското общество, плашилото на олигарсите? Генерал Любен Гоцев?</strong><br /> - Не. Към момента директивата от висшето партийно ръководство беше спусната на министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев. Създаването на силови групировки, които трябваше да действат силово в ситуации, когато планът на Партията излезе извън контрол. Задачата беше възложена на ген. Семерджиев. Защо? Той беше министър на вътрешните работи и най-лесно и бързо можеше да създаде група около себе си, която има неограничен достъп до архивите на МВР. Задачата му беше да провери и издири вербувани или още не обекти от затвори и спортни училища на базата на някаква зависимост. Например <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>прословутите братя Илиеви бяха наркомани</strong></span><br /> <br /> И двамата. Жоро Илиев лично съм го виждал друсан до козирката посред бял ден! На тази основа бяха вербувани за каузата на въпросния план. Ако не вярвате, питайте Мая Манолова, която им беше юрист. Да не говорим за съдебни досиета! Големите конспирации ставаха в затвора. Както в случая с Лъчо Терориста. Няма как, абсурдно е такъв човек, за такова престъпление, да не бъде &bdquo;глътнат&rdquo; от службите до гроб! <br /> <br /> Но не е нужно даден престъпник непременно да го вербуваш в затвора. Това може да стане още на ниво следствие, обещавайки му леко съдебно производство, общ вместо тежък режим, лек вместо общ режим и т.н. Тези неща действат безотказно. <br /> <br /> <strong>- Значи все пак развенчаваме един мит - ген. Атанас Семерджиев плюс Григор Шопов, са създателите на организираната престъпност и силовите групировки в България, а не ген. Гоцев. Това е важно за историята! </strong><br /> - Те не са създатели, а са изпълнявали висше партийно поръчение.<br /> <strong><br /> - Все едно.</strong><br /> - Не е все едно! Освен това <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>впоследствие контролът над групировките се поема наистина от ген. Гоцев </strong></span><br /> <br /> който също е от кръга на Луканов, а приемствеността продължава след смъртта и на двамата. <br /> <br /> Знаете ли как започна всичко? Нещо като &bdquo;имало едно време на Запад&rdquo;! Значи, групите под контрол нямаше как да не попаднат в полезрението на дивите бандити извън контрол. Последните си казаха: а, ами щом тия могат да рекетират, що да не можем и ние? Е, да, ама, аматьорите бързо бяха отстреляни. Първият беше Крушата, който каза на ВИС &bdquo;майната ви, ще правя, каквото си искам&rdquo;, и те сами си го гръмнаха. Така бяха ликвидирани всички аматьорски групировки във времето. <br /> <br /> Големите знакови убийства се приписват на вътрешни междуособици или външни мафиотски намеси. Няма такова нещо! Нещата са елементарни. Кой отвън или вътре ще си слага таралеж в гащите, за да крои планове как да убие братя Илиеви, Илия Павлов, Емил Кюлев или който и да е от знаковите фигури на прехода?! Просто <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>изчистването на непослушните никога не е преставало</strong></span><br /> <br /> Още по времето на Семерджиев започнаха да действат т.нар. &bdquo;ескадрони на смъртта&rdquo;, действаха и по времето на ген. Бонев като вътрешен министър на Костов от 1997 до 1999-а, а може би и след това, та и до ден днешен. <br /> <br /> Вижте, нещата тук са хем прости, хем сложни. Политическото инженерство от 1983 г. беше по-елементарно на пръв поглед, по-контролируемо, предвид железния контрол от страна на службите, но и по-уязвимо от гледна точка на това, че масите все пак се вглеждаха в париите и техните водачи и си задаваха в даден момент някои въпроси като &bdquo;кой кой е&rdquo; и т.н. При бандите и групировките този проблем го нямаше. Проблемите бяха зад кулисите, там, където бяха кукловодите. <br /> <br /> <strong>- Ако говорим за 1983-та, може ли да се счита, че Тодор Живков е изпуснал духа от бутилката и не е могъл за го прибере обратно? </strong><br /> - Би могло и така да се каже, макар и това да не е само по себе си фаталната стъпка за него. Тази стъпка по-скоро обслужи Луканов след 1989 г. Аз съм бил при Живков поне 30 пъти като председател на Независимото дружество за защита правата на човека. Но и със задната мисъл да науча истината за 1983 г. от извора.<br /> <br /> <strong>- И какво?</strong><br /> - Първия път той започна да говори за парите, за раздаването на т.нар. куфарчета. Именно от него, от извора, научих някои истини. Нямаше за какво да ме лъже. Значи, всичко, сривът на българската икономика, започва през 1986 г. Преди това, през 1981 г., е взет първият голям външен заем от милиард и половина долара. <br /> <br /> <strong>- Ха, че това са жълти стотинки на фона на крайната ни задлъжнялост към 1989 г.!...</strong><br /> - &bdquo;Така си мислите&rdquo;, отряза ме Живков. Идва 1986 г. При Първия пристига Луканов и започва: &bdquo;Така и така, другарю Живков, дългът ни нещо много нарасна, вече е над 6 млрд. долара. Какво да правим? Аз не мога да се справя, само вие можете да се справите&rdquo;. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>И аз като последния глупак се хванах на въдицата </strong></span><br /> <br /> - казва ми Живков. - Оглавих вместо него Валутната комисия и за две години успях да сведа борча от 6 на 3 млрд. долара. В края на 1987 г. обаче усетих, че нещо става през главата ми. Дойде март 1988 г. и пристигна генерал-майорът от КГБ Шарапов като новия посланик, който трябва да ме свали. Забравих да ви кажа за срещата с Горбачов през 1985 г. Тогава се престраших и му казах в очите: &bdquo;Другарю Горбачов, държава така не се управлява!&rdquo;. Той ме погледна така, сякаш искаше за ме изяде. Всичко беше ясно. Когато дойде Шарапов, този кагебист просто връчи акредитивните си писма, погледна ме, погледна ме, поклати глава и си отиде, без да каже и дума. Пет пъти съм се молил да ме приеме в съветското посолство. Нито един път не ми отговори. Външният дълг вече беше надхвърлил 11 млрд. долара. Оттогава всичко тръгна назад. Луканов постоянно висеше в съветското посолство. Тогава усетих, че реално съм без всякаква власт. Викам министър-председателя Георги Атанасов, питам го за това-онова, той гледа в ъгъла на тавана, мълчи и нищо не ми отговаря. Събирам министрите, а те вече се държат съвсем нахално, сякаш съм човек, който или ще играе по тяхната свирка, или ще бъде изритан. <br /> <br /> Междувременно Луканов с еднакъв успех обикаляше и съветското, и американското посолство. Тези нови 8 млрд. долара държавен дълг, които така и не влязоха в бюджета, набъбнаха по това време. Луканов, като министър на външната търговия, и Първо главно управление на ДС, външното разузнаване, за удивително кратко време създадоха около 20&nbsp;000 кухи външнотърговски фирми, най-често от името на Първо главно, но парите отиваха по лични, персонални сметки на определени хора. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Ами именно там изтече външният дълг на България! </strong></span><br /> <br /> С тези пари, по-добре от мен знаете какво стана, аз тогава бях в неведение, всичко минаваше над главата ми, над нея беше Кремъл&rdquo;, каза ми в заключение Тодор Живков още на първата среща. <br /> <br /> Аз пък от свое име мога да ви кажа, че класиката в жанра за мен беше Краси Стойчев, който още 1990 г. се появи от Виена с куп пари, защото беше полковник от Първо главно, имаше фирма във Виена, която я има и до днес, създаде &bdquo;Мобилтел&rdquo; с готови пари, направи си и банка и вестници с тези пари и т.н. <br /> <br /> <strong>- Добре, де, защо все пак като баща на групировките се спряга името на ген. Любен Гоцев, вместо да се отдаде &bdquo;заслуженото&rdquo; на ген. Атанас Семерджиев и ген. Григор Шопов?</strong><br /> - Защото след тях контролът над групировките пое ген. Гоцев, който винаги е бил в кръга на Луканов. <br /> <br /> <strong>- Хайде да не се лъжем, както казвате. Днес, вчера или утре, ген. Гоцев едва ли е човекът, който може да контролира такъв батак като организираната престъпност. Тогава кой?</strong><br /> - Кой ли!? Явно сте забравили какво ви казах &ndash; в началото беше политическото генно инженерство, което се превърна в база, на която стъпи организираната престъпност. Тоест днес конструкциите на организираната престъпност се командват от ГМО-тата на политическите хомункулуси. Лошото е, че българинът много бързо забравя историята и винаги започва отначало...<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ</strong><br /> <br />