От Виена пристигна тъжна новина. На 72 години актьорът Бен Крос е починал от рак. Отнесе се в по-добрия свят, но ни остави спомени и пример,  които времето няма да заличи.

Наричаха го холивудската легенда, въпреки, че през последните години спокойно можехме да го наречем и българска легенда. Защото той не само  избра да  живее у нас,  той  просто се бе влюбил в България.

Казваше го и го показваше непрекъснато. Поне двадесет хиляди души бяха свидетели на неговото бракосъчетание в местността „Добромирица“ в Жеравна, когато той стоически издържа на  тежкия и на моменти не много приятен за главния герой древен наш сватбен ритуал. Тогава го бръснаха, караха го да дялка дърво, за да видят на какво са способни ръцете му.

Докато се мъчеше да се добере до  булката, сватбарите изпразниха джобовете му, тълпата викаше „Горчиво“ стреляше като на война, караха го да  целува ръка на кумове и де що има роднини. Наложи се да пълни обувките на изгората си с пари, за да й  седнат по-удобно. И сигурно не му е  било много приятно, след като на три пъти бе готов да хване гората с вик  „Размислих“, т.е. отказвам се.  В този миг настръхнали  хайдути с лъщящи ножове и заредени пистолети го завръщаха където му е мястото, при който той тежко въздишаше.

От целия този  спектакъл като че ли най-впечатлен бе Тиодор, синът на младоженеца от първия му брак, който бе дошъл специално за случая. Забавата обаче, беше за всички.

Мнозина още  помнят 8-минутната реч  на Крос от сцената на зала 1 на НДК, след премиерата на спектакъла „Осмото чудо“ на ансамбъл „Българе“. Тогава на чист български той ни разплака, даде кураж, обясни се в любов и се преклони пред талантите на България: „Бъдете горди с факта, че сте българи, защото тази страна има много, с което да се гордее“ . Това не бяха думи на някой подпухнал политик, пред объркани избиратели, а на чужденец, когото познава целия свят.

„В света, в който живеем, е лесно да забравиш културната си история, но когато изгубиш тази връзка, губиш и националната си идентичност. Иска ми се българите да поддържате с гордост този пламък, защото той е много красив, защото това е страна, която има толкова много, с което да се гордее. Благодаря ви, че ми дадохте възможност да се докосна и обогатя с фолклорната ви традиция“, каза тогава Бен Крос.

В този спектакъл той изпълняваше ролята на журналиста Джеймс Баучер, също като него ирландец и също влюбен в родината ни, която избрал за свой вечен дом.  Според Христо Димитров автора на  представлението, Бен не само не се колебал, да приема тази наглед малка роля, но непрекъснато говорил за нея. За всяка дума от сценария разсъждавал по петнадесет минути. Търсил най-точния й синоним на английски.

Тогава в знак на благодарност,  артистите от ансамбъла му подариха костюм почти еднакъв с този на Баучер от прочутата картина „Ръченица“  на Иван Мърквичка.

После го видяхме и в няколко български филма. Последният  бе „Останалото е пепел“. Там  беше   беше  американският журналист Джордж Смит, който идва да прави интервю с банкера Атанас Буров и заедно с това да разбере политическите му нагласи. Режисьорът Георги Костов си спомня: „Той прочете сценария и се съгласи. Отдъхнах си."

Въпреки високата си цена и невъзможността на  нашите продукции да я плащат, Крос не отказваше поканите да играе в български филми. По този начин той смяташе, че подпомага  киното ни.

Роден в Лондон, в работническо семейство Бен Крос изминава дългия пък от момчето, което играе в училищния театър до звезда в Холивуд. По този път той е работил като като сервитьор, мияч  на прозорци, дърводелец, докато  на 22-години е приет в известната Кралска академия за драматични изкуства в Лондон. Холивуд го открива през 1976, но „Огнени колестници“, с четири награди „Оскар“, според собствените му признания, му отваря пътя към голямото кино.

А кой му „отваря“ пътя към България? Ще се върна към едно мое интервю, публикувано в „Шоу“  , в което  Бен Крос разказва тази история: 
„В България дойдох за първи път през 2000 година за да снимам филм в Жан Клод Ван Дам. След две години се върнах за една римска епическа лента. Следващият път бе през 2004 –та, за да участвам в телевизионен сериал. Преди тази  роля  да приключи ми бяха предложени още няколко чужди проекта, които се реализираха тук.

„Не съм предвиждал да остана в България, но се случи така, че един филм застъпваше друг. През това време живеех във Виена. Имаше причини, които ме караха да напусна Австрия. Тогава си дадох сметка, че съм живал в българия година и половина. Реших, че в крайна сметка, трябва да имам жилище тук и  си купих апартмент в София.“

Върху това решение сигурно е повлияла и срещата с красивата русенка Диана Бонева, която стана третата му и последна съпруга.

Актьорът не криеше, че е влюбен в нашата музика. Много преди да дойде тук, той е слушал „ Мистерията на българските гласове“, знаел че една наша песен лети в космоса, а същи и уникалните ни хармонии и ритми. Казваше, че намира за силни някои от песните на Лили Иванова. Той работеше с наши музиканти и композитори, пишеше аранжименти и участваше в концерти, заедно с тях.  Една негова коледна песен бе преведена на български. Бен с усмивка споделяше,  че може да се справи  прилично с право хоро.  И да изпее „Една българска роза“.

Да живее България!

С тези думи завърши речта си Бен Крос от сцената на НДК, преди няколко години. И днес,когато вече го няма, ние, които оставаме,  трябва да ги чуваме до оглушаване. Нишо, че са казани от чужденец.

Исак Гозес