33-годишният Георги Енев не е имал банкови сметки у нас, е уставило на този етап разследването. Психолози обясняват мълчанието му с възможен натиск и заплахи. Иманяри и туристи дирят чувала с парите край Храбрино.
Магистратите поискаха информация от 30 банки в България, за да проверят дали изчезналият милион е прехвърлен в авоарите на шофьора на инкасовата кола. Досега са пристигнали отговори от повечето банки, но отрицателни, обясниха разследващи. Не се изключва възможността парите да са прехвърлени в банкови сметки в чужбина, пише &quot;Марица&quot;. Вече стана ясно, че банкнотите са описани само като купюри, но не и по номера.<br /> <br /> Енев се предаде на 5 юли, а оттогава два пъти са правени разпити, на които той отказва да съобщи къде е чувалът с милиона, както и скривалището си от деня на обира - 22 юни. Тогава Жоро Инкасото прехвърлил пачките от инкасовата кола на личния си автомобил &ldquo;Опел Кадет&rdquo;, който изоставил над село Храбрино в Родопите.<br /> <br /> Заради мълчанието на Енев той ще бъде разпитван от психиатър и психолог. Те ще му направят психопортрет и ще го убедят да говори за извършеното от него престъпление. При изготвянето на експертизите на Енев ще се даде представа за личността му и ще се изготви психологически профил на извършителя. При психологичната експертиза Енев ще бъде тестван и за интелигентност. На базата на тези резултати разследващите ще преценят доколко да вярват на обвиняемия, ако той проговори.<br /> <br /> Според психолози, следящи случая, &ldquo;в него има вътрешно напрежение &ndash; или е бил притиснат във връзка с тези пари... Но не е само той, за мен има и други хора, които са около него и може би от тази гледна точка той не иска да дава никаква информация.&rdquo; Причина за мълчанието му са &ldquo;възможни заплахи, тъй като хората, които са около него, може би са на много по-високо ниво.&rdquo;<br /> <br /> Експертите виждат и някакъв &ldquo;проблем, който е личностен&rdquo; и със сигурност Жоро Милионера бил затворен в себе си човек. Но за да се установи контакт и комуникация с него психолозите трябвало да разговарят с него за обичайни неща &ndash; &ldquo;как е живял, какво е работил, как му е протекъл животът, за да се получи разговор, самата личност да се отпусне, да има доверие между личността и терапевта или консултанта и тогава вече постепенно да се стигне до същността&rdquo;. По принцип рискът бил личността да се затвори в себе си, да направи колапс и да не иска да разговоря...&rdquo;/БЛИЦ