Известният кардиолог проф. Пламен Гацов ни приканва в първата си художествена книга: "Нека помислим"
Специалистът има скрит талант, с който читателите могат вече да се запознаят
Проф. Пламен Гацов е познат като един от най-добрите кардиолози у нас. Той има зад гърба си повече от 200 научни публикации в български и чужди списания, доклади на български и международни конгреси. Награден с медал за заслуги от Европейската асоциация по сърдечна недостатъчност.
Същият този човек се оказва, че има и друг скрит талант, за който все още не знаят много хора. И макар малцина да са тези, които успяват да се справят еднакво добре с няколко коренно различни сфери на живота, той е един от тях. А вие ако сте късметлии, ще успеете да се убедите в това от първа ръка.
Освен с писането на научна литература, проф. Гацов излиза на сцената и на художествената с новата си книга "Нека помислим".
Творбата се състои от разкази, есета, стихотворения, философски мисли, които се четат на един дъх. Те ни срещат както с авери от кварталната кръчма и тяхното битие, така и ни карат да се замислим за образованието, пандемията, ежедневния живот и целите ни.
Илюстрация от книгата "Нека помислим"
"Въпреки сериозното си заглавие, книгата е написана за развлечение, защото смятам, че няма по-забавно и увлекателно занимание от мисленето", казва авторът в предговора.
Любопитна подробност е, че освен на текста, проф. Гацов е автор и на рисунките в книгата. Така окото на читателя освен, че се разнообразява от върволицата букви, по-лесно вниква и в идеята на автора.
"Аз сам съм си илюстрирал страниците с рисунки, шаржове. Единствено дизайнът на корицата е правен от специалист, но картинката пак е мое дело", споделя той и допълва: "Когато има идея, човек трябва да се опита да я покаже и в някаква друга форма, не само писмена. Това не е рисуване, аз не съм художник", казва проф. Гацов.
Но ето какво още разказа авторът за творбата си пред БЛИЦ:
- Кажете ми първо как се казва книгата и колко разказа има в нея?
- Казва се "Нека помислим", в нея има 22 разказа и есета.
- Колко време ви отне да я напишете?
- Тя е 120 страници, това са събирани разкази за последната година и половина. От времето на ковид кризата до средата на миналата година.
Самата пандемия и извънредна ситуация в България и по света предизвика да се виждат някои неща по-ясно, да станат ясни някои особености на живота ни. И не само поради липса на работа, напротив работа си имаше доста по време на пандемията. А поради възникването на особена ситуация, която води до размисли.
- Това ли Ви вдъхнови, това ли е причината за написване на книгата?
- Не само, това са натрупани впечатления, които са на различни тематики от живота. Общо взето лекарите може би имаме по-различен поглед върху нещата, за разлика от журналистите, политиците и хората, които обичайно застават пред микрофона и пред камерата, но този поглед е доста верен според мен.
Илюстрация от книгата "Нека помислим"
- А трудно ли Ви беше да изразите мислите си върху белия лист?
- Не, аз обичам да пиша и понеже съм писал в миналото и проза, и стихове, и освен това пиша книги на медицинска тематика.
- Да, бил сте главен редактор на сп. "Българска кардиология".
- Бил съм 12 години зам.-главен редактор и главен редактор. Сега съм главен редактор на ново списание, което е интервенционално. Казва се "Форум за интервенционална кардиология", пак към дружеството само че по интернет. Така че аз имам усет към писането.
- А помогна ли ви фактът, че сте редактор за написването на книга, която няма общо с медицината.
- Не това, че съм главен редактор, а това, че съм свикнал да пиша, да изразя мислите си на хартия и то така, че да бъдат разбираеми и интересни за останалите хора.
- Писането на разказ не е много лесна задача. Не случайно казват "Пиша ти дълго писмо, защото нямам време да ти напиша късо". Събирането на мисли синтезирано отнема повече време.
- Абсолютно. Човек преди да започне да пише разкази, трябва да е прочел много произведения на много автори и да види как кратко, в сбито изложение да се представи цялата идея.
Даже си спомням една шега за Хемингуей. Те го питат как пишете толкова кратко и ясно и самата му реч е толкова "мускулеста". Той казва следното нещо: "Когато пиша съответното произведение, аз стоя прав и при това балансирам на един крак. А когато редактирам написаното, сядам и се настанявам удобно на бюрото си".
Човек трябва да пише максимално кратко, не по-кратко, отколкото трябва, но все пак да не е разточителен и да губи времето на хората. Има достатъчно много литература, чиято основна задача е човек да си изгуби времето, да "убие времето".
Докато тук целта не беше такава. Целта беше да се изрази идеята максимално интересно и в достатъчно кратък и сбит вид.
- Точно за Хемингуей се твърди, че печели облог със свои приятели за кратък разказ, а именно: "За продан. Бебешки обувки. Никога необувани".
- Той е бил журналист, знае как да пише кратко, за да бъдат информирани хората, а не да бъдат отегчени и дезинформирани. Затова и книжката се казва "Нека помислим". Смятам, че по-важното нещо е мисленето и яснотата на мисълта.
Илюстрация от книгата "Нека помислим"
- Имате ли планове за други книги, ще има ли премиера на тази?
- Премиера е много силно казано. Това е книга, която давам на приятели. Досега не съм продавал от нея. Това не ми е целта, това е начин на общуване с близки хора и с хора, които уважавам и в никакъв случай няма търговски елемент.
Аз и сега продължавам да си пиша разказчета и стихове. Те ще бъдат оформени като следваща книжка, но това е странична дейност за удоволствие, отпускане.
- Помогна ли ви писането да преборите стреса покрай пандемията?
- Абсолютно, категорично. Ако човек не изрази това, което мисли и то да го изрази така, че да му хареса на него и на околните, стресът се натрупва. Така изкристализират някои идеи, които ни дават представа за общата картина, защото става ясно всяко нещо къде се намира, къде му е мястото, което успокоява в някаква степен.
Илюстрация от книгата "Нека помислим"
- Срещнахте ли трудности по време на писането?
- Най-голямата трудност е липсата на време. Човек трябва да върши една камара други неща. Има семейни задължения, професионални задължения. Един човек не може да пише, само защото трябва да пише. Трябва да има идея, която да се опита да представи интересно на останалите.
Смятам, че сериозните неща трябва да се представят в забавен вид, за да бъдат по-лесно усвоими от хората, без да претендирам, че съм открил колело, топла вода. Не смятам, че търговският резултат трябва да е основният критерий за едно произведение.
Не ми е била целта масовата публика и масовото съзнание, които абсолютно незаслужено се подценява в България и в света. Хората имат високи критерии към това, което четат и не бива да им се предлагат нискокачествени неща с идеята "те хората това искат". Не, хората искат по-сериозни неща.
*Проф. Пламен Гацов използва бащиното си име Маринов, тъй като книгата не е на медицинска тематика.
Визитка
Проф. Пламен Гацов е един от най-известните кардиолози в България. Той завършва медицина във ВМИ – гр. Плевен. Специалист е по вътрешни болести и кардиология. През 2005 г. защитава степен „доктор по медицина“, а от 2007 г. е доцент по медицина.
През 2015 г. защитава научната степен „Доктор на науките”, а от 2017 г. е избран за професор към МУ – Плевен.
Специализирал е в Гърция (изследователска стипендия на Европейското кардиологично дружество за 1997 г.), Япония (стипендия на института „Кинки“, гр. Осака) и САЩ (по програмата на МЗ за развитие на инвазивната кардиология в България).
Има повече от 200 научни публикации в български и чужди списания, доклади на български и международни конгреси. Награден с медал за заслуги от Европейската асоциация по сърдечна недостатъчност.
От 1987 до 1990 г. работи като ординатор в Общинска болница гр. Г. Оряховица.
От началото на 1990 г. до началото на 2010 г. работи в Националната Кардиологично Болница, като асистент, старши асистент, главен асистент и доцент.
От 2010 до 2015 г. е бил началник на Клиниката по кардиология на УБ "Лозенец". От 2015 до 2021 г. е бил последователно зам.-началник и началник на Клиниката по кардиология на Втора МБАЛ, София.
Професор към Медицински университет - Плевен. Понастоящем е в Аджъбадем Сити Клиник Болница Токуда, София.
Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук
Последвайте ни