Човешката ръка е забележително различна от тази на приматите – най-вече в начина, по който палецът засреща директно всеки един от пръстите. Въпреки че не можем да знаем със 100% сигурност причините за еволюцията на ръцете ни, изглежда, че това засрещане на пръстите ни и всичките удобства, които предлага, е причината за различната им дължина.
Не е напълно ясно кога за първи път се появява човешката ръка. Общоприетият научен консенсус е преди около 800 000 години. Но след скорошното откритие на трета средна фаланга, датираща отпреди 1,4 милиона години, учените вече се чудят дали ръцете ни не са доста по-стари.

Ръцете на прадедите ни преди милиони години приличат повече на тези на днешните шимпанзета, чиито длани и пръсти са доста по-дълги, а палците са значително по-малки и слаби. Пръстите са също така извити, за да задържат собствениците си по-удобно за клоните. И така този биологичен инструмент бил удобен за катерене, но не и за действия като боравене с пръчка, стискане или щипане.

Нашите ръце, от друга страна, имат силни мускули и здрави кости, върху които има меко мастно покритие, приспособяващо се към неравни повърхности. Същото важи и за дланта ни.

Основите на палеца, средния и безименния пръст са подсилени, за да могат да издържат по-голямо натоварване, а самият палец има три мускула повече, отколкото палците на шимпанзетата: flexor pollicis longus, flexor pollicis brevis и first volar interosseous. С тях той е значително по-силен, което в комбинация с няколко модифицирани стави, дава възможност за плътно и удобно захващане.

Учените се съсредоточават върху няколко основни теории, за да обяснят точно защо тези промени се случват, и една от най-популярните гласи, че по-добър и по-силен захват на ръцете е необходим за изработката на по-добри и надеждни инструменти и следователно тези с по-силен захват разполагали със значително предимство, а останалите никой не избирал за чифтосване. Употребата на каменни инструменти датира отпреди 3,4 милиона години, а преди 1,7 милиона се появяват по-дълбокомислени (но все пак груби) инструменти като брадви и секири.

През следващите милион години те ще стават все по-добри, изпипани и надеждни с развитието на ръката до сегашния й вид; и понеже са необходими сила и сръчност за работа с новите инструменти, смята се че предимствата, които една такава ръка може да предложи на стопанина й, са причината за нейната еволюцията.

Друга подобна теория гласи, че ръцете ни еволюират заради предимствата в хвърлянето и боят с тояги, които това би ни дало. В подкрепа на тази теза, учените излагат факта, че има два основни хватателни движения, които една човешка ръка може – едното е по-съсредоточено върху прецизността, а другото върху това да не изпуснем, каквото сме хванали.

Прецизността на хвата ни може да се види добре, когато вземем топка за тенис, която имаме намерение да хвърлим, а якостта на хвата ни си личи, когато хванем, например, брадва. Последователите на тази теория смятат, че без срещуположния ни палец и прецизния контрол върху пръстите ни един примат не би могъл да хвърля много точно или силно.

По същия начин, без палецът да може да създаде хват над останалите пръсти със сила от мощния си flexor pollicis longus, приматът ще изпусне една брадва (както често се вижда, че става, когато шимпанзетата си играят с пръчки).

Третата, еквивалентно свързана с насилие теория разпознава първите две като спомагащи фактори, но отбелязва, че никоя от тях не обяснява напълно и конкретно защо формата на ръката е точно такава. Тя предлага идеята. че ключът към „геометрията“ на крайника ни се крие в това да става на юмрук – само тогава на практика има желаната функционалност на оръжие и да държи.

Няколко елемента, които се изтъкват в полза на тази теория са: 1) шимпанзетата не могат да стиснат хубав юмрук; 2) малката площ на юмрука нанася по-големи поражение при удар от, например, шамара; и 3) начинът, по който костите в ръката се нареждат, когато се свие в юмрук, нанасят още повече вреда.

Именно тази прецизност, с която костите на ръката ни се подреждат, когато я свием, според учените е причината те да са с такъв размер, правейки пръстите ни, каквито са. Отделно от четирите ни пръста, причината палецът ни да има с различна форма е заради местонахождението си на дланта и спрямо другите пръсти.




Източник: chr.bg