Двама млади мъже държат Варна и околните курорти, вилни зони и села в страх. Те не са мутри, нямат връзки със силови групировки, но убиват, без да им мигне окото.

Мечтата им е да задигнат достатъчно пари и злато, да заминат за САЩ, където да заживеят богато. Двамата са въоръжени, извършват един след друг грабежи, не се колебаят и да натиснат спусъка, ако са застрашени да бъдат заловени. Единият вече е мъртъв, другият ще търка наровете в затвора до края на живота си, пише "Труд".
 
На 25 юли 2000 г. късно вечерта Йордан Петров и Златин Златинов нахлуват в къщата на Стефан Костадинов, жена му Анна-Мария и брат й Ян Мюзик. Домът е във варненското село Куманово, а двамата бандити разузнали, че пристигналото от Германия семейство държи в дома си много пари в брой.

Това обаче се оказва блъф, но свидетели не трябва да бъдат оставяни. Златин и Йордан хладнокръвно застрелват мъжа, жената и брат й. На тръгване прибират видеокамера, фотоапарат, сак с дрехи, 500 германски марки и се качват в аудито на Костадинови, което по-късно запалват.

Полицията няма никакви следи и работи на сляпо по разкриването на тежкото престъпление.

Йордан израства в нормално средностатистическо семейство – майка му е детска учителка, баща му – локомотивен машинист. Къщата им в село Куманово, в която са се преместили преди няколко години, е скромна. Тийнейджърът вижда как живеят съучениците му и мечтае за богатство. Завършва училището по автотранспорт едва с 3,71, но успява да влезе във Военноморското училище.

Най-близкият му приятел е Златин Златинов, с който извършват серия от перфектни и дръзки грабежи, но не се набиват в очите на полицията, защото са с чисти досиета.

През 1999 г. двамата задигат „Макаров“, автомат „Калашников“ и боеприпаси за тях от военно поделение в местността Траката до Варна. На 15 февруари същата година двамата крадат и „Лада“ със стока и златни накити на обща стойност около 6000 лв.

На 27 октомври вземат на мушка валутно бюро на „Интерсервиз Узунов“ в претъпкания магазин „Пикадили“. Те заплашват с пистолет охраната, отмъкват 5000 долара, стрелят във въздуха и по чудо не убиват човек. Служителят в бюрото Калин е сигурен, че са Йордан и Златин, когато вижда снимките им. Макар че и двамата са извършили обира с черни маски на главите.

На 18 декември 2000 г. обират магазин за мобилни телефони на бул. „Приморски полк“ във Варна. Оттам отмъкват апарати и аксесоари за повече от 6000 лв. Последният удар обаче бил 16 януари 2001 г. ще се окаже фатален не само за тях, но и за варненски полицай.

Бандитите си набелязали златарско ателие на Кооперативния пазар във Варна, на което вече били продали свое злато. Вечерта облекли тъмни дрехи, взели сак с оръжия, фенерче, клещи и въже. Пробили покрива на павилиона и единият влязъл вътре. В помещението обаче нямало нищо. Обирджиите побързали да си тръгнат, но в малка уличка край пазара Йордан и Златин били спрени от полицейски патрул.

Главен сержант Филип Филипов, сержант Ивайло Иванов и сержант Венцислав Илиев поискали да проверят документите им и поискали да отворят сака, в който носели оръжието.

Златин грабнал калашника и открил огън по униформените, както твърди по-късно Йордан в съда. Сержант Илиев успял да избяга невредим и да повика помощ. Филипов и Иванов обаче били улучени от куршумите. В престрелката Йордан бил ранен в бедрото със стоп патрон. Мигове преди да изпадне в безсъзнание и Филипов успял да се обади по радиостанцията за помощ. Седмица по-късно той издъхнал от раните си.

Полицаи изпращат убития си колега Филип Филипов. 

Подкрепленията пристигнали бързо и започнала бясна гонитба по Аспаруховия мост. Полицейският патрул за малко да настигне нападателите, но му свършил бензинът.

На мястото на стрелбата обаче останала шофьорската книжка на Златин и на адреса му били намерени голяма част от крадените през годините вещи. Йордан и Златин успели да стигнат до селото на Златин - Долни чифлик, и се скрили в известната ловна хижа на Цар Борис III „Марин тепе“.

Златин Златинов се самоубива в къщата на дядо си.

На 17 януари Йордан хванал влака за Габрово и отишъл в хижа „Бачо Киро“, където хижарите го издали на униформените. По същото време след двуседмично разиграване на полицията Златин се самоубил с един куршум в главата на покрива на дядовата си къща в Долни чифлик. Сложил край на живота си, след като видял, че е обграден от командоси от отряда на баретите.

Оцелелият се отрича от показанията си в съда 

Йордан събаря стена, за да избяга от затвора  

Йордан е осъден на доживотен затвор, но процесът срещу него и сложен. След задържането убиецът признава за всички престъпления и показва къде е скрит автоматът „Калашников“. Година по-късно в съда той решава да прехвърли всичко на сметката на мъртвия си приятел. През цялото време на процеса обвиненият за четири убийства и серия грабежи не спира да се усмихва, дори когато майката на убития полицай Филип Филипов започва да плаче в съдебната зала.

От време на време свежда поглед само когато в залата пускат запис от вилата в с. Куманово, където заедно със Златин е застрелял трима човека. На първа инстанция Йордан е осъден за част от грабежите и разстрела на полицая, но е оправдан за тройното убийство. Варненските апелативни съдии обаче преразглеждат случая и въз основа на първите признания, дадени от Йордан пред криминалиста Ботьо Ботев и съдия, както и по мирисови следи, събрани от кучета, го осъждат на доживотен затвор за четири убийства.

Макар окончателната доживотна присъда срещу Йордан да е произнесена от ВКС още през 2004 г. и варненци си отдъхват, че той ще гние зад решетките до края на дните си, 7 години по-късно серийният убиец попада отново в криминалните хроники.

Навръх Великден през 2011 г. Йордан и още един килър от варненския затвор организират бягство. Двамата успяват да съборят стена, отделяща килиите на най-опасните престъпници от коридор. Те обаче са разкрити и заловени от надзирателите.

През 2017 г. Върховният съд намали присъдата на Петров от „доживотен затвор без право на замяна“ на „доживотен затвор“. След 10 г. той може да поиска да бъде освободен.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук