Хората са си представяли болестите като чудни, демонични същества, които са живеели накрай света. Те са всявали страх, затова хората са се опитвали по всякакъв начин да ги умилостивяват.
Това разказва д-р Биляна Попова, главен асистент на Регионалния етнографски музей - Пловдив. Този месец тя представи изложба съвместно с музея, посветена на българската народна медицина.
В традиционните представи болестите са изпратени от Бога, за да накажат хората за извършените грехове. Шарката или сипаницата те оприличават на три сестри моми: най-възрастната - едрица, средната - брусница, а най-малката - ситница. Нападат децата, които прекарват леко болестта, но когато са разсърдени, „удареният" от тях боледува по-тежко.
„За да предпазят чедата си от шарката, майките правили малки питчици с мед, орехи и бонбони и на Св. Варвара ги раздавали на съседите, за да бъдат децата здрави през годината", разкрива Биляна пред Марица.
Чумата възприемат като жена с дълги несресани коси, с костеливи ръце и дълги нокти. Тя носи тефтер, в който са записани жертвите ѝ. Удря ги със стрели или отсича главите им с коса.
С цел да я умилостивят стопанките почистват къщите си, а вечер приготвят корито с топла вода, хума и сапун, за да може чумата да окъпе детето си. Също така, за да се предпазят, носят чесън, обличат „чумава" риза - ушита само за една нощ от 7, 9 или 12 жени.
Холерата, морията и редушката са още по-жестоки. В народните представи това са три жени, които живеят далеч отвъд морето. Но не само демоничните същества предизвикват болести. Според вярванията хора, които са отбити от майка си и след това повторно закърмени, могат да урочасват с поглед и да разболяват.
"Лехусите пък са жени до 40-ия ден и най-страшното е да не дойдат навите. Те задушавали или вземали сянката на родилката и за да я опазят, нашите предци затрънвали своите комини с различни растения с тръни - глог, шипка, къпина и т.н. Поставяли под прага хляб и билки, метла до лехусата, за да може да я пази, чесън...", допълни още Биляна Попова.
Жертва на нечиста сила
Болестта вреди не само на тялото, но и на душата, отнема силата на човек и временно го отделя от общността. Болният е между живота и смъртта - жертва, попаднала под властта на „нечиста сила".
Тогава се прибягва до лечители, билкари и знахари, отправят се молитви към различни светци - св. Харалампий, св. Варвара, св. Пантелеймон и дp. Близките полагат специални грижи за пострадалия, защото болестта на един от семейството засяга целия дом. Особено важна е ролята на възрастните жени, които знаят как да облекчават мъките му. Понякога е викан свещеник за четене на молитви и извършване на водосвет.
Около болния се пази тишина, носят му понуда (гощавка), дава му се само безсолен пресен хляб, баница, плодове и леки храни, пали се кандило или свещ. При извършен грях болестта застига човека и тогава той лежи 3 или 9 години. Чак след като се изповяда, може да умре спокойно. Често страдащият дава обет за курбан към някой светец. Понякога се използва сребърна фигурка (вотив).
„Вотивите са фигури, които хората са правили, когато са били болни - в зависимост от това кой орган е болен в човешкото тяло. Всеки вотив олицетворява точно болния орган - крак, ръка, глава и т.н. Оставяли са се в църквата пред иконата на Св. Богородица или други светци и се е вярвало, че човекът ще оздравее, защото се е оставил в ръцете на Бог и на светиите“, обяснява д-р Попова.
За всяка болка има лек
За всяка болка си има лек! При заболяванията, за които се смята, че са от демонологично естество, се прибягва до баене или до магия. Към рационалните действия принадлежат похвати с натриване с крак от къртица или с кост и пръст от гроб.
Четат се молитви от свещеници или ходжи, които изготвят специални текстове, навиват ги на свитъци и ги поставят в муски, носени като амулет на шията. Едновременно с това се прилагат и методи като измиване или копане с вода от аязма или от лековити извори.
Всички вътрешни болести са определяни като настинка, която лекуват чрез затопляне с горещи тухли, натриване с мас или овча лой, налагане с непрана вълна или лапи от синап.
Високата температура се смъква, като болният се маже със силен винен оцет или се увива в мокро платно. На страдащи от главоболие се препоръчва пускането на кръв през пролетта и есента с пиявици, залепени по гърба на болния.
При жълтеница се търсят опитни лечители, които правят разрези с бръснач под езика, в горния край на ушите и между веждите, „за да изтече лошата кръв". При заболяване от дифтерит правят компреси с ракия или карат пострадалия да вдишва през носа пари от цветовете на лайка. Така се надяват да го спасят от задушаване и да отпушат лошото гърло. При зъбобол се поставя зърно карамфил или се вдишва пушек от листа на кукуряк.
Природата лекува
От зората на своето съществуване човек е в непрекъснат контакт с природата. Той наблюдава, изучава и използва заобикалящите го растения, като разбира, че те могат да му помогнат или да му навредят. Някои от тези растения са магични и предпазват хората от змейове и самодиви.
Дъбът е свещен, от него е бъдникът на Бъдни вечер, защото само той може да поддържа огъня през нощта, а пепелта му се ползва за лек. Под корените на дъб се провират болни и се надяват на чудо. Лозата е на почит и уважение. Не бива да се хвърля в огън или на мръсно място. Ако това се случи, плодът ще изсъхне върху лозата.
Босилекът е символ на младостта, хубостта и здравето. С китка момата се кичи и я дава на момъка в знак на любов. Еньовчето плаши злите сили. С него се церят всякакви болежки. Жълтият кантарион лекува 77 болести и възвръща загубената младост.
Глогът, посаден в двора, предпазва дома от таласъми, а клонка от него, поставена на прага на къщата, спира болестите. От дървесината на черен глог се правят различни амулети за късмет, здраве и против уроки.
Магарешкият бодил защитава от беди, завист и магии, закачен над вратата, пази хората. Синята тинтява е най-магична, с нея се поливат любени от змей девойки. Използва се срещу болести, причинени от самодиви. При плач, стряскане и неспокоен сън се поставя под възглавницата на децата.
Тайните лекове
Лечителите в традиционната култура се възприемат като носители на тайно знание, кoeтo се препредава основно в рода. Леенето на куршум, лекуването с отвари или специалните наричания са умения, придобити по свръхестествен начин или по наследство от бабата към дъщеря или внучка. Вярва се, че болестите бягат и лошите духове се плашат само от силата, предадена по кръвно родство.
Лечителят е сред малцината, които общуват с отвъдното, за да постигнат желаното.
Посвещаването в тайното лечителство обикновено се прави в детска възраст. Способности се добиват и при природни катаклизми или свръхестествени преживявания - завихряне от вихрушка, загуба на някои сетива - най-често зрението, загуба на съзнание или клинична смърт.
На особена почит са и правачите, известни и като чакръкчии. Те са мъже, които лекуват травми на опорно-двигателния апарат и меките тъкани - счупени кости, изкълчени и контузени стави. Смята се, че тези знания и умения са типично мъжки, затова в миналото правачите са сравнявани с жреци и прорицатели, обладани от невидима сила. Най-важното изискване за чакръкчията е да има чувствителни пръсти, за да открива болното място.
Огън и вода
За опазване на здравето се практикуват различни обреди с огън и вода. Огънят има очистителна, защитна и профилактична сила. Той прогонва злите духове. При появата на епидемия по хора или животни се добива „жив" огън от триенето на две дървета. През него преминават всички хора от селището, за да прогонят болестта. Водата предпазва и лекува. Тя се употребява в обреди, лечебни практики, в правене и разваляне на магии.
„На празници като Гергьовден, Еньовден и Спасовден хората ходели да се къпят и търкалят в роса. По време на Русалската седмица бродели мъжки дружини - калушари, начело на които стоял ватафинът, търсели къщи, в които има болен човек, за да го излекуват.
Ватафинът получавал своята длъжност от баща си - винаги по пряка линия. Болният бил поставян на чисто нова завивка, лягал и дружината обикаляла около него, свирела на тъпан или на кавал, играела лудешки танци. В един момент ватафинът счупвал гърне, което носи, и водата в него оплисквала болния. Те вярвали, че вече е оздравял“, допълва още д-р Попова.
Ценни сведения за болестите и тяхното лечение има в запазените писмени лековници, най-старият от които е от началото на ХVII век. Древните и средновековните медицински практики, които България е съхранила и развила, не са само част от историческото наследство, а и вдъхновение за съвременната медицина.
