Прерязах крака на стола на директорката, тя падна и си натърти опашната кост. Веднага една съученичка ме предаде, изключиха ме от училището и ме преместиха в друго... Но този спомен не искам да го унищожавам, ще си го пазя!
Това разказва в откровено интервю за в. &ldquo;Труд&rdquo; режисьорът Теди Москов.<br /> <br /> Той продължава със спомените от ученическите си години, разказвайки как в 6-ти клас казал на класната кой счупил вазата върху катедрата й. &ldquo;Бях твърдо решен да не го издавам, но на третата заплаха се предадох. И това ми тежи цял живот - бил съм на 12 - 13 години&rdquo;, откровеничи още режисьорът. <br /> <br /> През последната година той поставя спектакли на германска сцена. Принуден е да живее там. Преди години той беше сгазен от автомобил. &ldquo;Имам горчив опит като пешеходец в Германия. Но ме блъсна чехкиня. Хем в Германия е закон - стъпиш ли на уличното платно, всичко спира. Включително и градският часовник... Та вече се оглеждам много внимателно, дори в чужбина, дори на пешеходна пътека&rdquo;, казва Москов.<br /> <br /> Той признава, че винаги спира на пешеходна пътека. За уличното движение у нас трябва да се въведе правилото: &ldquo;Набий детето, преди да е счупило стомната&rdquo;, а не &ldquo;Дай му стомна примамка и го чакай да я счупи&rdquo;!<br /> <br /> &quot;Пореден опит да ме очернят. Да ме смъкнат до низост! Един човек твърди, че през 1986-а на Аполония съм заключил гладна котка под сцената на пр&quot;едставление на Крикор Азарян, за да мяучи и да го провали. Това му било разказано от някого, но не казва от кого. По принцип съм изобретателен и бих могъл да направя номер на някого, но щеше да бъде къде-къде по-интересен, каза още режисьорът.<br /> <br /> <br />