Реквием за българския народ и дали животът е сън, а сънят – живот
"На ръба" на Морфов жъне овации в Народния театър. "Трите мечки" за трети път "газят" сцената на Сатирата
София, България
09 Май 2015, 22:32
15922 прочита
0 коментара
Двe театрални представления направиха особено силно впечатление напоследък. Общото между тях е, че и двете са свързани с прекрасни творчески екипи на Народния театър „Иван Вазов”. Авторският спектакъл на Александър Морфов – „На ръба”, се играе на сцената на първия ни театър. Гостоприемство на комедията (по-скоро черната комедия) „Дакота” от Жорди Галсеран, поставена от продуцент-ската компания Three Bears Entertainment, пък дава отново Сатиричният театър «Алеко Константинов»
Има нещо общо между двете пиеси и в тънката разлика между действителност и илюзия, истина и сън, между реално и въображаемо. Тази близост, тази "игра на ръба" е по-засегната и съответно разработена в "Дакота", но по-драстично изразена в "На ръба". Впрочем за "На ръба" е много трудно да се пише и да се опише. Постановката от и на изтъкнатия режисьор Александър Морфов, също и временен директор на Народния театър, трябва да се види, трябва да се почувства!<br />
<br />
Тя е истински реквием за българския народ – народ, който все повече застарява, стопява се поради нулев прираст и емиграция. За един народ, който в бруталните условия на несъстоялия се преход все повече губи своите устои и национална иден-тичност и се превръща в население, при това обречено на постепенно изчезване. "На ръба" е разтърсващ реквием за една държава, която в условията на неспазване на законите, погазване на правовия ред и на крещяща несправедливост, все повече се превръща в ...територия. <br />
<br />
Всичко това е предадено от автора и режисьора Александър Морфов остро, публицистично, силно емоционално. „Извадката” в случая на болното българско общество са обитателите на един голям блок, собственици и продавачи в малки магазинчета в мазета и гаражи, хаотично шумната улица, хора, ровещи в боклукчийски кофи – всичко толкова типично за нас. Над покрива на блока, осеян със сателитни чинии, епизодично (от видеостена) прелита огромен самолет. Хвърля злокобна черна сянка и със зловещ грохот като че ли се врязва в театралната зала над главите на публиката. С този самолет от станалия вече пословичен „Терминал-2” се изнизва на Запад младежта на България. Краските са сгъстени до максимум в черно, хиперболата е налице. Тези изразни средства обаче са напълно оправдани.<br />
<br />
Творецът и гражданинът Сашо Морфов несъмнено цели да ни стресне, да удари громко може би последната камбана към нашата приспана гражданска чувствителност. Защото българите сме наистина „на ...ръба”. Действието е много пластично и динамично, отделните картини се е редуват и наслагват почти като филмови кадри – също вече „запазена марка” на режисьора (да си припомним още от „Хъшове”). За този силно въздействащ ефект решително са допринесли интересната и функционална сценография на Никола Тороманов и видимо много добрата работа с актьорите на хореографката Анна Пампулова. Можем ли да забравим сцената със силната буря на покрива на блока, предизвикала бурни аплодисменти на публиката още в самото начало на спектакъла? Или последната скромна, но празнична, (Коледна или Новогодишна) трапеза на обеднелите, но иначе задружни, съкооператори и съседи?<br />
<br />
Можеше да се избегне обаче дразнещото повторение на сцената от улицата с магазинчетата, в която един продавач 5-6 пъти поред лисва кофа върху човек, който говори в кабина с монетен телефон. Разбираме замисъла – еднообразното повтарящо се всекидневие, но все пак доскучава...<br />
<br />
„На ръба” е ансамблов спектакъл. За него Ал. Морфов е привлякъл 20- ина актьори, създал е сплав от утвърдени имена на Народния – от Стоян Алексиев, Рени Врангова, Деян Донков, Теодор Елмазов, през братята Дарин и Деян Ангелови, до най-младите като Ева Данаилова, Ивайло Димитров и др. Всички те действат като един, за да пресъздадат така пълнокръвно авторовия замисъл. И все пак не можем да не откроим играта на Деян Донков, който през цялата втора част на пиесата е ненормален на инвалидна количка и близо 50 минути нон-стоп се гърчи и прави „едно към едно” типичните за тези психично болни жестове и гримаси. Това изисква и чисто физическо раздаване.<br />
Изобщо всичко е пипнато „по морфовски” – силно емоционално, с размах, изстрадано. За да стигнем до финала с почти ритуалното масово самоубийство. Хванати отново задружно за ръце, както при сцената с бурята, съкооператорите се хвърлят от покрива на блока. Чуват се викове :„Аз бях дотук!” Каква тъга ни обзема и от последната сцена?! Останалият единствено жив, за да се грижи за бебето на самоубила се млада семейна двойка, старец (Стоян Алексиев) се опитва да успокои неговия плач с приказка: „Имало едно време един народ. Те се наричали българи...” Бебето отново тревожно проплаква. „Недей, недей, тях ги няма вече!”, утешава го старецът...<br />
<br />
******* ************** *********** **************<br />
„Трите мечки” (така наричат своята продуцентска компания много популярните ни актьори Владимир Карамазов, Юлиан Вергов и Захари Бахаров) „танцуват” сега за трети път на сцената на Сатиричния театър „Алеко Константинов” след много успешните им и ...касови спектакли „Спанак с картофи” и „Арт”. Сега към третия си самостоятелен проект „Дакота” от Жорди Галсеран те са привлекли и дамско „мече” – декорираната с награди „Икар” и „Аскеер” своя колежка от НАТФИЗ и Народния театър Александра Василева.<br />
<br />
Очевидно „мечките” вдигат все по-високо летвата. Показателни са както изборът на пиеса с такава тематика от култовия съвременен каталунски драматург Жорди Галсеран, така и на страхотния актьор Владимир Пенев за режисьор на спектакъла. „В проекта ни сега няма нито един компромис. –изтъкна режисьорът –Представле-нието не е халтура, то трябваше да бъде достойно за такива големи актьори”.<br />
И наистина в „черната комедия” „Дакота” на наречения по-късно „крал на черната комедия” барселонец Галсеран границата между истина и сън, между действителност и илюзия е почти незабележима и изисква много задълбочен подход от режисьора, изострена чувствителност и „тънка” игра от актьорите. <br />
<br />
Главният герой Иполит (Захари Бахаров, който носи и основната тежест на спектакъла) обича много както професията си на стоматолог, в която преуспява, така и своята съпруга Лаура (Александра Василева). Очакват всеки момент да им се роди и дете. При нелеп инцидент Иполит претърпява обаче черепно-мозъчна травма и изпада в двуседмична кома. В резултат той започва да сънува кошмари, които пък започват да се сбъдват. Животът като част от съня и сънят като живот – в духа на испанските литературни традиции още от времето на Калдерон де ла Барка от ХVІІ век. Целият живот на зъболекаря се преобръща наопаки, неговият свят губи реалните си очертания. Иполит така си повярва в предсказанията, че дори започва донякъде да предизвиква и „създава” събития. Така например, той нон-стоп подозира невинната си съпруга в изневяра с протезиста – смотаняк Гилем (Юлиан Вергов) и накрая наистина я подтиква към прелюбодействие. В няколко роли: санитар, сакат войник, смешен, но нагъл „катаджия”, който глобява за още неизвършено нарушение на „опасен” завой, до който мотористът Бахаров още ...не е достигнал, се изявява Владимир Карамазов. <br />
<br />
Очевидно имената на Жорди Галсеран (роден през 1964 г. в Барселона) и на „мечките” са магнетични. Дори още преди старта на „Дакота”, билетите за тази шеста поред премиерна постановка на сцената на Сатирата през сезона 2014/2015 г. за целия месец май бяха вече изчерпани. Представлението може би ще бъде видяно и от прочутия испанец, който се очаква да посети България през декември т.г. по думите на Захари Бахаров. Нищо чудно, защото дори само в София още негови пиеси: „Бурунданга”, „Шведска защита” („Методът Грьонхолм”),”Канкун” – всичките в превод от каталунски на Нева Мичева, се играят в Сатирата, МГТ (Зад канала) и др. <br />
<br />
И накрая, но не маловажно. Досега не бяхме виждали в България такава богата на съдържание и илюстрации програма за театрално представление, при това оформена високохудожествено (дизайнер Велина Мавродинова, фотограф Павел Червенков) и на хубава хромова хартия. „Не е чак толкова скъпо – отвърна в отговор на мой въпрос Владимир Карамазов.- За първи път използвахме партньор в маркетинга и Пи-Ар-а – медия агенцията „Карат- България”. Ние пътуваме немалко по света. Виждаме какво правят в лондонските театри. Защо и в София да не бъде, както е в Лондон? Разбира се, трябва да се търсят спомоществователи. Трябват усилия....”<br />
<br />
Що се отнася до усилията, то „дамското мече” Александра Василева не пести похвалните думи към своите колеги: „Няма други млади актьори, които да работят като волове, като „трите мечки”! И резултатите са налице.<br />
<br />
<strong>Борислав КОСТУРКОВ</strong><br />
<br />
Последвайте ни
0 Коментара: