Да обиколиш Арабския свят, да се изправиш срещу муджахидини и да… опишеш всичко в неиздадена книга. Животът на един наглед обикновен кърджалийски пенсионер, който има изминати стотици хиляди километри.

Това е 87-годишният Желязко Георгиев. На младини международен шофьор, обиколил Близкия изток.

Всичко започва след отбиване на тригодишна военна служба и работа като шофьор на язовирите „Студен Кладенец“ и „Кърджали“, в самото начало на тяхната експлоатация. Следват десетилетия на колела като международен водач…

„Посетил съм Турция, Ливан, Сирия, Ирак, Кувейт, Иран, Афганистан и цяла Европа“, казва възрастният мъж, цитиран от  24rodopi.com.
Именно Изтокът го запленява.

„Древна култура, древна цивилизация в този арабски свят. Разрушиха, унищожиха го и ми е много жал. Там имам такива спомени, такива случки, които не мога да ви опиша“, споделя кърджалиецът. Пази в съзнанието си много спомени, повечето е пренесъл в свой пътепис.



Решава да ни разкаже за случай в Ирак…

„Почнаха да ме разтоварват обаче мотокарът спука гума и аз започнах да помагам на мотокариста по-бързо да стане разтоварването. Една гайка била малко износена и с голяма сила щангата ме удари в главата, та паднах и не помня нищо. Събуждам се и главата ми в скута на една жена арабка и друга отстрани.

Едната ми бърше лицето с мокра кърпа и двете плачат. Аз се осеферих, но все едно ми бяха най-близките хора на тоя свят. Никога няма да го забравя това“, спомня си Желязко.

Една от най-съдбоносните обаче е срещата му с муджахидините.

Преди това помогнал на млад иранец, закарал от Ерзурум до Техеран, разстояние 1300 км. През цялото това време е споделял не само камиона, но и храната си с него. Иранецът му оставил адреса и името си, когато минава от там и има нужда да го потърси. След време и това се случва, навестява ги със свой колега. А те два дни ги гостят, нещо повече, дават му и подарък, който му спасява живота.

„Дадоха ми една торбичка, 25 на 25 см, отвън с надпис на персийски. Тръгваме към Кандахар и в едно дефиле муджахидините ни спряха, стоят от двете страни на пътя с картечници, автомати.

Викам-край, дотук бяхме! Но видяха торбичката с персийския надпис. Единият от тях, явно е бил грамотен, извика шефа им, с една дълга брада. Погледна ме, зачуди се, зачуди се и ни пусна“, разказва кърджалиецът и смята, че именно подаръкът от иранеца ги е избавил от неприятности.

За живота си казва:

„Благодарен съм на тоя живот, че видях света, бях в света, видях всичко това с очите си. Друго е да го видиш, друго е да ти го разкажат“.

Пътеписът не е издаден. Казва, че били нужни доста средства, за да го направи, затова го е разпечатал в три екземпляра, по един за всеки от внуците си, да знаят и помнят…