Едно тъй дълго, неочаквано, донякъде необяснимо отсъствие, което на учителя професор Филип Филипов, светла му памет, никак нямаше да се хареса, най-после ще свърши. Кристина Белчева се завръща на театралната сцена след 29 години.  Премиерата ще е  в края  на ноември в София. Защо една актриса, родена за театъра, толкова години остава далеч от него. Как един миг преобръща съдбата на човека и какво значи, да приемеш злото за нормално и да продължиш с още по-голям хъс  напред. Ето разказа на Кристина,  съпругата на поета бард Михаил Белчев.
Била съм на четири години, когато в Народния театър обявили конкурс за детска роля в пиесата „Ричард III“. Постановката е била поверена на известния полски режисьор  Вошчерович. Баба ми не беше човек, който ще пропусне този шанс. В младостта си тя била звездата на ловешкия самодеен театър и сега неосъществените й амбиции да стане голяма актриса,  се прехвърляха на  мен. Полякът поиска  да му кажа стихотворение Аз пък  настоях, да пея. И запях : „Ти отминаваш, без да ме гледаш, кажи ми защо....Разбира се, Лили Иванова. После продължих със стихотворение и режисьорът прекрати конкурса. Аз бях избраницата. Започнах да уча репликите. На сцената мой баща беше Любомир  Кабакчиев,  майка Йорданка Кузманова и баба ми беше знаменитост Олга Кирчева. Огромни актьори, които много ми се радваха.  Първият път те ме извеждаха на сцената, после излизах сама. Накрая се покланях с всичките,  на премиерата режисьорът ме хвърляше във въздуха. Бях много горда.  Това продължи цял сезон. Мечтаех да се прибера с артистичните дрехи,  да ме  види цялата улица.
Втората роля,  за която ме поканиха, бе „Антигона“. Трябваше да съм дете в дрипи .  Разплакана се отказах с мотива, че не може една кралица, каквато си мислех, че съм в „Ричард III“, да се превърне в дете в дрипи.

- За каква професия си мечтаехте като малка?
- Знаех си ще бъде певица, ако не актриса, нямах никакви колебания. Участвах в драм състави, явявах се на конкурси. Рецитирах: „Епопея на забравените“ Вапцаров, „Ода за СССР“отОрлин Орлинов. Печелех всички награди и дори се появи писмо,да ме забранят, за да имат възможност иостаналите децада се изявят. Завърших 21-агимназия. Има ме на таблото на възпитаниците гордост за училището: ЕмилДимитров,Бисер Киров...

- Два пъти сте късана на кандидатстудентските изпити за ВИТИЗ. Защо при богатия виопит и слава?
- Първата година бяхме 2000 момичета за 18 места.В подготовката ми помогнаха Виолета Бахчеванова, Васил Стойчев. Явих се с откъси от „Както ви харесва“ наШекспир и басня от Банчо Банов.Любомир Кабакчиев беше сигурен,че ще вляза. Скъсаха ме напоследния кръг. Преживях го тежко. Седмица неизлязох от къщи. Не говорех с никого, баба ми също беше съсипана . Когато на следващата година отново ме скъсаха, Кабакчиев, който беше председател на комисията, напусна. Не титрябва институт, ти си готова актриса, каза ми.На третияпъкме прие професор Филип Филипов, който година преди това ми бе казал:Ти ще бъдеш в моя клас.



- Смятате, че в тозие бил големият ви шанс?
- Имахме прекрасни преподаватели. Състуденти мибяхаБойка Велкова, Веселин Ранков , още няколко много добри актьори, които са в провинцията.Въобще много силен клас и випуск, дотолкова, че се заговори, че ние сме върнали публиката във ВИТИЗ.
Разпределиха ме задебют вНародния театър. Това още не значи назначение, но се очакваше, че след катоФилипов ни кани,имаме голям шанс да останем. Неочаквано обаче професорът почина. Останахме в безтегловност. Тригодишното разпределение ме прати в Ловеч. Трупата беше много силна. Дебютирах като булката в „Сватба“ на Брехт. С постановката на Юлия Огнянова „Кръстопът наоблаци”, където играх Маджарката, спечелихме всички възможни награди. Времето бе тежко. Имаше режим на тока,играехме на петромаксови лампи, но с огромен ентусиазъм,желание, любов.Хората трепереха от студ, но пълнеха салоните .Незабравимо преживяване.



- Кариерата ви продължава в Народния театър на младежта...
- Тамне се не чувствах добре, въпреки че имах добри роли. Отивах сусещането, че това не е моето място, не е моят театър. Мишо Белчев вече се бе появил в живота ми. Бяхме заедно. Играх във филма „Левакът“ със Стефан Данаилов, режисьор Петър Милевин.В един прекрасен ден, след репетиция, вървях по „Раковски“,когато една колежка ми каза: „Не разбра ли, че си в списъка на съкратените?” Бях изненадана,учудена, огорченаот унизителния начин, по който направиха това.Уволняваха общо 22- мадуши, между които Владимир Смирнов, ощеталантливи актьори, музиканти от оркестъра.Мълвата беше, че чистката е политическа. Аз небях член на БСП, но бях съпруга на Мишо Белчев, който не криеше лявата си ориентация.

- Тежко ли ви беше?
- Устроена съм да мисля, че когато се затвориврата, се отваря порта. Изпитах облекчение. Времето бе трудно, но не загубих нито самообладание, нито самочувствие, нито надежда. Беше някакво изпитание. Не тръгнах да търся работа по театрите, смятах, че ако някой има нужда от мен, сам ще ме покани, а и театралните салони тогава бяха празни. От дете исках да стана певица,бях приета първа в Естрадния отдел на Консерваторията. Тръгнах с Мишо по концерти, имах телевизионно предаване, водехспектакли и пак си имах сцената и публиката Така, че те никогане са ми липсвали.

- През годините не е ли ставало дума да играете в театър?
- ПоетътДимитърХристов написа моноспектакъл„Триумф и агония“,посветен на Мерлин Монро. В този периодмного приличах на нея. Ролята бе за мен, но забременях, роди се Константин и не можах да я изиграя. Така тогава се разминах с театъра.
 
_____________________________________________________________________________________________________________

Актрисата:Това ще бъде най-добрата ми роля
 
Преди три десетилетия  в „Театър 199“ се е играла пиесата „Пеперуди “ от Алдо Николай с Таня Масалитинова в главната роля. От тогава режисьорът Николай Априлов я пази в архива си, а от поне  десетина години настоява  аз да изиграя главната роля.  Съгласих се по принцип, но все нещо отлагаше реализацията на  проекта.  Най-после прочетох  пиесата и наистина си помислих , че ролята на главната героиня е за мен. Тя е дама,  която си  въобразява, че е била най- красивата, ухажвана, и  желана жена на света, но всъщност живее в изключителна самота, без семейство, сред вещи и спомени, измислени или реални. Компания й прави  единствено камериерката, в случая прекрасната  актриса от Благоевградския театър  Албена Чобанова/ носителка  на наградата „Икар” за главна женска роля в постановката „Вампир“/ .  И изведнъж се появява млад мъж- Ивайло Захариев, звездата от „Под прикритие“, и преобръща и срива живота на главната героиня.



Ще играя в театър след толкова дълго прекъсване. Притеснена ли  съм? Не щастлива съм. Още от първата  репетиция на маса усетих, че нещата тръгват. Бойко Илиев любезно ни предостави сцената на „Нов театър“ в НДК, за да работим. Там е репетирал Стинг преди  концерта си в Пловдив и това ние намираме за много добра поличба. Добър знак на съдбата.
Навсякъде се разхождам с пиесата.  Текстът ми е много. Вълнувам е като кандидат студентка. Мишо казва,  че съм бомба със закъснител. Нямам усещане за възраст. При мен нещата се случват винаги  късно. Дори майка станах на 35 години.
Няма актьор, колкото и голям да е той, който да не се страхува от провал. Но, ако живеем с този страх, по - добре тогава да не се захващаме с нищо.

Еда, така се казва героинята, на десетата ми театрална роля. Мисля, че тя  ще е най-силната, от всички, които съм изиграла досега . Връщам се в театъра. Правя го с дух, ентусиазъм и любов. Дължа го на  всички, които са  вярвали, че съм актриса  и най-вече на професор  Филипов, който много щеше да ме упрекне за това, че 29 години бях далеч от театъра.

Исак ГОЗЕС, в. "ШОУ