Професорът по физика в МГУ „Свети Иван Рилски“ Вили Лилков представя поредната си книга на  тема, до  която малцина автори са се докосвали и която със сигурност ще възбуди  духовете.

„Стопанските абсурди на българския комунизъм“ – самото заглавие достатъчно красноречиво подсказва, че става въпрос за процеси, които са били забулени в дълбока тайна. Премиерата на книгата е на 7 април от 18 ч. в софийския хотел „Балкан“.

- Проф. Лилков за какво по-точно се отнася новата ви книга?

- Тя  е свързана с ролята на ДС и МВР в икономиката на страната.  След 1944 г. те се превръщат в инструмент за регулиране на стопанския живот, като използват секретни сътрудници и водят литерни досиета  на стопанските предприятия. Всички данни и информации, които  службите получават  се анализират и  изпращат до най-отговорните нива в държавата.

ДС и МВР поставят под контрол БНБ, БДЖ, стопанските  обединения,  заводи, рудници, предприятията от  „Енергетиката“,   ТКЗС-та. Не са забравени ЦУМ и Халите,  БТА, БНТ, НДК, радиостанциите, туристическите обекти,  курортните комплекси.  Работата на задграничните ни фирми и поведението на нашите работници и специалисти зад граница също са под наблюдението на ДС.

Причината за тази намеса  се дължи на факта, че след 9 септември 1944 г. се появяват сериозни затруднения в управлението и производството на много предприятия. Те силно задлъжняват към БНБ и изпадат в пълна зависимост от държавните дотации, увеличава се корупцията , съставят се нереални планове и се представят фалшифицирани отчети за извършената работа.

Прахосничеството на суровини и материали в производството е смайващо, загубите от рекламации и брак, както и  обемът на незавършеното строителство нарастват с всяка година. В голяма част от индустриалните предприятия се влагат суровини, труд и енергия за продукция, която се реализира на по-ниска цена от тази на ресурсите, използвани за нейното производство. Дефицитът на неща от първа необходимост,  съчетан с нискокачествени и залежали стоки в търговската мрежа е основна характеристика на вътрешния пазар. Износът на голяма част от  продукцията за капиталистическите пазари е на загуба.
 



- За кого е написана тази книга: за тези които са живели в социализма или за онези, които не са били родени тогава?

- Бих я препоръчал на всеки, който се интересува от комунистическото минало на България. Категорично обаче, не е за соцносталгиците, освен ако не притежават чувство за хумор. Защото много от  фактите са така шокиращи и непосилни за възприемане от здравия разум, че само можем да им се посмеем. Съществена част книгата  ми  е посветена на лошата трудова и технологична дисциплина, което предопределя огромния брак,  бълван от  стотици фабрики и заводи. Хиляди са информациите за амортизираните производствени фондове и тежките условия на труд, за планираните загуби, работата на дотации и фалшификациите на стопанските резултати. Напук на цялата пропаганда за това „Каква България загубихме!“ и „Колко много ни отне демокрацията!“, доклада  на секретаря на ЦК на БКП Емил Христов се сочи, че през 1987 г. над 70% от населението  е живяло под екзистенциалния минимум.

- Как събирахте материалите? Много документи ли са изчезнали?

- Използвал съм основно документи от литерните дела от архивите на Комисията по дисетата, чийто брой достига 7076. Повечето от тях след 1989 г. са унищожени или попадат в частни ръце.  Все пак запазените дават възможност да се добие реална представа за по-важните характеристики и събития в различните сектори, както и за икономическото състояние на страната.
 


- Посочете примери за някои от най-фрапантните икономически абсурди от онова време...

- Още в първия си доклад за дейността през 1947 г. служба „Производство“ при отдел Първи  на ДС констатира, че в почти всички сектори на националното стопанство е настъпил хаос – повсеместни са повредите на машини, прахосват се материали и суровини, произвежда се огромен брак, унищожава се продукция поради неправилно съхранение и транспорт, липсва координация между звената в плановите комисии, производството и търговията, бездействат работници и машини. Има пожари и аварии, в складовете залежават стоки, което блокира производствени мощности. За периода 1946–1952 г. поради нереално планиране 606 производствени обекта не са  завършени и  държавата понася големи загуби!  През 1953 година  начетите  и  злоупотребите, особено в селските кооперации, са за около 2.5 млрд. лв.

През 1962 г. министърът на финансите Димитър Попов докладва: „Материалните разходи за единица продукция растат.   Няма задълбочени проучвания  за целесъобразността на крупните инвестиции, за реализацията и себестойността на продукцията. Мощностите не се натоварват, преразходът на материали расте.  Разсипничеството и нехайството нарастват.“ Качеството на продукцията е толкова ниско, че  през 1963 г.  Министерството на вътрешната търговия забранява да се закупуват стоки от 636 държавни и кооперативни предприятия! Това не е ли абсурдно?  Към 1970 г. в системата на машиностроенето 33,6% от  производството е първо качество, а  с оценка „К“, т.е. над средното световно ниво е само 0,1% от продукцията. Всичко останало , около 66,3%,  е с оценка за качество – „двойка“. Практика е,  предприятията да работят на планирана загуба, в някои от тях тя е  за десетки милиони лева. Когато въпросната загуба не е надвишена,  се дават  парични премии! Често некачествена продукция е връщана за поправка, за което на работниците  отново  се плаща, вместо да се санкционират. През 1978 г. 70% от конфекцията в ДСО „Търговия на едро“ не отговаря на БДС, но се оценява като качествена, защото е дефицитна. През седмата петилетка (1976–1980 г.) загубите от бракувана продукция изпреварват прираста на производството и средно за цялата икономика надхвърлят два пъти норматива за допустим брак. През 1985 г. БНБ извършва проверки в предприятия и разкрива некачествении и нестандартни стоки за 500 млн. лева.

- Пренесохме ли някои от тези абсурди и в демокрацията?

- Нагласата да се получава незаслужено от държавата, а тя да бъде отговорна за мързела и неуспеха на всеки, е налице и днес, но  това не е резултат от демокрацията. Корените на това поведение са по-дълбоки! Документите на ДС изобилстват с  примери за корупция, кражби,  фалшива информация към стопанските обединения, министерствата и статистическите организации. Стига се дотам, че през 1989 г. генерал  Кирил Величков – началник на 4-то управление на ДС докладва пред Политбюро на ЦК на БКП: „На компетентните държавни органи се предоставя изопачена информация, негодна да послужи за сериозен финансов анализ. Продължава тенденцията на манипулиране на данните на най-високо равнище.“ ДС непрекъснато алармира за ниската квалификация ,  трудова и технологична дисциплина на голяма част от работниците, съчетани с голямо текучество и безотговорност.

Комунистическият режим целенасочено е развращавал работниците и служителите. Те го  лъжат, че работят, той ги  лъже, че им плаща.  С  фалшиви отчети се вземат  незаслужени премиални. Така се е създал  фундамента от съучастници на българския посткомунизъм. Култивира се  заварената класова омраза, превърнала се  в хронична епидемия на българското общество.
 



-  Няма ли положителни примери в тези 45 години?

- Има, разбира се.  Има предприятия, които печелят,  но принципът на комунистическата държава е печалбата им да се изземва и да се връща като дотация за тези, които работят на загуба. Но тъй като дотациите са в много по-голям размер се налага непрекъснато да се теглят кредити от чужбина
Положителното е, че през тези години стотици хиляди  получиха високо образование и професионален опит. Бяха построени много обекти, но калпавото управление и гигантоманията на комунистическата върхушка, откъсването на хората от собствената земя, липсата на частна собственост,  икономическа свобода и естествена конкуренция, замяната на чисто икономически отношения с политически зависимости, обратната селекция на кадрите,  демагогията и затварянето на страната ни към света доведоха до това, че за 45 години  страната ни фалира три пъти. Припомням, че през 1996 година, под ръководството на  посткомунистическите кадри на БКП  това се случи и за четвърти път, а  последните вноски по дълга, завещан от БКП  е изплатен чак през 2015 г. – четвърт век след краха на комунизма!

- Какво бихте казали на онези, които  все още  страдат по социализма?

- Ще им отговоря с думите на Тодор Живков, произнесени малко преди 10 ноември 1989 г. Те  разбиват митологията за този строй, изграждана 45 години: „Политбюро твърдо застана на тази позиция, че ние имаме работа с недоразвито общество – социализъмът е едно недоносче, ето това е самата истина... Всичко, което ви говорихме за социализма, все едно, че църния дявол ви го е казвал!“

Интервю на Исак ГОЗЕС