„Сеченето на монети в Трявна е свързано с историята на църквата „Св. Архангел Михаил“, продължава доста дълго – от 1851-а до 1866 година. Монетите, които тогава са били в обращение, са били недостатъчно или в такива измерения, които обикновеният човек не може да си позволи – да пусне в дискос, да си купи свещичка, а в крайна сметка църквата се издържа от такива приходи. Именно тогава църковното настоятелство в Трявна решава да въведе собствена монетна единица“, разказва музейният специалист Люба Цанева, предава БНР.

Авторът на монетата Пенчо Генев е известен тревненски куюмджия, изключително добър майстор в занаята.

„Генев бил епитроп на църквата и активен член на настоятелството. На него било възложено да изобрети машина и от медна ламарина да сече монети. Тези монети той ги нарича кръстати банчета, защото имат кръстче – това е отличителният знак на монетата. Банчета – това е името на парата на румънски. Понеже баните били една от монетите в обръщение. Синът на Пенчо Генев, който учел в Букурещ, носел такива бани, тревненските станали банчета, защото са с нисък номинал, половин стотинка.“

Трявна е имала собствено монетосечене - любопитната история се е случила през 19 век

Идеята била местните монети да бъдат във вътрешно обращение, само за църковни треби. Но банчетата станали толкова популярни, че навлезли в търговията, появили се по пазарите не само в Трявна, но и в Дряново и във Велико Търново.

Тогавашната власт изземва машината, арестува Генев, забранява монетите, а авторът им отива на съд.

„За него активно се застъпили не само тревненските, но и търновските първенци. Някак си му се разминало да бъде осъден, обаче му останал един прякор – цар Пенчо, защото царете секат собствени монети. Така на шега и с уважение тревненци го кръстили цар Пенчо и така си останал до края на дните си“, допълва Люба Цанева.