Преди 106 години на 7 ноември (25 октомври стар стил) в Имперска Русия се случва едно събитие, което предопределя съдбите на целия свят за 100 години напред, пише "Телеграф".

Начален Бонус до 1500 лв. за Онлайн Казино Игри от efbet!

На този ден шепа руски емигранти се завръщат тайно в Русия с джобове, пълни с чуждо злато, извършват държавен преврат и установяват нов строй на управление, непознат до този момент, болшевизма. В събитията участие вземат и десетки българи, за един от които разказваме в следващите редове.

Кръстьо Раковски е разстрелян по заповед на Сталин като враг на съветската власт. Раковски и Троцки, заради приятелството с когото българинът е убит

Животопис

Кръстьо Георгиев Станчев е роден на 1 август 1873 г. в Котел. По майчина линия той е потомък на идеолога на българската революция Георги Раковски, чиято фамилия приема като ученик. Младият Кръстьо успява да получи завидно образование за времето си. Учи медицина в Женева, Цюрих и Берлин, защитава докторска дисертация по психиатрия в Монпелие.

В Европа българинът попада под влияние на социалистическите идеи, които отстоява до края на живота си. След като в началото на ХХ век заживява в Румъния, той е един от водачите на местното социалистическо движение. Заради участие в организиране на бунтове е изгонен от страната.

Докато е в странство из Европа, Раковски взема участие в създаването на Втория Интернационал и на Работническата социалдемократическа партия в България. В същото време българинът поддържа контакти и приятелски връзки с някои от бъдещите водачи на болшевишкия преврат в Русия.

За самия преврат той научава, докато е в затвора в град Яш, откъдето изпраща до Москва поздравителна телеграма, завършваща с думите: „Да живее революцията в Русия!“, и се подписва с имената „Христиан Раковский“. С тях той остава завинаги в съветската история. В отговор българинът получава покана от самия Ленин, след като излезе на свобода да хваща първия влак за Петроград.

Комисар

В края на декември 1917 г. Кръстьо Раковски пристига в руската столица и се хвърля с пълни сили в установяване на новата власт. Назначен е за главен комисар по руско-румънските отношения. Участва в бруталното налагане на новата власт в Украйна, където името му е останало като символ на нечувана жестокост.

По негова заповед там са избити хиляди души, сред които и много жени, деца и старци. След налагането на болшевизма е избран за председател на съвета на народните комисари на Украинската съветска социалистическа република.

Дейността му в Украйна е високо оценена от Кремъл и през 1923 г. българинът е назначен за заместник народен комисар по външните работи на СССР. На този пост прекарва в продължение на две години. По това време той проявява интерес към съдбата на Сергей Есенин, като предлага отдалият се на пиянство поет да бъде въдворен в санаториум и в стаята му да има човек от службите, за да го пази от алкохола.

В отговор на предложението на Раковски Феликс Дзерджински, който по това време е начело на службите, видимо саркастично поставя следната резолюция: „А може би Вие самият, другарю Раковски, ще пожелаете да се заемете сам с тази задача?!“ Само два месеца след направеното предложение, на което не е обърнато внимание, поетът Есенин се самоубива. А според някои историци е убит от руските служби като опасен.

Репресии

По време на първата вълна от Сталиновите репресии в средата на 20-те години Кръстьо Раковски е свален от високия пост и е изпратен за съветски посланик в Лондон, а после и в Париж. През тези години българинът не крие близостта си с Ленин и Троцки и с това си навлича гнева на Йосиф Сталин.

През 1928 г. той е изключен от болшевишката партия и е изпратен на заточение в Астрахан, където прекарва шест години. Там е назначен на дребна длъжност в губернската планова комисия. Само няколко месеца след пристигането си в Астрахан Раковски заболява тежко от малария и по съвети на лекарите е преместен в Саратов, където климатът не е толкова влажен.

По време на заточението българинът продължава кореспонденцията си с Троцки и не крие опозиционните си настроения и враждата си със Сталин. Това засилва репресиите срещу него, а по-късно към присъдата му са добавени още две години.

Той е преместен в Алтайския край, а всякаква писмена кореспонденция му е забранена. През времето на заточението си Кръстьо Раковски прекарва и два инфаркта. Завръща се в Москва отново чак през 1934 г., след като публично заявява, че се е отказал от опозиционните си идеи и настроения.

Възстановено е членството му в партията и е назначен в Министерството на здравеопазването. Това „помилване“ обаче се оказва за кратко. Още през 1936 г. Раковски изпада отново в немилост пред Сталин и за втори път е прогонен, този път от пределите на целия Съветски съюз.

През 1937 г. Кръстьо Раковски отново е пуснат да се завърне в СССР, но само няколко месеца след това за пореден път попада под прицела на мустакатия диктатор Джугашвили. Този път чекистите не се церемонят с българина, а направо го арестуват и го хвърлят в затвора, където е подложен на изтезания.

От българина се иска да признае, че е участвал в антисъветски троцкистки заговор начело с бившите народни комисари Бухарин и Риков и бившия шеф на службите Ягода. От него се иска да подпише показания, че е имал за цел да убие Сталин, Молотов, Каганович и др. висши партийни величия от Кремъл.

След като е смлян от бой и психически тормоз, накрая той подписва представените му показания, с които се признава за антисъветчик и английски и японски шпионин. Какво от това, че българинът не знае и думичка японски.

Съдба

И този път съдбата е благосклонна към Раковски. Незнайно по какви причини, но Сталин и този път пощадява живота на българина. Раковски е осъден на 20 години трудов лагер и конфискация на цялото имущество. В последната си дума пред съда българинът заявява:

„Нашето нещастие е в това, че ние заемахме отговорни постове и властта обърка нашите глави. Страстта към властта и честолюбието ни заслепиха и ни доведоха накрая до тука.“

Присъдата си Раковски излежава в Орловския затвор, останал още от царско време.

На 11 септември 1945 г. Кръстьо (Христиан) Раковски е разстрелян по заповед на Сталин. Той е един от 157-те затворници, екзекутирани в Медведевската гора. Заедно с българина сред разстреляните са и такива известни за времето си личности като революционерките Мария Спиридонова и Варвара Каспарова, лекарят проф. Дмитрий Плетньов, дипломатът Сергей Безсонов.

Сред разстреляните е и бившият народен комисар по финансите Варвара Яковлева – сестра на Троцки и съпруга на Лев Каменев, както и родният брат на бившия нарком Николай Ежов – Сергей. Раковски и останалите разстреляни са реабилитирани едва половин век по-късно, през 1988 г., от Върховния съд на все още съществуващия СССР. А на 21 юни 1988 г. е възстановено и членството на българина болшевик в КПСС.

През живота си Кръстьо Раковски има 3 съпруги, от които няма деца. От секретарката си Юлия Щеглова обаче има син – Асколд, който става лекар, а след смъртта на Сталин синът се издига до професор в Медицинската академия в Калининград.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук