Лекувахме гангрена на тъкани, стигна се до ампутация на петия пръст. С "Непролизин" обаче тъканта започна да зараства", пише посетителка в книгата, където проф. Недков събира реакциите на "пациентите", изпробвали лекарството му. То получава реклама по метода "Една жена каза", има и доста лекари, които го препоръчват. Тъй като не е регистриран в Агенцията по лекарствата, продуктът се продава съгласно закона, позволяващ на БАН да търгува с продукти от своята научна дейност. А причината да не е вписан като лек е много проста - липса на пари.
Преди време, когато здравният министър Мими Виткова поискала пререгистрация на всички лекарствени средства, академията нямала пари да поднови регистрацията му. Част от свойствата на мехлема са да регенерира тъкани и да лекува рани, които не могат да заздравеят. Включително и от изгаряне. <br /> <br /> Пациент, който помагал при гасене на пожар, дошъл с изцяло обгорена ръка за помощ в академията. В клиниката по изгаряния на &quot;Пирогов&quot; му предлагали пластична операция, но той не искал да се подложи на нея. С &quot;Непролизин&quot; обаче раните заздравели от само себе си. Дете на колежка на проф. Недков пък получило изгаряния по цялото тяло. <br /> <br /> Благодарение на лекарството обаче успяло да се възстанови напълно и дори не му останали белези. &quot;Другите лекарства, които се продават у нас, не лекуват изгаряния&quot;, разказва професорът. Мехлемът струва 11 до 19 лева за тубичка в зависимост от раната. Най-скъп е за най-труднозаздравяващите рани, защото в него е завишен броят на така наречения протеолитичен ензим. <br /> <br /> Цялото лекарство се произвежда на ензимна основа и се прави само по предварителна заявка на клиента. &quot;В касата ни влизат около 1000 лева месечно от него&quot;, казва проф. Недков. А би могъл да носи много повече. Мехлемът е незаменим и при лекуване на рани от залежаване особено при възрастни хора, където кръвообращението и без това е забавено и всяко одраскване се превръща в проблем. <br /> <br /> Лекарството идва като &quot;спешна помощ&quot; и при пациенти с по-слаба имунна система, чиито рани заздравяват по-бавно. То е способно да унищожи некрозиралата тъкан, а може и да прониква в здрава кожа, като ликвидира синини и хематоми, получени при удар.<br /> <br /> Вече е готов и наследникът му - &quot;Пост-Непрол&quot;. &quot;Ако една рана се обработи с &quot;Непролизин&quot; и след това се третира с &quot;Пост-Непрол&quot;, а върху нея се поставят люспи от здрава кожа от същия пациент, тъканта се разраства сама. По този начин с новото ни лекарство може да се имплантира кожа&quot;, разказва ученият. Има обаче една препоръка - &quot;Непролизин&quot; не бива да се прилага при кървящи рани защото кървенето ще се усили.<br /> <br /> В такива случаи с него трябва да се намажат само недоизчистените от гной и некротична тъкан зони. Друго условие е кремът да се полага само върху кожа, която е почистена с водни разтвори на риванол или други антисептици. Кислородната вода и йодът са коварни - те унищожават микроорганизмите, но увреждат и здравата тъкан. Ако след това върху тях се сложи от мехлемът, новоувредената тъкан се разтваря и раната се разширява. <br /> <br /> Сагата на лекарството и неговите мъки по пътя към пазара започва още преди т.нар. промени през 1989 г. По това време от новото все още откритие на професора се заинтересува тогавашната държавна фирма &quot;Фармахим&quot;. Те купуват лекарството с идеята да започнат производството му, дори правят нулева серия. Спокоен, че рожбата му е в сигурни ръце, професор Недков заминава да преподава в Зимбабве за 5 г. Когато се връща, очаква, че продуктът ще бъде вече на пазара. <br /> <br /> Междувременно обаче &quot;Фармахим&quot; е започнал да се рои на по-малки фирми, които вече имат друго ръководство и друга политика. Някои от новите лекарствени гиганти също се заинтересовали от продукта му - особено след като техни служители лично го тествали върху свои рани и те заздравели, дори не им останали белези. <br /> <br /> Маркетингово проучване обаче скоро ги отказало от мерака да произвеждат лекарството - според него нямало да се намери клиентела за общо 10 000 туби на година, което се счита за признак на рентабилност. Така идеята мехлемът да влезе в масово производство пропаднала. Сега идеята на професора и колегите му е да регистрират мазилото като козметично средство и да го продават под този етикет.<br /> <br /> Замисълът е да се създаде фирма с участие на БАН, която да пусне серийното производство. Дотогава обаче клиентите могат да получават мехлема в лабораторията на института лично от професора. А в неработно време - от портиерната на БАН. /БЛИЦ <br /> <br />