С такива думи определяха навремето писателката Весела Люцканова, чийто зелени очи омагьосваха наред. В писането тя се оказа най-науморна.  Защото току що издаде 42- та си книга :„Не е време за красиви истории”. А вече е написала и 43- тата си книга, чието издаване престои в изд. „Лексикон”, но ще запазим останалото в тайна. Писателката създаде  и свое издателство преди 20  години, чийто знак  V освен победа е и знак на дамското деколте. Когато Весела Люцканова захваща да пише книги, тя вече има десет години стаж като  строителен инженер и е асистент по Съпромат във Висшия институт по архитектура и градоустройство. Но ...сменя професията с писателската.
-Когато смени  драстично професията си,  мислеше ли, че един ден ще кандидатстваш  за Гинес с най-много написани книги за тези 45 години работа?
-Като млада пишех нощем.  Само тогава ми оставаше време. Ожених се на 17, родих три дъщери, ходех на работа. Моите нощи бяха за писане. За сън ми оставаха по четири, пет часа.
-Защо пишеш толкова много?
-Ако не пиша, ще се взривя.  Това е същността ми. Всеки ден ставам и все едно отивам на работа. Първо си пия кафето , после си мисля какво следва в сюжета . Докато пиша романа решавам, че имам идея за разказ. Спирам да  пиша романа и написвам един разказ. За разлика от романа, разказът се пише на един дъх. Така покрай романите, написвам и книга с разкази. Има дни в които сядам да пиша, но не написвам нищо. А има дни в които като седна и не мога да  се спря. Трябва принудително да стана, че ще се сгромолясам накрая от умора.
-Пушиш ли, пиеш ли докато пишеш? Много писатели казват, че не могат да пишат без цигари, или без алкохол?
-Когато пиша не ми се пуши.  Ставам периодично, за да отида да изпуша цигара. Не мога и да пия. Но за вечеря една чаша ми идва  добре.
Като млада нито пиех, нито пушех. 
-Писането ли те държи здрава?
-Да, не боледувам.  В кондиция съм. Обичам да ходя на спектакли, на изложби, на кино.
-Канят ли те да правиш сценарии по твои книги?
- Едно време ме търсеха. По романа ми „Клонинги” сценарият вече беше одобрен, бяхме пред снимки, но в същата година 1989  филмовият център загина . Една от новите ми книги „Книжна борса” си е готов документален филм.В трилогията ми „Вампирска терапия”  , „Живот наяве и на сън”, и „Другият в съня ти” героите са  от днешното ни време. Всеки има своята мисия в живота. Става за сериял.  

 -Край теб винаги има млади хора?
-Много обичам да общувам с младите,  не  чувствам на колко години съм. Чувствам се млада. И с дъщерите ми, Людмила,  Вихра и  Росица. Наскоро  искаха да ми подарят триножник, „защо се отказа да рисуваш?”-питаха.
Е, не може всичко под една мишница.
-Защо си назовала последната ти книга „Не е време за красиви истории”?
-Защото именно сега е времето за красиви истории. Времето ни е несигурно, трудно, подменени са ценностите,  материалното е над духовното  и точно сега човек копнее за красиви неща. Затова съм написала само красиви истории .
Сега, след като ще кандидатстваш за рекордите на Гинес,  за което настояват твоите приятели, ще продължиш ли със същото темпо да „люпиш” всяка година книги?
-Нищо не може да каже човек, защото е обикновен човек.  Засега работя и в това е щастието ми.

Савка ЧОЛАКОВА